Луис Гарсия изигра ключова роля и в най-паметния финал в Шампионската лига през 2004/05, но при всичките си триумфи той е най-известен с гола фантом. Ето какво сподели той пред "4:4:2":
Колко специално място е Ла Масия? Имаше ли по ваше време младежи, които трябваше да станат големи звезди, но не се получи?
- Да бъдеш част от Ла Масия е брилянтно. Имаше едно момче в състава под 18 г., което заедно с Шави бе в първия отбор на Ван Гаал. Името му бе Марио Росас и бе само на 16, но той бе смятан за достатъчно добър, за да е с мъжете. Марио беше нисък, точно като Шави, но играеше като плеймейкър. Беше страхотен, умен, смел, чудесен и с двата крака, имаше всичко. Не съм сигурен какво точно стана с него. Май отиде в Алавес и след това се загуби. Лош късмет и лош избор, предполагам.
Бяхте ли по някакъв начин разколебан, след като Барса през 2003 г. плати клаузата за обратно откупуване, че може и да не играете редовно на "Камп Ноу"?
- Не, никак даже. За втори път подписвах с блаугранас, но го чувствах като дом. Аз съм от Барселона и исках да съм успешен именно там.
Тогава треньор ви бе Рийкард, а в състава имаше още 6 холандци. Можете ли да говорите техния език?
- Не, не мога (смее се). Всички бяха невероятни, съблекалнята ни бе задружна, бързо научиха испански, а с някои от тях съм все още добър приятел (б.р. - Зенден и Клуйверт).
Шави и Иниеста тогава все още бяха младите надежди на Барселона. Можехте ли да отнемете топката от Шави по време на тренировка?
- Мога да ви кажа честно, че никога не съм успявал. Те бяха предназначени да станат велики играчи. За разлика от Карлес Пуйол например. Той работеше усилено и упорито и в крайна сметка се превърна в легенда.
Спомняте ли си младия Меси?
- Нямах представа, че ще се превърне в най-добрия играч в света. Да, той беше там, но бе толкова тих. Не съм мислил за него въобще, нямах никаква представа колко добър би могъл да бъде той. Спомням си една снимка, когато пътувахме за турне в Япония. Лео беше най-отзад на снимката, предполагам се е смятал за късметлия тогава, защото бе твърде малък. Сега може би аз съм късметлията, че съм с него на фотото.
Бяхте играли вече за Рафа Бенитес в Тенерифе, когато той реши да ви покани в Ливърпул. Какво се случи, изразихте ли някакви съмнения относно преместване в Англия?
- Знаех, че Ливърпул удари Барселона, а след това и Алавес, за да спечели Купата на УЕФА през 2001 г. Рафа ме извика, аз го харесвах много, така че нещата станаха бързо. Но след като пристигнах, чак тогава разбрах за колко голям клуб говорим. Имаше доста испанци в отбора и често се събирахме семействата, за да сме по-близки. Но по принцип на "Анфилд" имаше играчи от 16 националности. Често всички сме били на испански ресторант и виждах как норвежци, чехи, поляци и французи се чувстват добре. Само не Карагър, той почти винаги отиваше да гледа тенис по телевизията. Типично за него.
Изглеждаше, че бяхте по-подходящ за Ливърпул в Шампионската лига, отколкото във Висшата лига. Така ли е?
- Отне ми доста време, за да свикна с английския футбол и физическата страна на играта. Съдиите в ШЛ ме защитаваха, но в събота в Англия не. В първите ми няколко мача получих 5 удара с лакът в лицето. С течение на времето мисля, че се подобрих.
Кой е по-добрият гол през сезон 2004/05 - късното попадение на Джерард срещу Олимпиакос в групите или вашето решително срещу Ювентус на 1/4-финалите?
- Голът на Стиви, без него моят нямаше да се случи. А и моят, да си признаем, бе доста по-лесен за вкарване.
Смятате ли, че шумът на "Анфилд" в полуфиналите на ШЛ срещу Челси разтърси до основи сините?
- Не знам, но аз никога в живота си не съм виждал подобна атмосфера дори и по телевизията. Челси бяха по-добри от нас през целия сезон, но онази нощ ние бяхме по-бързи, по-силни и по-гладни за успех. И всичко това бе подхранено от феновете.
Бъдете честен, какво стана с известния гол фантом, който вкарахте срещу Челси?
- Имах най-добрата гледна точка и се зарадвах, защото наистина вярвам, че това бе гол. Топката премина линията. Случи се толкова бързо, но беше истинско попадение.
Приятели ли сте с Моуриньо? Говорили ли сте някога с него за този гол?
- Познаваме се много добре от времето в Барселона и сме приятели. Уважавам го страшно много, след полуфинала ми пожела късмет. Радвам се, че е толкова добър специалист. Той винаги ще отрече това попадение, но ако бях на негово място, вероятно и аз щях да направя същото.
Какво ви каза Карагър, когато ви видя за първи път да носите диадема?
- Не трябваше да казва нищо, защото изражението му крещеше достатъчно: "Какво по-дяволите е това?" Рафа също не беше много щастлив. Първо бях аз, после Хари Кюъл и Барош също сложиха диадеми. Милан дори ползваше и спрей за коса. Това също не се хареса на Рафа и Кара.
Изненадан ли бяхте, че Хаман не е сред титулярите за финала в ШЛ срещу Милан в Истанбул?
- Не, защото Бенитес винаги имаше своите причини. Той ни бе изненадал вече няколко пъти, дори Джерард оставаше резерва. С типичната германска психика Диди влезе на почивката и ни помогна да направим този великолепен обрат. Спомням си, че играчите на Милан бяха много щастливи, когато излизахме за второто полувреме, и това бе нормално. Но ние чухме нашите фенове да пеят, въпреки че бяхме слаби. Кара те да се замислиш: "Хайде, нека дадем всичко от себе си през следващите 45 минути".
Какво си мислехте, когато Джерард и Шмицер намалиха до 2:3?
- Надявах се да продължим по същия начин. Двете попадения паднаха много бързо и това ти дава надежда, че може да преобърнеш събитията на терена. Виждах страх в очите на тези страхотни футболисти на Милан. Всички вярвахме в чудото.
Защо не изпълнихте дузпа? Имахте ли желание да го направите?
- Не ми позволиха (смее се). Исках, но Рафа не ми даде да бия дузпа. Смятам, че щях да изпълнявам шестия наказателен удар, ако се стигнеше до внезапна смърт. Вероятно щях да пробвам Паненка.
Върнахте се в Атлетико (Мадрид) през 2007-а? Не напуснахте ли Ливърпул твърде скоро?
- Наслаждавах се на времето си в Мърсисайд, но ако бях останал, сега отношенията ми с феновете нямаше да са толкова прекрасни.
Играхте с младия Торес при първия си престой при дюшекчиите, а при втория с Агуеро. Кой е по-добър от двамата?
- Без никакъв спор топиграчи, но те са доста различни. Не искам да избирам, но може би предпочитам аржентинеца.
Имате ли любима кръчма в Ливърпул?
- Докато играех в клуба, не сме ходили на местни кръчми, но след това открих "Кинг Чарлс" и там ми харесва много. Продават бира Guiness (смее се).
Кой ще стане по-добър треньор, Джерард или Карагър?
- Ох, много труден въпрос. Джейми ще се справи чудесно в Италия, а Стиви в Англия. Кара ми даваше много напътствия на терена, на моменти ми крещеше, а аз наум си казвах: "Я се разкарай оттук". Всъщност работех с психолог, за да се справям по-добре на "Анфилд", а едно от нещата бе да блокирам гласовете на Джейми в главата си. Те ме преследваха постоянно.
В края на кариерата си играхте в Индия и Австралия. Хареса ли ви?
- Беше чудесен опит. В Индия играехме пред 80 хил. души на стадиона, феновете на различните отбори се уважават страшно много.
Знаем, че обичаш голфа. Какво би избрал - да вкараш още веднъж пред феновете на "Коп" или да вкараш със стика си от пръв път при труден изстрел в някоя дупка?
- Още един гол, без никакво съмнение. Харесвам голфа, но поставете ме отново пред тези фенове и ми дайте възможност да вкарам още веднъж. Само не споменавайте фантоми и призраци!
