Обикновено, когато ЦСКА или Левски не стане шампион, тогава от съответния клуб обявяват, че сезонът е провал. В историята си ловешкия отбор под името Кърпачев и в най-смелите мечти не си е мислел, че може да играе дори в "А" група. Но когато Гриша Ганчев пое клуба, името Литекс се нареди сред грандовете в България, а през 1998-а и 1999-а отборът стана дори два пъти шампион на България. Десет години след това, преди всеки нов сезон, "оранжевите" не толкова гласно засвидетелстват най-високата цел - титлата. Специално този сезон бяха се навършили десет лета от последния триумф в шампионата и отборът изглеждаше амбициран да подреди трети такъв трофей във витрината си. Още повече, че тимът бе поет от придобилия опит и в международните турнири с Левски Станимир Стоилов. В интерес на истината, през отминалия шампионат Литекс можеше да се възползва от по-слабата форма на своите опоненти от "Герена" и от "Армията". В първия мач за сезона, който бе за Суперкупата се разбра, че "морето няма да е до колене", защото

Мъри бе излъган тактически от Стратега и ЦСКА победи Литекс с 1:0. Независимо, че в първия кръг от новия шампионат "оранжевите" спечелиха с класическото 3:0 като гост на "Овча Купел", се видя, че отборът няма водачи както преди няколко сезона. Тогава такива бяха Новакович и Еленкович. Сега в Ловеч се подвизават младите таланти Ивелин Попов и Станислав Манолев, но явно те все още не могат да понесат товара на цял един шампионат и методично да водят обора към първото място. Едва през втория полусезон, когато от Англия в тима се завърна Радостин Кишишев, се видя някаква стабилност. Не случайно пътят към Купата на България бе разчистен и поне този трофей кацна на стадиона в Ловеч, след като на финала безапелационно бе победен Пирин с 3:0 в София.
Литекс загуби важни мачове в първенството - от ЦСКА - 0:2 като гост, и от Левски на два пъти - в София 0:2 и у дома 1:2. Бе загубен и двубоят с Локо(Сф) - 0:1 в квартал "Надежда", както и поражение от Славия с 0:1 в Ловеч. И ако донякъде за тези срещи има някакво извинение, защото все пак бяха срещу по-сериозните отбори от "А" група, какви обяснения могат да се намерят в ремито срещу Ботев в Пловдив за 1:1, в Благоевград с Пирин също 1:1, да не говорим за уникалния хикс срещу Бела като гост - пак 1:1. Твърде много лесни точки загуби Литекс през сезона и не случайно отборът се свлече извън тройката. В интерес на истината през втория полусезон ловчанлии играеха за престиж

В смисъл, че желанието им бе да останат сред първите пет. Целта в крайна сметка се сведе дотам отборът да се класира за участие в Лига Европа. И това се получи със спечелването на Купата на България. Така "оранжевите" за девети пореден път се класират в битка за европейските клубни турнири.
През пролетта на гурбет в Турция заминаха Емил Ангелов - Бабангида и Джемал Берберович. Това също бе една от причините отборът да се лиши от играчи, които придават класа. Нифлор, който бе свикнал с тима и се отпуши, получи контузия и неговото отсъствие също се отрази. На вратарския пост Голубович преживя психологическа криза

след евтино допуснати голове в домакинския мач от евротурнирите срещу Астън Вила на Стилян Петров, което почти коства отстраняването на Литекс. В последствие известно време пази Тодор Тодоров, за да може после пак Голубович да се върне на вратата. Много сполучлива покупка се оказа Дока Мадурейра, но едва ли това учудва някой с оглед на добрия усет на скаутите на Гриша Ганчев към чужденците.

Купата, която взе Мъри Стоилов му запази мястото и за следващия сезон.  Дори в един момент се заговори, че в тима може да заработи и неговия ментор от Левски и националния тим Наско Сираков. Даже се наложи директорът на "А отбора да отрича, че ще ходи на работа при "оранжевите". При всички случаи в Ловеч както винаги ще е интересно, а целите винаги си остават титла и купа, както и трайно участие в европейските клубни турнири. През този сезон Литекс отново се размина с целта си, но през следващия сезон, предвид селекцията, която се прави, ще се преследва титлата на всяка цена.