Дания има луксозни проблеми - относително много пари и малък дълг - и това създава проблеми за пазара на държавни облигации.
Сметката на правителството в централната банка се покачи миналия месец на 207 млрд. крони (34.5 млрд. долара), надхвърляйки 2 пъти заложената цел и изкачвайки се до най-високото си ниво за последните 3 години.
Това на пръв поглед е хубаво, но струва и милиони под формата на лихвени плащания, като се имат предвид отрицателните лихви на централната банка. Междувременно съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт е половината от средното за Европа, оказвайки натиск върху ликвидността на пазара на облигации.
Това принуждава държавните служители да обмислят начини за изпразване на сметката в централната банка, като в същото време увеличават ликвидността, поне в ключови серии.
Правителствените депозити в централната банка се увеличават
Преди 1 година службата, отговаряща за дълга, започна да плаща на първични дилъри, ако отговарят на критериите, целящи увеличаване на оборота. Това спомогна за затягане на спредовете за офертите. Тази година правителството се ангажира с действия по рефинансиране.
Миналата седмица държавата предприе неочакван ход, като заяви, че ще купи ценни книжа за 3.6 млрд. крони (600 млн. долара), издадени от финансовата компания KommuneKredit, която е собственост на местните власти. Това не е включено в правителствения дългов план за годината и помага да се увеличат нуждите от финансиране, смята Ян Остъргард, главен анализатор в Danske Bank A/S.
Има и 180 млрд. крони (30 млрд. долара) в неизплатени покрити облигации, издадени от ипотечни банки за финансиране на обществени жилища. Националният жилищен орган възнамерява да замени голяма част от тях с нови държавногарантирани облигации, които службата, отговаряща за дълга, ще купува чрез емитиране на държавни облигации. Дания си е поставила срок от 10 години, за да завърши преминаването от едните към другите.
Това вероятно ще отнеме част от това време, като се има предвид "главоболието", създадено от сметката в централната банка, и ниските потребности от дълг, каза Остъргард. Той очаква службата, отговаряща за дълга, "да приеме по-голяма сума пари в брой в сметката си", когато актуализира стратегията през юни. "Нещо трябва да се даде", отбелязва експертът.
А промяната ще спести правителството 9 млрд. крони (1.5 млрд. долара) до 2025.
