Доскоро за "оранжевите" играеше един малък и повратлив десен бек. В момента Николай Димитров с прякор Джаича работи към треньорската школа на Литекс. Във връзка с предстоящия финал за купата на България между ловчанлии и Левски Ники ни върна към прелюбопитни спомени от мачове за националния трофей, в които е играл срещу "сините".

- Ники, да те попитам първо, откъде идва прякорът ти Джаич?
- Той е семеен прякор. Преди време баща ми, като играл в махалата, го оприличавали на Джаич. После бе пренесен върху мен, а сега го носи и синът ми. Явно всички ни асоциират с футболната легенда на Югославия Драган Джаич. На един приятелски мач на Литекс с Цървена звезда в Белград на "Мала Маракана" успях да видя на живо великия футболист. Не можах да говоря с него. Но ми бе достатъчно да го зърна на живо.

- Кажи сега какви спомени имаш от мачовете между Литекс и Левски за купата на България?
- Много са. Няма да забравя през 2001 година и двата полуфинала, които играхме срещу "сините". В първата среща ги бихме с 4:0 и ако за мнозина това бе неочаквано, за нас не бе.

- Защо?
- Защото още преди това не можеха да ни победят. Правехме предимно равни мачове. Тогава преди срещата Ферарио Спасов ни събра в съблекалнята и ни каза: "Момчета, ние винаги повеждаме на Левски и те винаги ни изравняват. Хайде този път като им поведем, да не допуснем резултата да стане равен". Между другото техен треньор тогава по ирония на съдбата беше Люпко Петрович. Люпко е цар да постигне хикс, когато му трябва. Но този път още на полувремето водехме вече с 2:0 с попадения на Христо Йовов, който играеше при нас и на Зоран Янкович. След като по средата на второто полувреме резултатът стана 3:0 с гол на Ракита. Решихме, че класическият резултат е достатъчен и се върнахме в защита. В 90-ата минута си направихме един много хубав подарък. Йовов центрира от фаул и бразилецът Мота с глава направи 4:0.

- Въпреки това в София реваншът май не ви беше песен?
- Изобщо. Още преди двубоя имахме информация, че от Левски готвят провокация.

- В какъв смисъл?
- Ами разбрахме, че първо им обещали някакви чудовищни премии, за да играят на кръв срещу нас. След това сценарият предвиждал да поведат с 2:0 и после да провокират тези от нас, които са податливи при подобни ситуации. Аз бях един от тях. Идеята беше да стигне до инциденти на терена и мачът да се прекрати, след което Левски да спечели служебно и така да ни елиминира.

- Но не стана така, нали?
- Почти не стана така. Биха ни с 1:0. Голът за тях го вкара Пантелич в 39-ата минута. След това се започнаха едни балтии и едни псувни по терена. Ние с Бисер Иванов вече се бяхме посдърпали. В един момент Бисер фаулира грубо наш играч и той падна на терена. Мисля, че беше Драголюб Симонович. Аз тръгнах към Дуци да му помогна да стане. От другата страна идваше Иванов да му се извини. Поне така обясни после. След което, като се доближи до мен, ми ръгна един лакът.
Аз го ударих и стана меле на центъра на терена. След края на мача в тунела бяха бити Вутов и Петев. Три дни по-късно се събра дисциплинарната комисия и наказа с по четири мача четирима играчи на Левски и от Литекс единствено мен също за четири двубоя.

- И какво стана после?
- Ами какво. На финала за купата с Велбъжд (Кюстендил) не можах да играя, както и в три от оставащите четири мача до края на първенството. Между другото и финалът не мина без ексцесии. На стадион "Локомотив" в квартал "Надежда" бихме с 1:0 след продължения с гол на Юруков. Но Иван Стойчев тежко контузи Вальо Найденов и той дълго време отсъстваше от терена.

- Какво помниш от финала, който играхте с Левски през 2003 година?
- Ами двубоят беше на стадион "Васил Левски". Тогава ножът бе опрял до кокала.

- В какъв смисъл?
- Ако бяхме загубили  финала с Левски и следващата шампионатна среща в Ловеч с ЦСКА щяхме да сме аут от евротурнирите. Хвърлихме се срещу "сините", но не ни провървя. Биха ни с 2:1. Ние бяхме без контузения Валерио Ракита, което ни се отрази на тактическата схема. Финалът го загубихме на 21 май 2003 година. Три дни по-късно на 24 май в предпоследния кръг победихме ЦСКА с 1:0 с мой гол в 15-ата минута. После Киро Николов изпусна да удвои от дузпа. Този мач беше много груб.

- Да, имаше четири червени картона. За вас на Желев и Йеленкович, а за ЦСКА на Гай и Шакири?
- Спомням си. Не случайно ти казах, че бяхме много напрегнати, защото от тази среща ни зависеше участието в евротурнирите. И напрежението се отрази върху нервите на някои от играчите на терена.

- Какво мислиш за сегашния финал и дали Йовов ще бъде над всички - само че този път със синята фланелка?
- Уважавам много Христо. Той е непредвидим, нестандартен и голям импровизатор. Но Левски не е само Йовов. При всички случаи Люпко няма да жертва играч да го пази персонално. Убеден съм, че Петрович, както винаги, ще прибегне до някои хитри тактически капани. Смятам, че като цяло имаме по-добри футболисти от Левски, но като изключим Йеленкович, повечето като Манолев са млади и нямат опит. И все пак повтарям, че Литекс е много добре сработен отбор и ще играе на високо ниво и за победа в този финал. Разчитам на безпристрастността на словака Любош Микел. Наши съдии също могат да свирят добре, но те са обременени от натиск на различни отбори. Вярвам, че момчетата от Литекс могат да спечелят финала.