Атлетико(Мадрид) победи на "Висенте Калдерон" Осасуна с 3:0 като два от головете вкара Диего Форлан. С тези свои попадения уругвайският нападател подсеща, че наближава поредното излъчване на носителя на "Златната топка". Но тези два гола срещу Осасуна са най-малкото, заради което русокосият уругваец заслужава да спечели най-престижния индивидуален футболен трофей.

Форлан направи невероятни неща през отминаващата година. При това с националния тим на Уругвай и с клубния екип на Атлетико (Мадрид). С бившия отбор на Любо Пенев спечели първото издание на Лига Европа. Двата гола на финала на "Нордбанк Арена" в Хамбург срещу Фулъм за 2:1 бяха негови. След това взе и Суперкупата на Европа като "дюшекчиите" победиха европейския шампион Интер в Монако.

В година на световното съвсем нормално бе да се види какво ще направи Диего на Мондиала в Южна Африка. По местните терени Форлан мъкнеше сам отбора на гърба си и извърши чудеса от храброст. Вкара пет гола в седем мача. Закара Уругвай на четвърто място на световното. Нещо, което на някогашния двукратен световен шампион не се бе случвало от 1970 година. В компанията на номинирани за най-добър играч на Мондиала от двата финалиста Испания и Холандия като Вия, Шави и Иниеста, както и Робен и Снайдер, Форлан бе избран за най-добрия. Но дали това не бе елегантно запушване на устата на великолепно игралия футболист. Един вид ето ти наградата от Мондиала, но онази за Кристалната топка, която остава в паметта на феновете ще бъде за някой друг, тъкмо измежду испанци и холандци.

Защо Форлан заслужава наградата повече от въпросните испанци Иниеста и Шави и "оранжевия" Снайдер. Ами едно е да си футболист на Барселона, каквито са Андрес и Шави или на Интер какъвто е Уесли. А съвсем друго играч на Атлетико, който вярно не е Еркулес или Осасуна, но не и тези два световни гранда. А и в годината на световно първенство би трябвало да се взима под внимание стореното по терените на Мондиала.

Реално погледнато Испания и Холандия имаха един сплотен колектив, който изведе двата отбора до финала. Докато Уругвай и изобщо в целия Мондиал се открояваше личността на Диего Форлан. Винаги ще давам примера как през 1994 година Стоичков точно заради блестящата си игра с България, която също стана четвърта в света както сега Уругвай, взе "Златна топка".

А само няколко месеца по-рано Ицо, който носеше цветовете на Барса загуби с 0:4 финала на Шампионската лига насред Атина от Милан на Деян Савичевич и Даниеле Масаро. И независимо от тази загуба на клубен финал натежа представянето му в националния в годината на световно първенство. А Форлан има бонус с другите две клубни отличия извоювани с Атлетико(Мадрид). Дотук с Диего.

Думата вече ще имат освен 96 журналисти от всички континенти, но също така прикачените към тях треньори и играчи. "Златната топка" премина в нова ера на гласуване. До 1994 година включително, можеше да печели само футболист, който е европеец или има придобито поданство от европейска страна като аржентинците Алфредо Ди Стефано в Реал (Мадрид) в Испания и Омар Сивори в Ювентус в Италия.

Гласоподавателите бяха само от европейски страни. Неотдавна бяха включени и медии от останалите континенти. Наградата се даваше някъде в средата или в началото на декември. Единственият българин печелил "Златната топка" Христо Стоичков бе награден с трофея на 19 декември 1994 година в обляното от светлина студио на френската телевизия Канал Плюс. Тази година ФИФА реши да сложи ръка върху начина, по който се определя победителя за "Златната топка" на световното списание "Франс Футбол". Въпрос на време бе обединението на двете награди.

Проблемът е, че още на следващата година всеки забравя кой е носител на наградата за най-добър футболист на ФИФА. А запалените фенове помнят всички лауреати на "Златната топка" на "Франс Футбол" още от Стенли Метюс от Блекпул, който взима първия трофей през 1956 година.

Както казахме вече освен 96 журналисти ще гласуват и треньори и играчи. Вместо всеки от гласуващите да посочва по петима кандидати ще дава листа само от трима. Точките ще бъдат пет за първия, три за втория и една за третия.

Да се върнем пак към евентуалните победители освен Форлан. Ако спечели някой измежду Иниеста или Шави, то това ще стане за първи път от 1960 година. Преди половин век  роденият на 2 май 1935 година в Ла Коруня гениален играч на Барселона Луис Суарес става първи и единствен засега испанец носител на "Златната топка". След като преминава заедно с митичния треньор Хеленио Херера в Интер през 1961 и 1964 два пъти е на второ място. Така, че голям шанс има макар и след толкова дълго време вторият испанец, който ще вземе "Златната топка" да бъде пак играч на Барселона.

Трудно може да се предположи, че призът ще отиде в стража на Реал (Мадрид) Икер Касияс . Въпреки, че той също заслужава да изпита своя звезден миг с индивидуалния трофей. Проблемът е, че единственият досега вратар, който е печелил най-престижната анкета е "Черния паяк" Лев Яшин през 1963 година. След него имаше няколко вратари, които заслужаваха да вземат този приз, но предразсъдъци у гласуващите или малшанс от много силна конкуренция не позволиха на Сеп Майер, Дино Дзоф, Оливер Кан и Джиджи Буфон да се окичат с този приз.

Що се отнася до Уесли Снайдер, който може би ще бъде най-вероятния носител заради трипъла с Интер и финала с Холандия, той би бил четвъртият холандец след великия Йохан Кройф и големите Марко Ван Бастен и Рууд Гулит, който може да спечели трофея.

Остава малко време да се види кой измежду Форлан, Снайдер или Шави и Иниеста, а може и някой друг не толкова изненадващ кандидат като Касияс, да спечели "Златната топка".