След победата над ЦСКА треньорът на Литекс Христо Стоичков даде ин­тервю пред Сашо Диков за предава­нето flukoff по NOVA TV.

- Ицо, не знам дали ще искаш да кажеш, но ти отказа 1 милион дола­ра подкуп като треньор на националния отбор...

- Сега... Имало ли е такива пари? Аз никога не съм ги видял при мен.

- Но стигнаха такива слухове, че са искали да дават такъв подкуп. Тогава беше треньор на националния отбор.

- Може би грешката беше, че трябваше да ги взема - така и така паднахме (смее се). Но сърцето ми нямаше да позво­ли, очите ми нямаше да се зат­ворят, ако аз бях направил то­ва. Никога през живота си не бих посегнал към такова нещо -да предам името на Христо Стоичков, да предам момчетaтa, които бяха с мен, да предам нацията. Ако трябва да ме сложат на бесилото, то­ва ще е последното нещо, кое­то ще им кажа - няма да взема.  

- Вярно ли е, че си отказал много пари от китайци?

- Да откажеш пари в днеш­но време е трудна работа. Но като имаш истински приятел, а те са малко, в лицето на Гриша Ганчев, мен парите не ме интересуват. Мен ме интере­суваше обстановката около отбора, личността Гриша Ган­чев, какво ще стане с тези момчета, ако мен ме няма, Гри­ша Ганчев го няма или Литекс го няма. Значи ние нашите ди­аманти щяхме да ги хвърлим на боклука. Защо? Защото на някакъв си му хрумнало на акъ­ла да прави нещо... Впоследствие се видя какво е. Реших да остана. Той сигурно много добре знае, че ще дойде някак­ва оферта, и няма да ме спре. Останах, защото с тези млади момчета се работи най-лесно. Защото не са корумпирани, искат да се научат да играят футбол, да израстват, да се сформират като личности. А дали ще станат суперзвезди - само времето ще покаже. Уличния футбол го няма вече, а татуировките и гела ги има бол.  

- Не е нормално да кажеш колко са ти предлагали, но до­колкото разбрах - 6 пъти по­вече пари, отколкото сега по­лучаваш...

1- И?! Ще можеш ли да сед­неш на една маса с този човек и да кажеш - "Аз оставям тук тази работа и отивам там". Аз съм си спечелил парите, имам си, мога да живея. Но при­ятелството не се купува.   -

- Гриша Ганчев какво каза?

- Когато видиш насълзени очите на един замогнал, успял и преуспял човек - дотам спира всичко. Нататък вече не е нуж­но да говориш - очите му каз­ват всичко. Аз не го предадох.

- Прави ти чест, че дори ко­гато той имаше проблеми със съда, синът му беше арес­туван, ти застана зад него.

- Е защо да не застана? Само че после... Едно извинявай къща не храни, нали знаеш. А много бяха такива. Един-два месеца, 8 месеца, 2 години проверки, а не успяхме да открием нищо. И "извинявай".

- Има смелостта да се опъл­чиш на Цветан Цветанов, казвайки му, че нищо не прави. И след няколко дни те изработиха и те привикаха в ГДБОП...

- Да изработиш... Трябва да знаеш как да го изработиш.  

- Изработиха те - разследва­ха мач на Литекс...

- Махни ги тези. Флоров (б.р. - Станимир Флоров е шеф на ГДБОП) ме е изработил или Цецо ме е изработил? Виж, че и двамата нямат хал хабер от спорт. Нито Цецо, нито Флоров знаят за какво става въпрос. Но да опетниш името на Христо Стоичков не е току-така. Аз им казах и на срещата - "Една евтина пиар акция не може да я направите така. Си­гурно не знаете къде живея, къ­де играя голф или къде трени­рам? Спокойно можеше да дой­дете и да ми кажете - "Абе, ей, става това, това и онова. Дай да видим какво?". А като се събраха 200 журналисти, как­во? И? Аз съм много чист. За разлика от някои, които се пъ­чат.  

- Ти затова можеш да си поз­волиш да кажеш, че оставаш с впечатлението, че Цвета­нов не иска да разследва чер­ното тото.

- Досега да си чул нещо? To­ва, което стана в Бургас, да има нещо  

- Говориш за арестите на играчи за по 2-3 дни?

- Арестуваха ги не за два дни, а за два часа, но камерите бяха там. Тези неща са несери­озни. Сериозни са там в Ита­лия, Испания, в Гърция. Там, къ­дето ги хващат.   

- Защо при нас не ги хващат?

- Как да ти кажа - нямат та­кова (поглежда към слабините си).  

- Пред телевизионните ка­мери Боби Михайлов каза, че те обича.

- Само той така може да си мисли. За мен той е затворена страница и никога повече няма да застане до мен, да бъде мой приятел. Защото аз му пода­дох ръка, 30 години сме били ръ­ка за ръка, а той ме предаде. Той не съществува. Когато предадеш най-добрия си прия­тел, обърнеш се в обратна по­сока и забравиш какъв си бил... От това мен много ме боли.

-Разбирам, че нещо те е предал, но има нещо, което остава...

- Защо бяга от тези дебати? Нека да дойде и да седне -това искам. И да му задам три въпроса, повече нищо не ис­кам.  

-Въпросите за черно тото, национален отбор...

- Да го попитам, но защо бяга? Аз ли съм най-черната овца в българския футбол? Аз съм пре­дал държавата, аз съм предал отбора, аз това, аз онова. Но аз при­ятелите не си ги предавам. Предпола­гам гледа филма (б.р. - "Стоич­ков, исти­ната за легендата"). Там Чики Бегиристайн казва в една реч... Те­зи, които говорят във филма - тoва са приятелите ми.