Футболната асоциация на Уелс (ФАУ) е основана през 1876 г. и е третата най-стара в света, след английската (ФА) и шотландската (ШФА). ФАУ е една от четирите асоциации на Домашните нации (бел. ред. - название за британските нации), които се събират в Манчестър на 6 декември 1882 г., за да установят световните правила на футбола. Представители на четирите нации имат гарантирани места в Международния борд за правилата на ФИФА и до днес.
Въпреки че не е сред водещите футболни сили, Уелс постоянно "показва мускули", като често побеждава някой от големите отбори на планетата. Единственото участие на голям турнир е Мондиал'58, когато "драконите" отпадат на 1/4 -финал от Бразилия с 0:1, след гол на Пеле.

Историята

Първият официален мач на Уелс е на 25 март 1876 г. срещу Шотландия, което прави "драконите" третият най-стар национален футболен отбор в света. Домакините печелят с 4:0. На следващата година на 5 март 1877 г. в Рексъм се играе реваншът, спечелен отново от "гайдарите" (2:0), но този двубой влиза в историята като първият международен мач на уелска територия.
Първата среща между Уелс и Англия е през 1879 г., като на "Кенингтън Оувъл" "Трите лъва" печелят с 2:1. През 1882 г. "драконите" играят и първия си двубой със Северна Ирландия и печелят с 7:1 в Рексъм.
През сезон 1883/84 е създаден Британският шампионат, който се провежда ежегодно с участието на Англия, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс. Турнирът продължава съществуването си до сезон 1983/84, като "драконите" са 12-кратни шампиони - 7 пъти самостоятелно и 5 пъти делят първата позиция с друг отбор. През 1906 г. Уелс става член на ФИФА, но заради спор за заплащането на играчите аматьори, британските федерации напускат световната централа през 1928 г. В резултат на това "драконите" пропускат първите 3 мондиала.
През 1932 г. Ейре гостува на Уелс и това е първият мач на домакините с тим извън четирите британски отбора. Година по-късно "драконите" пътуват до Париж за мач с Франция (1:1), като това е първата среща на тима извън Великобритания. Заедно с другите Домашни нации, Уелс се присъединява отново към ФИФА след Втората световна война и участва в квалификациите за Мондиал'50. Британското първенство през 1949/59 г. е на практика квалификационна група, но "драконите" остават последни.
През 1958 г. е един от най-големите успехи на уелския футбол. Квалификациите за световното първенство в Швеция в афро-азиатската зона са белязани от политически конфликт. Египет и Судан отказват да играят с Израел, а Иднонезия иска мачът с евреите да се проведе на неутрален терен. В резултат Израел е обявен за победител в групата. ФИФА обаче отказва да пусне на мондиала тим, който не е играл нито един мач и чрез жребий сред заелите вторите места в европейските квалификационни групи праща Уелс срещу Израел в бараж. След две победи с по 2:0 в Тел Авив и на "Ниниън Парк" в Кардиф, "драконите" се класират на първото си и единствено световно първенство.
Краят на 70-те и 80-те години са белязани с няколко победи над Англия. Първо през 1977 г. благодарение на дузпа, реализирана от Лейтън Джеймс, Уелс постига първия си успех над "трите лъва" на "Уембли", първа победа над съперника на английска територия от 42 г. Следващата подобна победа идва през 1980 г., когато на "Рейскорт Граунд" в Рексъм "драконите" надиграват Англия с 4:1, само 4 дни след като "лъвовете" са победили световния шампион Аржентина. През 1984 г. младият Марк Хюз ознаменува дебюта си за Уелс, вкарвайки за 1:0 срещу Англия

Легендите

Не са малко играчите, които имат статут на легенди в Уелс, но сред тях се открояват три имена - Джон Чарлз, Йън Ръш и Райън Гигс. Чарлз е първият британски играч, който прави трансфер извън Острова, когато през 1957 г. се присъединява към Ювентус. С "бианконерите" той печели 3 титли (1958, 1960, 1961) и две купи на страната (1959, 1960). През 1958 г. е избран футболист № 1 в Италия. През 1997 г. по случай 100-годишнината на Ювентус, уелсецът е избран за най-добрия чужденец на тима и то при положение, че "бяло-черният" екип е обличан от играч като Платини. През същата година е обявен за най-добрият чужденец играл в Италия, като изпреварва Марадона, Платини и Ван Бастен. През 2001 г. става първият неиталианец, който влиза в "Залата на славата" на Ботуша.
Сред другите популярни уелски играчи са Марк Хюз, Вини Джоунс, Дийн Соундърс, Тери Йорат, Джон Хартсън и Гари Спийд. Всеки от тези играчи има интересна история, но бившият национален вратар Невил Саутол има най-забележителна биография. Преди да стане футболист, легендарният страж на Евертън е работил като чистач, сервитьор и общ работник по строежите. На 15 юли Саутол хвърли бомбата, завръщайки се във футбола на 48 г. и подписа едномесечен договор с Рил. Гари Спийд и Райън Гигс пък са единствените играчи, които до миналия шампионат са се разписвали във всеки сезон от създаването на Премиършип.

Шампионатът на страната

Структурата на уелското първенство е организирано в 8 дивизии. На върха е местната Висша лига, която е създадена през 1992 г. и в нея се състезават 18 тима. Шампионът играе в квалификациите за ШЛ, вторият и носителят на купата се състезават в купата на УЕФА, а третият участва в Интертото. Последните 2 тима в класирането изпадат, като на тяхно място влизат шампионите на двете дивизии (северна и южна) на втора лига. Администрирането на първенството среща проблем заради липсата на отбори от най-големите градове. Това се дължи на факта, че Кардиф, Суонзи и Рексъм се състезават в английските лиги. С най-много шампионски титли е Бари Таун (7 пъти). Напоследък доминира ТНС (4 титли), който през миналия сезон смени името си от Тотал Нетуърк Сълюшънс на Дъ Ню Сейнтс (The New Saints), но това не промени абревиатурата.

Мачовете срещу българи

Първият български тим, който среща съперник от Уелс, е Славия. През сезон 1966/67 "белите" се изправят срещу Суонзи в първия кръг на КНК. След 1:1 навън Славия бие с 4:0 в София. С общо 4 гола в двата мача се отличава Тасев, а другото попадение е дело на Враев. Вторият и последен наш тим, изправил се срещу уелсци е Марек. През лятото на 2002 г. дупничани отстраняват Кеърсъс в I кръг на Интертото след 2:0 на "Бончук" 1:1 като гост. В първата среща се разписва Владов. На реванша и двата гола също са дело на Марек. Първо Ангел Стойков си отбелязва автогол, а след това Румен Шанкулов се превръща в последния българин, разписвал се срещу уелски клубен тим.
На национално ниво България и Уелс са се срещали 5 пъти. Първите 4 срещи са евроквалификации. През 1983 г. си разменяме по 1:0. На 14 декември 1994 г. България гостува в Кардиф и печели с 3:0. Най-забележителният момент в този мач е голът на Трифон Иванов, който пронизва с воле Саутол от границата на пеналта след корнер. Като цяло се помни и грубата игра на островитяните, водени от главатаря на "лудата банда" Уимбълдън Вини Джоунс. Докато двата тима се оттеглят на почивка, камерата показва в близък план Трифон Иванов. По устните на защитника бе прочетено заканителното: "Вие ще дойдете в София." На 29 март 1995 г. нашите печелят с 3:1 и се класират на Евро'96. Последният мач бе на 15 август миналата година (0:0) - първо реми между двата отбора.



НАЙ-ГОЛЯМА ПОБЕДА
3 март 1888
Уелс - Северна Ирландия 11:0
НАЙ-ГОЛЯМА ЗАГУБА
23 март 1878 г.
Шотландия - Уелс 9:0
НАЙ-МНОГО МАЧОВЕ
Невил Саутол - 92 мача
НАЙ-МНОГО ГОЛОВЕ
Йън Ръш - 28 гола/73 мача
НАЙ-МЛАД ДЕБЮТАНТ
Гарет Бейл - 16 години и 315 дни
27 май 2006: Уелс - Тринидад и Тобаго 2:1
НАЙ-МЛАД ГОЛМАЙСТОР
Гарет Бейл - 17 години и 81 дни
7 октомври 2006: Уелс - Словакия 1:5


ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:
Най-старият филмиран футболен мач е Уелс - Северна Ирландия (4:4), игран на 2 април 1906 г. в Рексъм. Черно-белият клип, сниман от Мичъл и Кениън, е с продължителност 2 минути и 10 секунди. На него се вижда как пред 6000 зрители топката се пука малко преди почивката, както хеттрик за Уелс вкарва играещият за Нотс Каунти Уилям Грийн.