Той вече осма година носи "оранжевата" фланелка. Сърбинът Небойша Йеленкович има всякакви спомени от финали за Суперкупа, за купа на България, както и от доста първенства без титлите от 1998 и 1999. Пред "Топспорт" говори за предстоящия двубой и за това, което предстои на Литекс през новия сезон.

- Небойша, как си?
- Имах температура, но сега съм здрав. Тренирам наравно с другите си съотборници.

- Очакваш ли да влезеш в игра срещу Левски утре?
- Аз съм готов. Решението остава на Ферарио Спасов.

- Какво очакваш от този финал?
- Най-важното е да стане зрелищен мач. Това зависи от нас, играчите. Разбира се, ще искаме да започнем сезона в България с победа и трофей.

- Сигурно искате да се реванширате  за двете загуби от "сините" на финала за Купата и в последния кръг от първенството (2:6)?
- Няма да търсим никакъв реванш. По-важното за нас е да спечелим за самочувствие.

- Проблем ли е, че съдията е Ристосков, а не чужденец?
- Аз лично нямам нищо против този рефер. Спомените ми от него са много добри, когато свири финала за купата на България през 2004 година срещу ЦСКА. Тогава ги победихме след изпълнение на дузпи. Аз бях от петимата, които изпълниха наказателен удар, но Стоян Колев го спаси. Но да се върна към темата за чуждите арбитри. Словакът Любош Микел се видя какво направи на финала за купата на България в Стара Загора. При това в момента е един от най-големите съдии в света. Преди да даде тази дузпа, с която реши мача, трябваше да изгони Станислав Ангелов. Така че, да не ги вдигаме много чуждите рефери. Няма никаква гаранция как ще свирят.

- Защо Литекс загуби тежко с 2:6 в последния кръг от първенството?
- Защото Левски използваха някои от резервите си и бяха по-свежи, а ние след три дни играхме пак същите играчи. На всичко отгоре в началото изпуснахме голове, а после те ни вкараха и отпаднахме психологически. Спомням си есента на 2000 година.

- Какво се случи тогава?
- Играехме страхотно, но нямахме никакъв шанс. С ЦСКА направихме 0:0 в София. После с Левски поведохме в Ловеч с 3:1 и загубихме нещастно с 3:4. Отидохме в Бургас и Нафтекс от три ситуации ни би с 3:0. А ние изпуснахме петнайсет положения. Зоран Янкович от пет метра би навън. С Локо (Сф) направихме 2:2, а срещата трябваше да завърши 7:2. През цялата есен положения, положения и накрая нищо. Понеже говорим за нещастни мачове, се сещам за финала за Суперкупата, който играхме с Локо (Пд) в Бургас през 2004 година. Трика изпусна чисто положение. Преди това Жоазиньо изтърва дузпа. И накрая Локо взе, че ни победи. Да, играеха приятен футбол, но бяха по-големи щастливци от нас.

- Научихте се обаче да се прибирате в защита и да побеждавате с по половин на нула?
- (Смее се.) Е, така беше при запазената марка Люпко Петрович. Той е велик майстор на такива резултати.

- А сега как ще е при Феро и дали ще запази стила, който го имахте преди това?
- Феро много добре познава обстановката в Литекс. Той отдавна се е сраснал с нея. Стилът му обаче ще е по-различен, защото има много нови играчи. Но аз съм спокоен. Преди време бяхме останали от старите само аз и Живко Желев. Другите бяха само нови. И си казвам, леле как ще я караме, като не се познаваме. А точно тогава влязохме в групите на УЕФА. И после със Страсбург още във втората минута съдията допусна да ни вкарат гол от засада. Ние изпуснахме положения и всичко приключи. Сега в последния мач с Макаби пак изтървахме сума ти ситуации. Може би, ако трябва да посоча мач образец в турнирите, това е срещата с Генк. Показахме перфектна тактика.

- С тези четирима французи на път ли сте да станете балканския Арсенал?
- Трябва да започне първенството, за да кажа как ще тръгнат момчетата.

- Приехте ли ги в колектива?
- Като характери са чудесни и весели. Предполагам, че ще се сработим добре с тях.

- Чуваш ли се с Люпко Петрович?
- От двайсет дни не съм говорил с него. За последно беше в Сърбия и ми каза, че си почива.

- Вярваш ли, че може да заиграеш за националния тим на България?
- Моят случай е като на Тиаго Силва. Както той е натурализиран, но е играл за младежкия отбор на Бразилия, така и аз имам участия за младежите на Сърбия. Поради това нямам право да играя за друг национален отбор.

- Защо не се получи трансферът ти в Спарта (Прага)?
- Всичко уж беше уредено. Казаха ми да отивам и в последния момент нещата се
издъниха. Исках да замина, защото хората бяха коректни и ме каниха настойчиво.

- Вярно ли е, че през зимата си бил на крачка от ЦСКА?
- Ръководителите на Литекс  ми казаха, че може да стане нещо. Те са преговаряли, но аз не съм имал контакт с никого от "Армията".

- За колко време имаш още договор с Литекс?
- За една година.

- Надяваш ли се да заиграеш в друг отбор?
- За осем сезона съм показал, че се чувствам отлично в Ловеч. Не искам да казвам предварително нищо, защото в Спарта (Прага) уж бях и с двата крака, а видяхте какво стана. Желанието ми е да стана шампион с Литекс...