Заслужава си осем часа да гледаш опашката на коня на Царя Освободител пред Народното събрание от фоайето на бившия хотел "София" и сегашен "Радисън". Причината е подвижната футболна история Кайзер Франц Бекенбауер. Не помни за кой път е в столицата. Сега е пробил гъстата мъгла от Мюнхен и кацна в София, макар и за по-малко от 24 часа. Поводът е семинар на тема "Изводите около отминалото световно първенство".

Излишно е да припомняме, че великият Франц е легенда на Байерн, двукратен носител на "Златната топка" за 1972 и 1976 година, световен шампион като футболист и треньор на Германия през 1974 и 1990 и президент на баварския клуб.  Eдно момче, което започва кариерата си в Мюнхен 1906, но е фен на Мюнхен 1860 и иска да играе там. Маха се, защото, този, който го довежда при "лъвовете", му бие шамар. И преминава в Байерн, където се превръща в институция. Животът на Кайзера е като невероятен филм. Преди да отиде на вечеря с вицепрезидента и своя кумец Мишо Касабов, успях да открадна нужните минути с великия германец. Специално за "Топспорт".

- Г-н Бекенбауер, спомняте ли си за кой път идвате в България?
- (Усмихва се, хващайки се за очилата.) Поставяте ме в затруднено положение. Но със сигурност мога да ви кажа, че никога няма да ми омръзне да идвам в България.

- С какво световното първенство в Германия бе по-различно от предишното в Япония и Южна Корея и кой бе според вас най-хубавият мач на Мондиал'06?
- В Япония и Южна Корея имаше много добра организация и дните на мондиала допринесоха в тези страни, които не са футболни, играта да запали хората. В Германия футболната култура е много висока и първенството премина под мотото "Да бъдем приятели с всички". Може да прозвучи емоционално, но за мен най-добрият мач на шампионата бе четвъртфиналът Германия - Аржентина, в който ние спечелихме драматично след дузпи.

- След София пътувате за Будапеща, където се събирате футболни величия да почетете починалия Ференц Пушкаш. Освен това какво мислите за него, искам да ви попитам кой от "героите от Берн",  където Германия побеждава на финала на Мондиал'54 Унгария с 3:2, ви беше любимец в детските години?
- За мен Пушкаш бе епоха във футбола, както Пеле, с когото можах през 1977 година да играя за Космос (Ню Йорк). Кумир ми бе и Ди Стефано. Тогава бях едва на девет години. Както всички, така и аз преживявахме всичко по радиото. Нямаше дори черно-бяла телевизия. Беше романтично. Нямаше образ, само коментари, които в повечето случаи бяха възторжени. Аз си харесвах капитана на отбора Фриц Валтер. После в киносалоните, когато даваха шампионския филм, с нетърпение чаках момента, когато Фриц вдига световната купа под дъжда в Берн.

- Вие самият станахте световен шампион като футболист през 1974 г. и като треньор през 1990. Кой златен медал ви е по-скъп?
- (Без да се замисля.) Категорично този като треньор. Като футболист винаги трябваше да се грижа само за моя човек, а като наставник бе по-трудно да се грижиш за цял отбор.

- Кой от великите двубои, които сте водили като футболист, ще помните най-дълго и като треньор кой играч ви е бил любимец?
- Двубоите, които съм водил, са много, но може би тези с Боби Чарлтън са за антологията. От моите футболисти си харесвах всички, но може би имах малко повече симпатия към Юрген Клинсман. Карал съм му се само веднъж, при това не като треньор, а в качеството на деятел на световния футбол, че не дойде на един семинар.

- Казахте за двубоите с Боби Чарлтън. Сигурно за връх смятате четвъртфинала от Мексико'70, когато го пазите, а после Алф Рамзи прави грешката, като сменя Боби две минути след като вие намалявате на 1:2 и в крайна сметка се стига до 3:2 за Германия?
- Това е невероятен като усещане мач. Помня, че ми падна бреме от душата и се пренесох изцяло в по-предни позиции, както аз си зная. Въпреки че бях вкарал гол, присъствието на великия Боби Чарлтън ме караше да внимавам на сто процента за моята зона в защита.

- Предполагам, че в графата  ваши епични мачове като футболист са полуфиналът от Мексико'70 срещу Италия при загубата ви с 3:4, когато играете с превързана ръка. Както и полуфиналът на Мондиал'66, когато бележите гол на СССР във вратата на великия Лев Яшин?
- Нека да добавим към тях и финала на световното през 1966 срещу Англия. Това бе един също така невероятен двубой. Никой от тези, които бяхме на терена, не искаше да пази резултата. Вкопчихме се веднага в битка. Паднаха страхотни голове.(Пуска лукава усмивка.) За гола на Хърст в 100-ата минута за 3:2 се говори вече 40 години. Англия е световен шампион, а хората продължават да са разделени на две. Едните приемат попадението, другите го отричат. Даже наскоро пак изследваха ситуацията с разположението на сянката, на слънцето. Футболът е игра, в която, за да влязат голове, се правят грешки, съдиите също не са перфектни. Ако играта се роботизира, ще изгуби интерес. Трябва да остане човешка. Хората правят грешки и това е интересното.

- Вие признавате ли го този гол?
- (Усмихва се.) Разберете ме, аз съм германец но в крайна сметка световен шампион е Англия. В тази връзка се сещам за един друг мач за европейско първенство през 1972 година. Преди мача на "Уембли" мои колеги ми казваха, че ще паднем с пет гола. Показахме невероятен футбол и бихме с 3:1. На финала на европейското бяхме безапелационни и срещу СССР, като ги победихме с класическото 3:0.

- През 1972 година спечелихте и първата си "Златна топка". Тя ли ви е по-ценна или тази от 1976-а?
- Определено тази от 1972 г. Вече бях постигнал доста във футбола и все не можех да стигна до това отличие. Зарадвах се много. Още повече че първото място го спечелих в оспорвана битка с 81 точки - само с две точки преднина пред моите сънародници Герд Мюлер и Гюнтер Нетцер. Очаквах да взема за втори път отличието през 1974-а, защото тогава станах клубен и световен шампион с Байерн. Но явно целият свят бе полудял по зрелищната игра на Аякс и Холандия и трофеят отиде в Йохан Кройф. За сметка на това през 1976 г., когато по глупав начин изгубихме титлата от Чехословакия на финала на европейското, получих ценния приз за втори път. Но не мога да бъда недоволен, защото велики футболисти като Факети, Боби Мур, Мацола, Паоло Малдини не можаха да я вземат.

- Канаваро е третият защитник след вас и Замер, който взима топката. Вашият коментар?
- Той го заслужи може би заради това, че Италия стана световен шампион и допусна само две попадения - единия от автогол и другия от дузпа. Но все пак Буфон също можеше да бъде коронясан. Като говорим за вратари - моят колега Сеп Майер имаше малшанса да играе във време, когато имаше много офанзивни играчи, които заслужаваха този приз. Ако пазеше сега, мисля, че без проблем щеше да стане след Лев Яшин вторият носител на "Златната топка". Смятам, че в близки предишни години това отличие можеше да отиде и при Оливер Кан.

- Кои футболисти уважавате най-много?
- Както ви казах, когато бях дете, единственият източник бе радиото. Сега е лесно. Врътваш копчето и си засипан от английска, испанска, италианска лига. По интернет също веднага разбираш всичко. От модерните времена харесвах Зидан, защото той играеше на терена, освен за отбора и за красотата. Роналдиньо е от същата порода.

- За кои български футболисти пазите хубави спомени?
- Мога да изредя два отбора. От двубоите с Димитър Пенев, Божил Колев и Георги Денев, когато играхме епичните мачове ЦСКА - Байерн за КЕШ през 1974. Преди това трябва да спомена за Якимов, Аспарухов, Бонев. Познавах легендата ви Иван Колев. За Стоичков мога да говоря с часове. Гледах отбора на Левски в Бремен за Шампионската лига. Загуби с 0:2 не защото игра слабо, а Вердер се представи много силно.

- Знаете ли,че ЦСКА е купен от индийския милиардер Митал и че треньорът на отбора Пламен Марков е роден на вашата дата 11 септември?
- Това за Марков е много интересно. Пожелавам му успехи. Няма нищо чудно, че индиец взима клуба. Виждате какво става в световен план със собствениците във футбола. Важното е ЦСКА да бъде управляван добре, защото е голям клуб.

- Какво бихте посъветвали президента на БФС Борислав Михайлов за бъдещето на българския футбол?
- Да бъде търпелив. Той бе отличен вратар и знае какво значи търпение. Виждам, че се справя добре и като президент на БФС и смятам, че новите успехи на България ще дойдат съвсем скоро с влизането ви в Европа.