„Да вкараш гол е като да получиш оргазъм”. Цитатът е на  Фернандо Мендеш Соареш Гомеш. След време Нуно Мигел Соареш Перейра Рибейро взима прякора Гомеш. Също така известния Нуно Гомеш признава, че е взел фамилията на своя идол.

Легендарният нападател на Порто и националния тим на Португалия от 80-те години Фернандо Гомеш сега е спортен и административен директор в своя клуб. Гомеш бе в Монако в зала „Грималди форум”, където бе изтеглен жребият за Шампионската лига. На следващия ден Гомеш участва в тегленето на участниците в групите на Лига Европа.

Той бе поканен специално на сцената в „Залата на принцовете” в „Грималди Форум” като представител на Порто, който стана носител на Лига Европа за 2011 година.

В тазгодишното издание на Шампионската лига тимът на Порто е в една група със Зенит (Санкт Петербург),  Шахтьор (Донецк) и Апоел (Никозия). В първия мач в групата отборът на Порто победи като домакин Шахтьор с 2:1 на „Драгао”.

Фернандо Гомеш говори специално за Топспорт.Бг за съперниците в Шампионската лига, за себе си и разбира се за нашия Емил Костадинов, който игра за Порто през 90-те години.

-    Порто фаворит ли е в своята група в Шампионската лига?
-    Шахтьор и Зенит са много здрави отбори и битката за първото място с тях ще бъде голяма. Имат много добри треньори, каквито са Мирча Луческу на Шахтьор и Лучано Спалети на Зенит.

-    През 80-те години бяхте на гребена на вълната като футболист. Какво си спомняте от спечелената Купа на европейските шампиони срещу Байерн през 1987 година с 2:1 във Виена?
-    Всички си спомнят как Байерн поведе с гол на Кьогъл в 24-ата минута и се виждаше победител. А в 79-ата голът на Рабах Маджер с пета за 1:1 обиколи целия свят. Дори засенчи победното попадение на Жуари в 81-ата минута. Тогава имахме страхотен състав и аз съм щастлив, че бях част от него. Спомням си единият от  головете, който вкарах на полуфинала реванш в Киев за победата с 2:1 срещу Динамо. Смятам, че голямата заслуга за тази Купа на европейските шампиони бе на нашия треньор Артур Жорже, който в последствие се превърна в треньорска легенда. Доволен съм, че след толкова години Порто продължава да бъде сред най-добрите отбори в Европа. Това показва, че организацията в клуба е на високо равнище.

-    Говорите за треньори, а не ви ли липсват в Порто двама големи, аквито са Жозе Моуриньо и спрягания за негов ученик Андре Вилаш-Боаш?
-    Порто е славен отбор, който е имал много добри треньори и преди Моуриньо и Вилаш-Боаш и след тях. Надявам се, че и сегашните наставници ще продължат традицията Порто да се представя на високо ниво в Европа.

-    Вие бяхте невероятен голмайстор. Спечелихте „Златната обувка” на „Франс Футбол” през 1983 година с 36 гола и през 1985 с 39 гола. Пет пъти сте бил голмайстор на Португалия. За Порто вкарахте 318 гола. Сега, като спортен директор, как виждате отстрани развитието на голмайсторите във футбола?
-    Винаги е било трудно да се отбелязват голове. И по мое време, и сега за да се вкарват попадения трябва голов нюх.

-    Кои ваши голове си спомняте?
-     През 1985 година отбелязах гол с глава във вратата на Бенфика. През 1986 година с екипа на Португалия вкарах гол на Швеция на техен терен. Също така друг хубав гол, който винаги ще си спомням, е с екипа на Порто срещу Глазгоу Рейнджърс през 1984 година.

-    Какво ще кажете за българите, които играха в Португалия?
-     Много са. Ще започна обаче с Емил Костадинов. Ние му казваме и до ден днешен Коща. За нас Коща си остава легенда на Порто. Той е направил толкова много за отбора, че това ще се помни винаги. Като играч на Спортинг, през 1991 година се засякохме с Красимир Балъков. Той също е футболист от голямата ваша генерация, която стана четвърта на световното първенство в Щатите през 1994 година. Разбира се, заедно със Стоичков, който игра в съседна Испания.