Георги Илиев е основният мотор на ки­тайския тим Шъдзяджуан Йончен, който по всички показатели си е българският отбор в Суперлигата. Халфът беше №1 в лигата, докато тимът, воден от Ясен Пет­ров, играеше във Втора лига. С Жоро разговаряме в едно кафене, което е мно­го близо до хотела, в който живеят всич­ки от тима. „Виждаш ли я тази високата сграда?", попита ме Илиев, сочейки 30-етажна постройка на около 100 метра от кафенето. „Сега е чисто, но обикновено тази сграда не се вижда от смога в града. За един българин е трудно да си го представи, но е факт", така Жоро описа с няколко думи трудностите в Шъдзяджуан, който е най-мръсният град в Ки­тай. „Децата ми обаче не боледуваха тук, а бяха доста месеци в града. Варна уж е чиста, а там са постоянно със здра­вословни проблеми", добавя той. Ето какво каза Жоро Илиев пред „Ме­ридиан Мач", след като Йончен спечели първа точка в Суперлигата с 1:1 срещу временния лидер Ляолинг в Шъдз­яджуан.

Жоро, как се чувс­тваш в Китай?
- Добре. Свикнах вече. От година и три-четири месеца съм тук и всичко е ОК. Хо­рата се грижат за нас. Опитват се да правят всичко най-добро. Имаше доста неща, с които трябваше да свикна през този период, но се приспосо­бих.

Тимът ти Шъдзяджуан Йончен вече записа първа точка в Суперлигата. По мой наблюдения покрай представяне­то ви има сериозна еуфория в града...
- Еуфорията в града дойде още със самото влизане в елита на Китай. Млад отбор сме. Само от 3-4 годи­ни е професионален. Настроението на феновете ни се припов­дигна допълнително и след първия мач, в който се изправихме срещу шампиона Гуанджоу. Предвари­телно ни отписваха за това тежко гостуване, но ние изненадахме всички и трябваше да си тръгнем оттам с точка или три. Всичко това допълнително вдигна еуфорията за първия ни домакински мач. Трибуните бяха препълнени. Атмосфе­рата беше уникална. В общи линии в града всички са на тръни, откакто влязохме в Суперлигата.

Какво ти направи първо силно впечат­ление в китайския футбол?
- Бях шокиран от симулациите във вто­ра дивизия. Имаше практика, когато единият отбор вка­ра гол, до края на мача футболистите му да лежат на терена. Със сигурност в Cyперлигата ще е раз­лично. Тук футболис­тите са доста бър­зи и резки. Това се отразява на играта. Като цяло отборите играят много дефанзивен футбол.

В спомена­тия от теб мач с Гуанджоу си поставил ре­корд по пробягани метри и точни пасове. Как се получава така, че 33-годишният Георги Илиев удря в земята футболисти, струва­щи 15-20 милиона долара?
- Чух за това... в крайна сметка загу­бихме. Тези цифри мо­же само да ме радват. Надявам се да започнем да трупаме пове­че точки, а не кило­метри (смее се).

Бюджетът,, на Шъдзяджуан Йон­чен е 30 000 000 до­лара, а този на Гуан­джоу - 250 000 000. Какви са шансовете на отбора ви за оце­ляване?
- Доста специа­листи в Китай ни отписват тотално от сметките. Надявам се да ги опровергаем. Повечето клубове хвърлят дос­та милиони за трансфери и заплати. Виждаш, че в Китай парите не са проблем. Нашият клуб е млад и тепърва гради автори­тет и организация. Да­но да оцелеем в Суперлигата въпреки всичките трудности.

Липсва ли на от­бора Емил Гъргоров?
Естествено. Бадема беше тук само някол­ко месеца, но остави отлични впечатления в китайците. Той вкара и попадението, което реално ни прати в Су­перлигата. С него бяхме неразделни и много се подкрепя­хме. Не знам причи­ните, поради които той не остана в Шъдз­яджуан Йончен.

Говорих с прези­дента на клуба мис­тър Ли по темата. Той каза, че Бадема не е останал в отбора, защото се контузвал прекалено често, а в Китай се харесвали повече здрави мом­чета, биткаджии. Пропускал мачове и заради националния отбор...
- Във футбола има контузии, които няма как да ги преодо­лееш. Има и такива, при които можеш да стиснеш зъби и да из­лезеш на терена. Но щом е решение на президента и той така е казал, явно няма как да се променят нещата. Когато Гъргоров дойде в клуба, ка­зах на всички, че щом той е тук промоцията е сигурна. И така ста­на. Всеки, който поз­нава Бадема, знае, че той е от голяма класа.

Повиквателните от националния от­бор на България съ­що са причина Гъргоров да не остане в Китай. Сега не те из­викаха за мача с Италия. Това плюс или минус е за теб?
- Естествено, че е минус. Към национал­ния отбор отношение­то ми винаги е било едно и също. За мен винаги е било чест и престиж да съм там. Да защитавам нацио­налната фланелка. Ес­тествено, че исках да играя срещу Италия, но това си е ре­шение на селекционера Ивайло Пе­тев. А това, че националният отбор е една от при­чините Бадема да не подпише нов дого­вор - не ми звучи нормално. Би трябвало да е гордост за нашия клуб да има национа­лен състеза­тел.

Според теб защо не си част от националния отбор в момента?
- Не  знам. Трябва да питате Ивайло Петев. Мо­же би разчитат ве­че на по-млади мом­чета. Явно и няма наблюдение върху мен. Това си е въпрос на негов личен избор. Но не съм сърдит.

Следиш ли какво става с Черно море?
- Разбира се. Над­явам се да играят фи­нал за Купата и им по­желавам успех. Чувам се с доста момчета, така че знам всичко, което става в отбора.

Черно море сега ще гостува на Левски...
- Не знам какво да очаквам от този мач. Щом Левски са стиг­нали до втората шес­тица, значи нещата при тях не вървят добре. Защо „мор­яците" да не ги уда­рят на „Герена"?!

Предполагам, че семейството ти липсва много. Как поддържате връз­ка?
- Естествено, че ми липсва много. То­ва е най-тежкото от целия ми престой тук. Толкова месеци да не можеш да ви­диш жената и деца­та. Тежко е, но над­явам се лятото да дойдат за 2-3 месе­ца, когато е вакан­цията на децата.

Какво ти напра­ви най-силно впе­чатление, когато дойде в Китай?
- Културата им е много различна. На­чинът на живот, хра­ненето, всеки един детайл от живота при тях е различен. Доста се чудиш за­що така ги правят нещата, но след това лека-полека започ­ваш да свикваш с те­зи неща. Първите месеци е доста труд­но да се свикне с тяхната култура.

Колко време ти трябваше да се научиш на ядене с  клечки, да научиш думи на китайски?
- За яденето имах малко опит със сушито и клечките. А в момента съм пер­фектен. С езика е много по-трудно. Имат доста звуци между Ш, Ч, Ж и Ц, така че някои думи са доста трудни за научаване, но напредвам. За тези 15 месеца научих много думи и с доста неща вече мога да се оп­равя.

Доколко ти по­мага това, че сте няколко българи в клуба.
- Естествено, че ми помага много. За всички е добре, че сме повече. За някакви дребни проблеми винаги мо­жеш да се обърнеш към някого. А за ки­тайците доколко е добре, че ние сме тук - не знам. Те са хора, които много уважават другите, и всеки от нас е добре приет от всички. Уважението е голямо.