Учестено сърцебиене, оставане без дъх, пресъхнала уста, световъртеж. Да, аз бях под небето, но не заради употреба на наркотици. Аз играех футбол срещу президента на Боливия Ево Моралес в среда с разреден въздух, беден на кислород, на 3600 метра надморска височина.

Секунди, след като стъпих на терена заобиколен от заснежените върхове на Андите, вече се задъхвах. След шест минути ритане на топка се чувствах замаян. След четвърт час вече сериозно се замислях, дали да не поискам прекратяване на мача, но продължавах да играя, а Моралес не преставаше да отбягва грубите ми влизания.     

Пръсващите ми се от болка дробове приеха с ентусиазъм края на мача, но от някъде намерих сили да тичам с диктофона заедно с другите репортери след президента.

"Ево, нали знаеш, че твоят отбор спечели заради надморската височина?". "Не, ние не спечелихме заради височината, а заради качествата си", обяви лидерът на местната левица. 47-годишният президент е талантлив играч и е свикнал с разредения въздух, тъй като през по-голяма част от живота си е живял в боливийските Анди.

Моралес поде борба срещу решението на ФИФА да забрани мачовете на надморска височина над 2500 м, изтъквайки вредата за здравето на футболистите. Забраната срещна засилена реакция от страна на Боливия, Колумбия, Еквадор и Перу, тъй като решението ще им попречи да домакинстват своите квалификации за световно първенство в най-големите си градове.

Суперсилите на Южна Америка Аржентина и Бразилия, които претърпяха някои унизителни загуби на висока надморска височина в Андите, твърдят че това дава предимство на домакините.

Моралес обаче нарича тази забрана "дисриминация" и "безсмислена". Той проведе няколко обществени прояви с цел да докаже грешката на ФИФА, като игра срещу полицаи пред президентския дворец, със журналисти и студенти. Той вкара единствения гол при победата с 1:0 на неговия тим срещу отбор на алпинисти, игран на 6000 м заснежения връх Сахама (най-високият в Боливия). Проявите са добре дошли за медиите, но след като отборът на Моралес, съставен от членове на правителството и бивши футболисти победи моя тим с 2:0, белите ми дробове твърдяха,  че ФИФА има право.

След 9 месеца в Ла Пас, град с население над 1 милион души, все още не мога да се адаптирам към липсата на кислород.

"Някои хора се нуждаят от повече време, някои от по-малко ..., а някои хора никога не се адаптират", твърди Енрике Варгас, боливиец, който изучава ефекта на разредения въздух върху хората над 25 г. Ниското атмосферно налягане намалява способността ни да асимилираме кислород, грубо с 10% на всеки 1000 метра. Така че в Ла Пас кислородът е с 35% по-малко, отколкото на морското равнище.