В претъпканата миксзона на "Стад дьо Франс" след финала Барса - Арсенал (2:1) за Шампионската лига едва се диша. Пълен задух. В един момент Юли ми вика: "Мишо, ела тук, има процеп, през който можеш да разговаряш с Жюли".

Изведнъж разбрах буквалния смисъл на понятието да говориш през фуния. Мястото беше адски тясно, между две колони, колкото да си провреш носа и устата. Както и да е. Диктофонът стърчеше като перископ на подводница. "Заклещихме се" с Людовик в суперинтересен разговор за "Топспорт". После Жюли сложи и автограф за вестника.

- Людовик, КЕШ-ът, който спечели с Барса срещу Арсенал, не компенсира ли изгубения финал срещу Порто, когато беше в Монако?
- Това е част от кариерата на един футболист. Не може всичко да спечелиш. А и тогава се контузих и напуснах преждевременно мача. В биографията на един футболист винаги има спадове и върхове.

- Да се съсредоточим върху успеха ти с Барселона?
- За мен този мач трябваше на всяка цена да го спечелим. Арсенал дори и с десет човека бяха по-близо от нас до победата почти до самия край на мача. Арбитърът като че ли се смути от дадения червен картон на Леман и до края на двубоя подкрепяше къде деликатно, къде по-явно Арсенал. Радвам се, че всичко се преобърна в наша полза само за четири минути В последния четвърт час ги натиснахме яко. След като изравнихме, бях сигурен, че ще победим.

- Не съжаляваш ли, че съдията вместо да изгони Леман, можеше да зачете твоя гол и според теб как щеше да се развие след това срещата?
- Разбира се, че ме е яд, защото кой не иска, особено в успешен финал, да е записан като голмайстор. За по-нататък не знам как щеше да се развие срещата. Можеше аз да остана единственият, който е отбелязал гол. Можеше ние да продължим да вкарваме или Арсенал да ни изравнят. Не мога да гадая. Важното е, че резултатът е 2:1 за Барса и купата на Шампионската лига е наша.

- Да те върна малко назад към 1/2-финала с Милан. Как успя да вкараш на "Меаца" гол от такъв малък ъгъл?
- Топката ми падна добре на крака. В такъв момент не мислиш колко е голям ъгълът. Имах усещането, че трябва да бия във вратата, и се получи. По-важното е, че това се оказа победният гол.

- След финала носеше сина си на рамене на терена?
- Да, защото Диего ми е фен номер едно. Исках синът ми да усети радостта от победата
по свой детски начин.

-В един момент се приближи до Тиери Анри, който се чувстваше нещастен, и се прегърнахте, а той целуна детенцето ти?
- Ами така се прави между приятели. Мачът си е мач, но приятелството е за цял живот.

- Как се чувстваш като първия французин, който печели Шампионска лига с Барса, а освен това имаш вече и две титли на Испания зад гърба си с този велик клуб. Мечтаеш ли за нещо повече?
- Винаги може да се върви нагоре. Хубаво е това вие журналистите да го тиражирате. Че съм успял, спечелил. Няма какво да кажа. Ще споделя само, че играя с големи футболисти в голям клуб.

- Кажи няколко думи за Стоичков, който беше част от онзи дрийм-тим, спечелил първата КЕШ с Барса през 92-а?
- Отнасям се с голямо уважение към него. Когато пристигнах в отбора, той ми даде безкрайно ценни съвети. Подари ми за спомен фланелката, с която е играл. За мен това беше нещо специално, защото още от времето, когато бях дете в Лион, съм фен на Барселона. Стоичков е голям пич! Ходил съм му на гости у тях с моето семейство. Имаме си приятелски отношения. Голям веселяк е. За мен е чест, че съм приятел с такава клубна легенда като Христо.

- Какво ще кажеш за наближаващото световно първенство?
- Както знаете, не съм сред 23-мата, които ще заминат. Сега съм в ролята на привърженик, който подкрепя националния тим. Надявам се, че отборът ще стигне възможно най-далеч. През това време ще ги гледам по телевизията. Заминавам със семейството си на ваканционно
летуване в Австралия.

- Имаш ли представа защо националният селекционер Реймон Доменек не те е повикал? Не е ли ненормално, след като си два пъти първенец с Барса и европейски клубен шампион?
- Задайте му на него въпроса, той ще ви отговори. Аз Доменек ще си го преместя в другия. Това е. Които разбират от футбол, знаят какъв футболист съм. Дали имам техника и какъв играч съм. Няма на кого да се доказвам. Само един човек във Франция  не ме харесва и всички знаят кой е. Но както ви казах, ще си го преместя от единия в другия. Това не означава, че ще се озлобя към отбора. Играчите са ми приятели. Аз съм французин и ще поддържам тима докрай. Искам да станем световни шампиони.

- Когато беше малък, на кой играч симпатизираше най-много?
- Във Франция харесвах много Платини, Жирес, Фернандес. От чужбина Пеле, Марадона, Стоичков. Харесвах големите футболисти. Кръстил съм сина си Диего на великия Диего Армандо Марадона.

- Как тръгна във футбола?
- В квартала в Лион, където живеех, бяхме много запалени по футбола. Правехме си на улицата игрище и тичахме подир топката до късно вечерта. Живеехме постоянно с футбола. Още от 5-годишна възраст знаех, че искам да стана футболист. Ей, ама ти искаш да ти разкажа живота си (смее се)...