Джеймс Милнър даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Рожба е на Лийдс, легенда на Нюкасъл и Астън Вила. Шампион на Англия с Манчестър Сити, а днес е капитан на Ливърпул. Извън терена той е един от най-големите радетели за благотворителни каузи в английския футбол. Майстор е на решителни голове в големите дербита. Играл е в един от най-паметните мачове в историята на Висшата лига - когато Манчестър Сити разби Манчестър Юнайтед с 6:1 на "Олд Трафорд". Най-големите му успехи са със Сити, където триумфира и с трите английски трофея. Но днес мечтите на феновете на Ливърпул за първа титла в ерата на Висшата лига са свързани с неговото постоянство и с головете на Мохамед Салах. Милнър бе звездата, с която Стилиян Петров организира благотворителен мач срещу рака на 8-ми септември в Глазгоу.
Здравейте, мистър Милнър! Кога решихте да организирате благотворителния мач в Глазгоу заедно със Стилиян Петров?
- От шест години участвам непрекъснато в благотворителни събития. Правим мачове, вечери. Преди няколко години говорихме със Стилиян за тази възможност. Предложението дойде от него. Само трябваше да изберем подходящото време. Всичко се получи и най-вече стана много добър мач. Постигнахме главната цел да се съберат пари за благотворителност.
Как решихте преди шест години да се занимавате с благородната кауза?
- Животът на футболистите не е лесен. Ние сме популярни и смятам, че е редно да помогнем на хората, които се нуждаят. Тези, които не могат сами да се справят. Като футболисти за нас е по-лесно да го направим за разлика от много други хора.
Знаете ли на колко деца сте помогнали досега?
- Представлявам няколко различни благотворителни организации. За шест години сме събрали повече от 600 000 паунда от различни събития. Парите отиват за различни каузи. Целта е да се помага на възможно най-много хора.
Вие играхте заедно със Стилиян. Как приехте новината, че е болен от левкемия?
- Мисля, че ми изпратиха съобщение или някой ми каза по телефона. Беше ужасно. Веднага се опитах да се свържа с него. Исках да разбера какво се случва. Той се нуждаеше от цялата ни подкрепа. Всички бяхме заедно със семейството му в тези трудни за него моменти.
Какво си говорихте с другите футболисти на Астън Вила? Как му помогнахте в тези тежки времена?
-Най-важни бяха роднините му. И особено невероятната му съпруга Паулина. Тя му даде най-добрата възможна подкрепа. Всички сме благодарни на лекарите и медицинския щаб, който се грижи за него. Стан е невероятно силен човек и успя да се пребори. Като негови приятели и съотборници сме се старали да му помагаме, с каквото е било необходимо. А сега ето - той помага на хора, които се нуждаят. С подобни мачове събираме пари за тях. Правим всичко, каквото можем.
Познавате лично Стилиян много добре. Какъв човек е той?
- Един велик човек. Преди да се разболее, беше и великолепен футболист. Като човек винаги помагаше на младите играчи. Един фантастичен професионалист. Правеше всичко по правилния начин. Мнозина са тези, които са го гледали и са се учили. Болестта не го промени. Сега се опитва да помогне на колкото е възможно повече хора. Стан има опита как човек може да се пребори с тази болест. Може да даде най-добрите съвети на болните в момента. И съм сигурен, че мнозина са тези, които ще успеят благодарение на него.
Кои бяха най-добрите му качества като футболист?
- Умението да борави с топката. Стан винаги работеше много здраво, тренираше повече от другите. Но най-много впечатляваха качествата, когато топката е в краката му. Когато я ритнеше, беше великолепно да се наблюдава. Имаше много добро око за гола. Можеше да улучи вратата от централната линия, така и вкара веднъж. Фантастичен футболист беше.
Кои са другите българи, които познавате лично или сте играл срещу тях?
- На първо място е Христо Стоичков. Първото Световно първенство, което помня, е от 1994 година. Той се справяше толкова добре. Тогава всички следяхме какво прави Стоичков и България. Като младо английско момче не знаех много за вашата страна. Гледах и на следващите първенства как се представяше България, защото тогава харесвахме много вашия отбор.
Във Висшата лига сте играл срещу други българи като Димитър Бербатов и Мартин Петров
- Бербатов беше изключителен футболист. Играл съм срещу него, още когато беше в Тотнъм. Притежаваше невероятни технически качества. Играта изглеждаше много лесна, когато топката е в него. Беше приятно да се наблюдава. Голям футболист.
Вие сте вторият най-млад футболист, дебютирал във Висшата лига - още на 16 години в Лийдс. Как се случи?
-Много бързо стана всичко. Уейн Руни вкара дебютно няколко месеца, преди аз да започна да играя. Стремях се да вкарам и да бия рекорда му. Да, много рано започнах. Рядко се случва това в днешния футбол.
Вашият ментор и треньор в Нюкасъл беше големият сър Боби Робсън. Какъв човек и специалист беше той?
- Невероятен човек и треньор. За съжаление ни напусна, но аз не спирам да си спомням за него. Когато ме взе в Нюкасъл, той ми даде страшно много увереност. За младо момче като мен това бе изключително важно. Беше великолепно време да работя с него и той е от хората, които ме изградиха като футболист.
Има ли подобни личности в днешния футбол, в който парите имат все по-голямо значение?
- Днешните треньори са напълно различни. Стилът е коренно променен. Времето на по-възрастните треньори отминава. На сцената излизат млади хора с напълно нови идеи.
Вие играхте заедно със Стилиян в едни хубави времена за Астън Вила. Защо този велик клуб сега е във втория ешелон?
Тъжно ми е от този факт. Както и вие казахте, това е велик футболен клуб. Има също невероятни фенове. Случилото се с Астън Вила е доказателство колко трудно първенство е Висшата лига. А още по-трудно е, когато изпаднеш, да успееш веднага да се завърнеш. Ето, че Астън Вила не успя. Конкуренцията в английското първенство е убийствена.
Подобно нещо се случи с още два велики клуба, през които сте минали - Лийдс и Нюкасъл. "Свраките" сега са в елита, но изпадаха. А Лийдс не може години да се върне. Какво се случва с такива традиционни клубове?
- Както вече казах, Висшата лига е прекалено конкурентна. Започнеш ли лошо сезона, много е вероятно да изпаднеш. И още по-трудно е да се върнеш. Напрежението във Висшата лига е голямо, но не по-малко напечено е и в Чемпиъншип. Там на практика всеки иска да влезе в елита. А най-трудно е, когато си бил във Висшата лига и изпаднеш.
Играхте най-дълго в Манчестър Сити. Какво е да разбиеш Манчестър Юнайтед с 6:1 на "Олд Трафорд"?
- Уникално е да спечелиш дербито. По принцип чувството да гостуваш на "Олд Трафорд" срещу Манчестър Юнайтед е специално. А да победиш с такъв резултат - имахме възможно най-добрия ден. Играхме фантастично тази вечер.
Вие сте един от хората, които спечелихте титлата с Манчестър Сити след 44-годишно чакане в клуба. Какво е усещането да си шампион на Англия?
- Невероятно. А особено и по начина, по който стана. Станахме шампиони в последния мач за сезона.
Срещу Куинс Парк Рейнджърс.
- Да, точно срещу този съперник. Ако имаше филм с този сценарий, феновете никога не биха повярвали, че това е по истински случай. Вкарахме два гола в последните три минути на сезона, което беше страхотно. Извървяхме пътя от голямата мъка до невероятната радост. Велико!
Нямате много голове за Сити, но сте се разписвал срещу Ливърпул, Арсенал. Съдба ли е да бележите в големите мачове?
- Вероятно е трябвало да имам повече голове в кариерата ми. Но най-важното е било отборът да побеждава. Иначе е изключително приятно да се разпишеш в големия мач. Това е едно от най-специалните усещания за професионалния футболист. А в големите дербита често само един гол има решаващото значение.
Как решихте да отидете в Ливърпул, който е един от най-великите клубове в Англия?
- Решението беше много трудно, защото се чувствах щастлив в Манчестър Сити. Сигурен съм, че ако бях останал, също щях да съм доволен. Но в крайна сметка реших да отида в Ливърпул, един наистина велик футболен клуб. Бяхме близо до спечелване на няколко трофея и ми е мъчно, че загубихме два финала в европейските турнири. Но отборът се развива положително и се надявам, че скоро ще успеем да постигнем това, което ни убягна.
В момента Ливърпул е един от най-атрактивно играещите отбори в света. Какво промени Юрген Клоп в английския, а и в световния футбол?
- Мисля, че хората се наслаждават на нашия стил. Имаме фантастични играчи, пресираме много, създаваме положения. Вкарваме голове, правим красиви комбинации. Това се харесва на хората. В последните шест месеца подобрихме доста и защитата си, което е много важно. Все по-често не допускаме голове в мачове, а в атака сме наистина много опасни.
През месец май загубихте финала в Шампионската лига от Реал (Мадрид) в Киев. Как виждате шансовете на Ливърпул да отиде в Мадрид за следващия финал догодина?
- Да, бяхме толкова близо до трофея. Ще направим всичко възможно отново да стигнем до този мач. Ливърпул участва в много тежки турнири - Висшата лига, Шампионската лига, Купата на Англия. Много ни се иска да спечелим. Пътят е доста дълъг. Вече знаем колко трудно е да стигнеш до финал в Шампионската лига и имаме опит.
Защо доминацията на испанските отбори е толкова голяма в европейските турнири?
- Вярно е това. Севиля спечели три пъти поред Лига Европа, Реал успя три пъти поред в Шампионската лига. Имат прекалено голям опит. Но ето, че нашият Ливърпул стигна до финала и игра силно. Може би другият път няма испанците да спечелят.
Вие сте една от големите звезди във Висшата лига в момента. Не мислите ли, че има прекалено много чужденци в отборите? Треньорите също са чужденци.
- Трудно ми е да отговоря. Мисля, че най-важното е да се намери баланса, за да искаш да си успешен клуб. Няма значение в Англия или Испания. Когато при нас идват чуждестранни футболисти, те са го заслужили с качествата си. И ние трябва не само да ги приемем, но и да се научим от техния опит, който те носят със себе си.
Хареса ли ви Световното първенство в Русия и представянето на Англия?
- Фантастично беше! Великолепно представяне. Трябва да сме горди и трябва да надграждаме върху това, което постигнахме. На Мондиала в Русия имахме много млади футболисти в английския тим, които тепърва ще трупат опит. В следващите първенства се надявам да се представим още по-добре.
Не ви ли е мъчно, че не играхте на Световното в Русия? Защо решихте да се откажете от националния отбор преди две години?
- На последните турнири не играх много. И затова прецених, че доста дълго време съм национал на Англия и това е идеалният момент да кажа "Край". Концентрирах се върху моя клуб и дадох възможност на младите да се изявят. За щастие, в Русия се видя, че решението ми е било правилно. Играха млади футболисти и се представиха чудесно.
Имате ли планове за времето, когато окончателно ще се откажете от футбола?
- Вероятно ще стана треньор или може би ще потегля към друга позиция във футбола. Да ви призная смятам, че би било срамно да се занимавам с нещо друго.
Стилиян Петров вече почти завърши треньорските курсове. Мислите ли, че може да стане толкова добър треньор, колкото бе добър като футболист?
- Мисля, че да. За младите футболисти той беше пример, когато бе на терена. Неговият професионализъм се виждаше навсякъде по терена. Смятам, че един ден ще бъде и много добър треньор.
Съгласен ли сте с големите пари, които се дават на трансферния пазар в момента?
- Така е в момента. Не можем да контролираме пазара.
Ливърпул е един от най-популярните клубове и в България. Феновете му нямат търпение отборът да стане шампион. Мислите ли, че тимът наистина може да ликува с титлата този сезон?
-Всички искаме да успеем. Знаем, че ще бъде много трудно. Все още сезонът е в своето начало. Тепърва ще вървим един дълъг, много дълъг път. Но всички мечтаем за тази титла. И дано да я вземем в най-близко бъдеще.
