Силвио Берлускони очевидно има огромно желание да се върне на власт в Италия и е готов на всичко, за да го постигне. Бившият премиер, замесен в редица скандали и с доста спорна репутация, вече печели подкрепа за парламентарните избори през март със смелото обещание да промени данъчната система на страната, въвеждайки плосък данък.
Идеята, върху която е изградена икономическата програма на партията му, разтревожи мнозина на Апенините. Ако се реализира, тя може сериозно да навреди на и без това проблемните държавни финанси.
"Плоският данък е прост и справедлив и вече няма да е удобно да се избягват или укриват данъци. По-малки данъци върху семействата, компаниите, труда означават повече потребление от домакинствата, повече производство бизнеса, по-голяма заетост и повече пари в държавната хазна за подпомагане на гражданите", заяви Берлускони пред италианско радио.
Бившият премиер е начело на сложна коалиция от консервативни и евроскептични партии, която има сериозен шанс да спечели изборите. Партньорите имат различно мнение за еврото, но и общи възгледи за пенсионната сфера и радикални фискални промени, част от които е и въвеждането на плосък данък.
"Вярваме, че е дошъл моментът за плоския данък - това е фискалният шок, с чиято помощ Италия ще се измъкне от капана, в който се намира през последните десетилетия. Това ще ни доведе до растеж от порядъка на 3%", смята депутатът Ренато Брунета, който е съпартиец на Берлускони.
Плоският данък е любима тема на консервативните икономисти, но се прилага сравнително рядко, с изключение на някои държави в Централна и Източна Европа (сред които и България).
Макар да е в тотален контраст с действащата на Апенините прогресивна данъчна система, при която хората с по-високи доходи плащат повече, идеята за подобна промяна изглежда привлекателна за мнозина.
Италия е една от развитите държави с най-голяма данъчна тежест - данъчните приходи представляват 42.9% от брутния вътрешен продукт през 2016 г., което е доста над средните 34.3 на сто за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Освен това в страната има сравнително висок процент на укриване на данъци - проблем, с който се борят последните няколко правителства.
Берлускони е отдавнашен привърженик на плоския данък, но никога не е успявал да го наложи, тъй като според мнозина няма достатъчно подкрепа за подобна мярка.
"Идеите им са на изчерпване и залагат на късата памет на италианския избирател. Но италианците си спомнят, че Берлускони беше начело на страната в продължение на много години и никога не стигна до намаляването на данъците, за което говори сега", твърди Филипо Тадеи, професор в частния университет SAIS-Europe в Болоня и бивш икономически съветник на лявоцентристката Демократическа партия.
Критиките срещу Берлускони за плоския данък са част от по-мащабна атака от страна на друг бивш премиер и негов политически опонент - Матео Ренци, който обвинява бившия президент на Милан, че умишлено тиражира опасни предложения, за да увеличи подкрепата си.
"За разлика от други, аз никога не съм вярвал, че Берлускони е опасност за италианската демокрация. Но той е опасност за икономиката", категоричен е Ренци.
Мнозина се опасяват, че въвеждането на плосък данък може да отвори голяма дупка в бюджета на страната, в момент, когато дълговата й тежест спрямо БВП остава сред най-големите в еврозоната, което поставя Италия под заплаха от дългова криза.
Плосък данък от 25% ще доведе до ежегоден недостиг за италианската хазна от поне 27 млрд. евро, а препоръчваната от партията на Берлускони ставка от 15% до 20% ще причини още по-големи загуби, според изчисленията на Института Бруно Леони.
"Всички ще се радваме да имаме по-ниски ставки, решаващият момент е как да покрием по-малките приходи, така че подробностите са от съществено значение. Това е реформа, изискваща доверие - светът трябва да знае, че човекът, който я прави, е решен да поддържа строгост в публичните финанси. В противен случай рисковете са прекомерни", посочва Никола Роси от либертарианския мозъчен тръст.
Според съюзниците на Берлускони разходите вследствие на намаления данък могат да бъдат компенсирани чрез съкращаване на разходите, по-висок икономически растеж, както и по-строг контрол върху укриването на данъци, което е част от плана за плосък данък.
Критиците обаче смятат, че плоският данък ще облагодетелства единствено богатите италианци за сметка на средната класа и тези с ниски доходи. "Това ще бъде шедьовър на преразпределението от бедните към богатите", твърди Луиджи Маратин, икономически съветник на настоящия премиер Паоло Джентилони.
Въпреки че подробностите тепърва предстои да бъдат разкрити, партията на Берлускони ще се опита да смекчи това въздействие, като освободи от данъци от хората с доходи до 13 000 евро годишно.
