В живота успех се постига по два начина. Единият е много ясен на всички - работа, работа и пак работа. На всички е позната максимата - успех се постига с 99 процента труд и 1 процент талант. Това е начинът, по който повечето хора достигат връх в живота си.

Истината обаче е, че те никога не стават най-големи в своята област. Има една изключително малка група хора на Земята, тя вероятно няма и 5 процента, но пък е най-уникална. Това са хората, чиито талант е водещ. Той ги прави велики, дори когато трудът отсъства.

Във футбола сме се нагледали на хора от първия тип. Велики футболисти, постигнали много, някои дори всичко. Те заслужават уважение, но просто си личи с колко усилия и мъки са постигнали успехите си. За щастие, рано или късно се появява онзи малък процент на гении, които обаче ще останат на челното място в историята.

Един от последните такива е Луиш Назарио Да Лима, или накратко - Роналдо. Човек с толкова голям талант, че всичко, което му се случи през кариерата му, просто не успя да промени нещата, не успя да го срине и захвърли в задния двор на историята.

Феномена мина през всичко. Голяма част от бедите си ги причини сам - доброволният отказ да бъде в оптимална форма, любовта към нощния живот и всички негови изкушения. Другите неприятности му ги поднесе съдбата - няколко много тежки контузии, две от които в колената - най-тежките възможни във футбола. Много други биха се отказали, но не и Роналдо.

Феномена продължи, просто защото нямаше как. Талантът е прекалено голям. След поредните травми той вече не бе същият. Не успя да си върне нито формата, нито килограмите. Но талантът остана, той не се губи, не се забравя. След всяка перипетия Роналдо се завръщаше сякаш по-силен.

Неслучайно Роналдо е уважаван и обичан навсякъде, където е играл. Той е бил в Интер и в Милан, в Реал (М) и в Барселона, но и в четирите гранда си спомнят с добри чувства за него. Някъде той беше звездата и донесе трофеи, както бе в Реал (М). В Интер пък бе спохожден от контузии и така и не успя да покаже 100 процента от себе си. В Милан отиде в залеза на кариерата си. В Каталуния пък едва ли някога ще му простят, че премина в кръвния враг, макар и не с директен трансфер.

Общото обаче е, че навсякъде, където е бил, Роналдо е уважаван. Просто защото е привилегия да се похвалиш, че толкова гениален състезател е носил фланелката на любимия ти отбор.

Затова Роналдо заслужава уважение. За това, че ни даде от магията си и накара десетки хиляди деца по света да обикнат футбола. Феномена заслужава уважение дори за това, че се отказа сега - преди да е започнал да се излага на терена, докато магията е жива.

Поклон пред Феномена. Той завинаги ще остане един от най-великите в историята на този спорт.