До началото на Евро 2020 остава по-малко от месец. Стартът ще бъде даден на 11 юни. Дотогава ТОПСПОРТ ще ви представи отборите, които се класираха за финалите. Стартираме с Турция. Преди почти две десетилетия южните ни съседи шокираха света и се класираха на трето място на Мондиал 2002, а сега са готови да направят нов подвиг.
ПЪТЯТ ДО ФИНАЛИТЕ
Турция завърши на второ място в своята квалификационна група, която включваше още първенеца Франция, Исландия, Албания, Андора и Молдова. Турците записаха 7 победи, 2 равенства и едно поражение. Тимът събра 23 точки при голова разлика 18:3.
Началото бе обещаващо. Възпитаниците на Шенол Гюнеш победиха Албания и Молдова в първите си две срещи, за да дойде и звучния успех с 2:0 над Франция в Коня. Головете вкараха Каан Айхан и Дженгиз Юндер.
Източник: GettyImages
Веднага след това обаче Турция допусна и единствената си загуба в квалификационния цикъл - 1:2 при гостуването на Исландия. Последва и много трудна победа над Андора с 1:0 с гол на Озан Туфан в 89-ата минута. В следващите си срещи турците се справиха отново с Албания и Молдова, за да дойде ключовото гостуване на Франция. Сблъсъкът на "Стад дьо Франс" с Париж завърши 1:1. Оливие Жиру откри резултата в 76-ата минута, а пет по-късно Каан Айхан изравни.
В решителния мач с Исландия и равен бе достатъчен на южните ни съседи, за да се класират за финалите на Европейското. Възловият двубой се игра на "Тюрк Телеком Арена" в Истанбул и завърши 0:0. В последният си мач бе победен Андора далеч от дома с 2:0.
Източник: GettyImages
Стартът на квалификациите за Мондиал 2022 също бе обещаващ за Турция. Бяха победени Нидерландия с 4:2 у дома и Норвегия с 3:0 в Испания. Латвия обаче беше подценен у дома за крайното 3:3.
Южните ни съседи ще изиграят три контроли преди началото на Евро 2020. Съперници ще бъдат Азербайджан (27 май), Северна Ирландия (31 май) и Молдова (3 юни).
СЕЛЕКЦИОНЕРЪТ
Шенол Гюнеш е роден на 1 юни 1952 г. в Трабзон. Същият треньор изведе златното поколение на Турция до бронзовите медали на Мондиал 2002. След това бе освободен, тъй като не успя да класира отбора за Евро 2004. 15 години по-късно той се завърна начело на своята родина, заменяйки Мирча Луческу.
Гюнеш има сериозни успехи и на клубно ниво. Четири пъти завършва на второ място в класирането с Трабзонспор. Два пъти печели Купата на Турция с клуба от черноморието (1994-95, 2009-10). Веднъж стига финал с Бурсаспор - през 2015 година.
Източник: GettyImages
Единственият клуб от чужбина, който води е корейският ФК Сеул - 2007-2009 г. Останалата част от кариерата си прекарва в родината. Водил е още Истанбулспор, Болуспор, Сакаряспор, Анталияспор и Бешикташ. Именно с "черните орли" печели и единствената си титла на Турция - през сезон 2015/2016. Трофеят е първи за клуба от "Водафон Парк" от 2009 година и общо 14-и в историята. Година по-късно Гюнеш отново извежда Бешикташ до златото, а освен това прави пробив в Шампионската лига, където неговият отбор се класира за осминафиналите. Там обаче отпада от Байерн.
Сега задачата му е ясна. Турция разполага с добър отбор и очакванията на всички край Босфора са огромни.
ГОЛМАЙСТОРЪТ
В последните години клубовете в Турция започнаха да обръщат по-голямо внимание на своите школи, след като УЕФА ги заплаши с изхвърляне от евротурнирите заради безразборно харчене и привличане на чужденци. Голмайсторът на турците в квалификациите за Евро 2020 - Дженк Тосун, обаче е роден в германския град Вецлар.
Дженк вкара 5 гола по пътя към финалите на Европейското. В момента обаче лекува контузия, която може и да му коства титулярно място за сметка на Бурак Йълмаз от Лил.
Източник: GettyImages
Нападателят в момента е част от Бешикташ. Завърна се в любимия си клуб под наем от Евертън и му помогна да стане шампион на страната за 16-и път. Кариерата му преминава през Айнтрахт (Франкфурт), Газиантепспор, а през лятото на 2014 година е привлечен на "Водафон Парк" със свободен трансфер. В основата е на двете поредни титли на тима през сезон 2015/2016 и 2016/2017. Вкарва 20 гола през последната кампания. В началото на 2018 година е продаден на Евертън за 30.4 млн. евро. При "карамелите" обаче не успя да се наложи и веднъж е даван под наем на Кристъл Палас, а сега и на Бешикташ.
За националния отбор на Турция има 45 мача и 18 гола. Играе за юношеския национален отбор на Германия до 19 години, но след това избира да представлява родината на родителите си.
СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ
В състава на Турция личат имената на доста изгряващи звезди. Вратар е струващият милиони Угурджан Чакър от Трабзонспор. Защитата е съставена предимно от футболисти, играещи във Висшата лига и Серия "А", при това всички са млади и много перспективни. Турците показват сериозна стабилност в отбрана, а показателно е, че допуснаха едва 3 гола по пътя си към финалите. Чаглар Союнджю от Лестър е смятан за един от най-добрите на своя пост в Англия. Мерих Демирал е част от Ювентус, а Озан Кабак от Ливърпул. Отдясно на отбраната се подвизава Зеки Челик от Лил. Той се отличава със страхотна скорост и често се включва в атака.
Източник: GettyImages
В халфовата линия звездата е Хакан Чалханоолу от Милан. Слави се като брилянтен изпълнител на преки свободни удари. Освен това има добра техника, дрибъл и поглед над играта. Внимание заслужава още Юсуф Язъджъ от Лил, както и 20-годишния Оркун Кьокчу от Фейеноорд. Полузащитникът на Фенербахче Озан Туфан също е основна част от националния отбор и вече е спряган за трансфер в Западна Европа. Считаният за голям талант Дженгиз Юндер обаче се намира в слаба форма. Крилото на Рома, което изкара сезона под наем в Лестър, често бе преследван от контузии.
Източник: GettyImages
В предни позиции ще се разчита основно на Бурак Йълмаз, предвид контузията на Дженк Тосун. 35-годишният нападател води Лил към титлата във Франция. Той, заедно с Дженк и Чалханоолу са тримата футболисти в отбора, които имат повече от 10 гола с националната фланелка. Липсата на сериозни алтернативи в атака може да се окаже голям проблем пред Шенол Гюнеш.
Източник: EPA/БГНЕС
ПРОГНОЗА ЗА КЛАСИРАНЕ
Турция попадна в трудна група с Италия, Швейцария и Уелс. Битката за първите две места ще бъде с "адзурите" и "кръстоносците". Южните ни съседи най-вероятно ще водят битка с Швейцария за второто място. Често в последните години сме виждали турците да побеждават фаворита, но след това да се дънят срещу по-слаб отбор. Определено Турция има сили не само да мине групата, но и да бъде сред факторите на форума. Медиите край Босфора очакват от селекцията на Шенол Гюнеш поне четвъртфинал.
МАЧОВЕТЕ В ГРУПОВАТА ФАЗА НА ЕВРО 2020 (ГРУПА А):
11 юни, 22:00 часа Турция - Италия ("Олимпико", Рим)
16 юни, 19:00 часа Турция - Уелс (Олимпийски стадион, Баку)
20 юни, 19:00 часа Швейцария - Турция (Олимпийски стадион, Баку)
ТУРЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА:
1960 - не се класира
1964 - не се класира
1968 - не се класира
1972 - не се класира
1976 - не се класира
1980 - не се класира
1984 - не се класира
1988 - не се класира
1992 - не се класира
1996 - групова фаза
2000 - четвъртфинал
2004 - не се класира
2008 - полуфинал
2012 - не се класира
2016 - групова фаза
Източник: GettyImages
ТОП 3
НАЙ-МНОГО МАЧОВЕ ЗА ТУРЦИЯ:
Рюстю Речбер (вратар, 1994-2012) - 120
Хакан Шукур (нападател, 1992 - 2007) - 112
Бюлент Коркмаз (защитник, 1990-2005) - 102
НАЙ-МНОГО ГОЛОВЕ ЗА ТУРЦИЯ:
Хакан Шукур (1992 - 2007) - 51
Бурак Йълмаз (2006 - до момента) - 27
Тунджай Шанлъ (2003 - 2010) - 22
РАЗШИРЕН СЪСТАВ
ВРАТАРИ:
Угурджан Чакър (5 април 1996, Трабзонспор) 7 мача, 0 гола
Мерт Гюнок (1 март 1989, Истанбул Башакшехир) 21 мача, 0 гола
Алтай Байъндър (14 април 1998, Фенербахче) 0 мача, 0 гола
ЗАЩИТНИЦИ:
Каан Айхан (10 ноември 1994, Сасуоло) 34 мача, 3 гола
Чаглар Союнджу (23 май 1996, Лестър) 33 мач, 2 гола
Зеки Челик (17 февраури 1997, Лил) 19 мача, 2 гола
Мерих Демирал (5 март 1998, Ювентус) 19 мача, 0 гола
Умут Мераш (20 декември 1995, Льо Авър), 12 мача, 0 гола
Озан Кабак (25 март 2000, Ливърпул) 10 мача, 0 гола
Мерт Мюлдюр (3 април 1999, Сасуоло) 5 мача
Ридван Йълмаз (21 май 2001, Бешикташ) 0 мача, 0 гола
Джанер Еркин (4 октомври 1988, Фенербахче) 59 мача, 2 гола
Назъм Сангаре (30 май 1994, Фенербахче) 5 мача, 0 гола
Мерт Четин (1 януари 1997, Верона) 2 мача, 0 гола
ХАЛФОВЕ:
Озан Туфан (23 март 1995, Фенербахче) 58 мача, 9 гола
Хакан Чалханоолу (8 февруари 1994, Милан) 55 мача, 13 гола
Окай Йокушлу (9 март 1994, Уест Бромич) 32 мача, 1 гол
Юсуф Язъджъ (29 януари 1997, Лил) 30 мача, 1 гол
Дженгиз Юндер (14 юли 1997, Лестър) 26 мача, 8 гола
Махмут Текдемир (20 януари 1988, Истанбул Башакшехир) 21 мача, 0 гола
Ирфан Джан Кахведжъ (15 юли 1995, Фенербахче) 17 мача, 0 гола
Дорухан Токьоз (21 май 1996, Бешикташ) 8 мача, 1 гол
Абдюлкадир Йомюр (25 юни 1999, Трабзонспор) 7 мача, 0 гола
Тайлан Анталайлъ (8 януари 1995, Галатасарай) 3 мача, 0 гола
Оркун Кьокчу (29 декември 2000, Фейенорд) 3 мача, 0 гола
Емре Кълънч (23 август 1994, Галатасарай) 4 мача, 0 гола
Керем Актюркуглу (21 октомври 1998, Галатасарай) 0 мача, 0 гола
НАПАДАТЕЛИ
Дженк Тосун (7 юни 1991, Бешикташ) 45 мача, 18 гола
Бурак Йълмаз (15 юли 1985, Лил) 66 мача, 28 гола
Кенан Караман (5 март 1994, Фортуна Дюселдорф) 20 мача, 5 гола
Енес Юнал (10 май, 1997, Хетафе) 20 мача, 2 гола
Халил Дервишоглу (8 декември 1999, Галатасарай) 0 мача, 0 гола
