Литекс без съмнение е явление в българския футбол. Този толкова симпатичен отбор, благодарение на амбициозните си ръководители, направи първенството ни доста по-интересно и вдигна нивото на „А" група през последните 10 години. Така, както преди това правеше Нефтохимик на Порточанов и Херо.

Клубът е напълно осигурен финансово, има разкошна база, приличен стадион и предоставя едни от най-добрите условия на треньори и състезатели. И най-важното - има милеещ за футбола бос като Гриша Ганчев. Бизнесмен, който дълбоко преживява неуспехите на клуба и винаги търси максималния резултат.

През всеки един сезон, откакто ловчанлии се завърнаха в елита, отборът е припознаван като основен претендент за титлата. От лятото на 1999 година „оранжевите" се утвърдиха като много сериозен фактор в „А" група и винаги тръгваха с огромни амбиции и шумна реклама.

Какво обаче се получаваше. Още след първата третина от сезона ставаше ясно, че няма да имат сили за първото място, а ще се борят за трета-четвърта позиция. И този сезон не прави изключение. Дори напротив. Сега очакванията бяха още по-големи предвид факта, че се навършват 10 години от историческата първа титла на клуба. Това предопредели и поставянето на повече от ясна и категорична цел - златото.

За постигане на набелязаните задачи за треньор бе ангажиран Станимир Стоилов. Неговите финансови претенции бяха удовлетворени и той получи пълното доверие на Гриша Ганчев. И най-важното - картбланш да развие потенциала си. Разказвачът на „синята" приказка, започнала от Публикум и завършила с Тампере, бе посрещнат с огромни надежди в Ловеч. Едва ли не на него се гледаше като месия, който ще е способен да изведе Литекс до първото място. Това бе и едната от двете категорични цели пред отбора. Освен титлата, другата задача на Стоилов бе да вкара тима в груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА. И разбира се, най-важната - да го научи да играе правилен футбол. Може и да не е печеливш, но да е правилен.

Сега, по-малко от 3 месеца, след старта на сезона, всички планове отидоха по дяволите. Литекс не успя да направи нищо значимо в евротурнирите и реди провал след провал на родната сцена. 

В момента ловчанлии са пети, но шансовете им да отстъпят още по-назад в класирането са по-големи, отколкото да се придвижат към челната тройка. Първо загубиха от детската градина на Димитър Пенев финала за Суперкупата, а след това заредиха и слаби мачове в първенството - с Пирин, Ботев, Черноморец, Левски, Локо (Сф).

Какво се получава като теглим чертата за последните близо три месеца - от общо 14 мача (б.а. - „А" група, евротурнири и Суперкупа), Литекс е спечелил едва 5. В елита ловчанлии са отбелязали скромните за амбициите си 12 гола за 9 двубоя, като три от тях вкараха още първия кръг на любезните си домакини от „Овча Купел". Е, това ли е правилният и нападателен футбол на Мъри. Това ли е атракцията, която той предлага. Неслучайно на последния домакински мач на Литекс - срещу Черно море имаше 300 зрители. Ето това е показателно за футбола, който играе Литекс при разказвача на приказки.

Общото след повечето от срещите на „оранжевите" е, че Станимир Стоилов не е доволен от играта на своя отбор. И това при положение, че е провел пълноценна подготовка при осигурени перфектни условия. Кеф ти лагери в чужбина, кеф ти силни съперници за контроли. Преди старта на сезона Мъри каза, че Литекс разполага с огромен ресурс, който той ще опита да развие. Едва ли е имал предвид петото място...

Ако се върнем малко по-назад и обхванем края на престоя на Стоилов на „Герена", ще видим, че негативната тенденция на треньора се задълбочава. От последните си 16 възлови мача срещу съперници, решени на всичко да стигнат до победата, отборите водени от Стоилов са спечелили... само един - реваншът с Апоел Кирят Шмона, който в момента е шести в Израел. Интересно е и друго - в 12 от тези 16 мача, отборите водени от Стоилов не са вкарали гол. 

Така кръгът са затваря и става ясно, че една от причините за слабото представяне на Литекс е треньорският фактор. И в подкрепа на това ще приложим и още един факт. През пролетта, начело с Миодраг Йешич, Литекс гостува три пъти в София, като направи 0:0 на шампиона ЦСКА (б.а. - това бе първа издънка на „червените" у дома), победи Левски на „Герена" и Локо (Сф) в „Надежда". Сега срещу същите съперници в столицата ловчанлии регистрираха 3 загуби на нула и създадоха общо 3 голови положения за 270 минути. Дотук с „месията" Мъри и правилния футбол.

Разбира се, няма да е справедливо, ако петото място на Литекс се обяснява само с треньорския фактор. Все пак наставниците в Ловеч се сменят всеки сезон, но един човек винаги е на поста си. Той никога не е виновен за нищо - служителят на Литекс Комерс - Стойчо Стоилов. Човекът, който до голяма степен движи селекцията в клуба. Бившият капитан на „оранжевите" вече няколко години участва активно в привличането на нови футболисти. Но... най-добрите играчи на Литекс за последните години - Миливое Новакович и Сандриньо, бяха привлечени от други хора. Бразилецът дойде след настояването на Ицхак Шум, а словенецът бе ангажиран по сръбска линия. Тоест при двата най-стойностни трансфера Стойчо Стоилов нямаше абсолютно никакво участие. За сметка на това той доведе край река Осъм куп чужденци, които днес вече никой не ги помни.

Стойчо влезе в конфликт и се изпокара с доста треньори, които водиха тима напоследък. Интересното е, че докато Литекс има добри резултати, Стоилов се покрива, а когато дойдат слабите игри, той излиза на преден план и започва да критикува. Самият Стойчо обаче никога не е виновен за нищо. Неговият имидж, подобно на този на Мъри, винаги е излъскан с Мистър Пропър, а футболистите, за които съдейства да дойдат в отбора, са така мощно рекламирани, че често се чудим дали Литекс не е привлякъл Роналдо.

Работата на тандема Стойчо Стоилов - Станимир Стоилов засега паркира „оранжевата" лимузина на петото място и вместо с титла Литекс може да празнува 10-годишнината от първото си злато извън Европа.