ФИФА най-вероятно ще накаже Марко Матераци за 2 мача заради провокацията към Зинедин Зидан и последвалото изгонване на французина във финала на Мондиал 2006. Това ще бъде прецедент, тъй като на терена защитникът не бе санкциониран, но няма и да е първата от подобно естество за Италия.

На Евро'88 вратарят на "скуадрата" Валтер Дзенга бе наказан с двоен удар в пеналта, след който Анди Бреме изравни за домакина Германия (1:1). Тогава може би за първи и последен път съдия спази във важен мач точно буквата на отмененото впоследствие правило, че стражът може да направи само 2 крачки с топката, след което да я изрита.

...В Хамбург след около 2 часа трябва да изиграе се 1/4-финалът от мондиала Италия - Украйна. В барчето за представителите на медиите вниманието е приковано към ранния мач Германия - Аржентина. Повечето журналисти са за домакините, като шумно реагират на играта. До мен седи мъж на около 50-те, небрежно елегантен с бял ленен панталон и тъмносиня копринена риза.

Съседът ми невъзмутимо гледа мача, но когато в 88-ата мин съдията Лубош Михел (Слвк) вместо дузпа за Аржентина, даде жълт картон за симулация на Макси Родригес, промърмори популярна по италианските стадиони цветиста псувня. Това провокира интереса ми, а Антонио Бартоломучи се оказа журналист от "Медиасет" и разговорът ни естествено се насочи към предстоящия мач на Италия. Най-неочаквано пък Марко Матераци стана главен герой в разказа на италианеца.

- Г-н Бартоломучи, като че ли предпочитахте Аржентина да спечели?
- Така е, с тази страна ние, италианците сме свързани емоционално. Въпреки че за "скуадрата" Аржентина щеше да бъде по-труден съперник.

- Значи изобщо не се съмнявате в успеха на Италия срещу Украйна, въпреки проблемите в защита - Неста е контузен, а Матераци е наказан?
- Този мач не ме притеснява, убеден съм в това (б.а. така и стана - 3:0 за Италия). Не подценявам Украйна, но те имат само един Шевченко и никакъв опит на големи първенства, което е много важно. Колкото до защитата, момчетата ще се справят. На мен обаче ми е мъчно за Матераци.

- Защо? Емоционално съм свързан с него. Роден съм в Лече, както и Марко. Заради баща му Джузепе (бивш футболист, сега треньор) станах спортен журналист. През 1974 г. Матераци-старши играеше в Лече и притежаваше бар, който носеше неговото име. Там се събираха много тифози. Бях на 21 г. и от 2 години работех в местния "Гадзета мецоджорно", а неусетно заведението се превърна в работното ми място.

"Моето момче, най-добрата школа за един журналист е да започне от най-ниското стъпало, от обикновените тифози. Те са най-чисти в емоциите и пристрастията си", казваше ми Джузепе Матераци и аз съм му благодарен за съветите. А Марко израсна буквално пред очите ми.

- Все пак Матераци трудно може да се нарече любимец на тифозите?
- Това изобщо не е вярно. Той е футболист, който се раздава напълно на терена, без да се щади. Такива като него се харесват от тифозите. От тази порода е и Дженаро Гатузо от Милан. Между другото малцина знаят, че двамата са много близки приятели. Марко никога няма да го видите в дискотека, още по-малко да бъде забъркан в някаква пикантна история, защото той се е посветил на фамилията. С Даниела са чудесно семейство, имат двама синове - Джанмарко и Давиде. Той е едно много добро момче, на което обаче се случват лоши неща.

- Какво имате предвид?
- Това, че гори в играта, понякога му изиграва лоша шега. Постът му, на който играе е рисков и всяка грешка или закъснение може да доведе до наказание или гол. Понякога си изпуска и нервите, но на кого не се случва. През 2005 г. на мача Интер - Сиена (2:0) бе резерва, но бе провокиран и след мача се сби с Чирило. Медиите преекспонираха случката. Марко е мъжкар, който обаче не счита за нужно да си прави PR.

Много нашумя случаят, когато удари Шевченко (Милан) - малцина знаят, че той същата вечер му се извини и нещата между тях се изясниха, но някой имаше изгода това да не добие публичност. Ами сега какво стана на мондиала - от резерва Матераци стана титуляр, вкара първия си гол за "скуадрата" и бе незаслужено изгонен срещу Австралия, без да докосне съперник. И сега ще гледа срещата срещу Украйна като зрител...

- Има ли нещо, което не е известно за Марко?
- Той късно започна да играе футбол. На 7 г. бе на терена, но с флагчето като асистент. Баща му, въпреки че е бивш състезател, не го толерираше, а заради височината му го караше да тренира баскетбол. На 15 г. почина майка му. Марко е от хората, които нищо даром не получават от живота - в третодивизионния Трапани треньорът Арколео го караше да тренира допълнително до късна доба, на светлината на една 40-ватова крушка.

- Освен слабостта ви към Матераци имате ли любим отбор?
- По принцип подкрепям националния тим, а на клубно ниво - там, където играе Матераци. Когато играеше в Перуджа, бях за умбрийците, а сега съм от Интер. Между другото и професионално съм свързан с този отбор, защото съм аташиран към "нерадзурите". И преди този отбор ми бе симпатичен, но сега, когато Марко е в Интер е съвсем друго. Може би в крайна сметка няма нищо случайно - когато бях на 10 г., баща ми ме заведе на баража за титлата Болоня - Интер (2:0) в Рим през 1964 г.

Загубилите ми станаха някак симпатични. Незаличим спомен имам от един евромач Интер - Грьонинген (5:1). Бях близък с германските футболисти Румениге и Матеус. Сещам се и за една любопитна случка от финала за купата на УЕФА в Париж Интер - Лацио (3:0). Имахме някакви проблеми със сателита, а трябваше спешно да изпратим видеоматериал. В залата изведнъж се появи президентът на Конго с охраната си, а аз нервно го помолих да напусне, за да работя на спокойствие. Той знаеше малко италиански и се махна...

- Футболът винаги ли е бил вашата професия?
- С малки изключение - да. През 1991 г. бях ангажиран с Войната в залива. Занимавал съм се още и с разследвания за мафията и международна политика. В момента работя в "Медиасет", и по-точно в предаванията "Контрокампо", "Студио спорт" и "Гуида ал кампионато".