„Балотели има една мозъчна клетка и тя е контузена". Това беше краткият, но красноречив коментар на Жозе Моуриньо за Марио Балотели, когато преди няколко години двамата работеха заедно в Интер.

И определено „Специалния" е прав и доказателствата затова са много. Ако искате вземете уникалната борба на Балотели с един тренировъчен потник и неуспешните опити да раз бере коя от трите дупки е за главата и коя за ръцете. Или пък може да вземете случая, в който тъмнокожият футболист буквално се подпали в дома си, след като си игра с огън от камината. Обяснението тогава беше трогателно : „Беше ми скучно и реших да разнообразя".

Култов е и случаят, когато спрян от пътен полицай в Манчестър, футболистът декларира, че държи в себе си около 200 000 паунда в брой. Шокираният служител на реда логично пита защо (?!?!?!), а „Супер Марио" отговаря сърдечно: „Защото съм богат!".

Наскоро бе спипан от папараци да ходи по малка нужда в училищен двор! Изобщо изцепките могат да продължат до безкрай.

Да, това е Марио Балотели. Или поне едната му страна - тази, която изваждаше от равновесие Жозе Моуриньо, Роберто Манчини и всеки треньор, докоснал се до нападателя.

Ганаецът обаче има и друга страна- тази, заради която в Италия му лепнаха прякора „Супер Марио". Когато е концентриран, когато не прегаря на терена и знае какво се иска от него и как да го направи, Балотели става нещо повече от мечтан нападател.

Доказа го в четвъртък вечер срещу Германия, когато първо надскочи Бадщубер за 1:0, а след това с мощен шут сам направи 2:0, като спокойно можеше да скъса мрежата зад Ноер.

И въпреки, че получи жълт картон още през първото полувреме (за сваляне на фланелката в знак на радост), Балотели постъпи като „Супер Марио" и не се забърка в нито един скандал, дори и да е бил провокиран.

„Просто му казах да не прави нищо. Да не говори с никой, да не обижда никой, да не докосва никой. Просто да играе и да остане на терена", сподели Прандели след двубоя, разяснявайки разговора си с Балотели на почивката.

Това, че Балотели не е нормален нападател, се потвърждава и от радостта му след всеки гол, или по-скоро липсата на така. Ето какво казва самият Марио по този въпрос: „Хората се чудят защо не се радвам, когато вкарам гол. Аз пък искам да ги попитам защо трябва да се радвам? Аз просто върша моята работа. Когато пощальонът ви донесе писмото до вратата да не би да скача от радост, че си е свършил работата? Моята работа е да бележа голове и не виждам защо трябва да се радвам, след като си свърша работата”.

За разлика от Италия от 2006, която покори света, тази Италия е коренно различна. Липсват големите имена, големите звезди. Единствен Пирло има такъв статут, но и той по-скоро действа в благото на колектива, не на егото си.

Преди 6 години в „Скуадра адзура" имаше индивидуалности, които можеха да решат всеки един мач. Пипо Индзаги, Тоти, Дел Пиеро, гигантът Лука Тони, Каморанези, Пирло...В защита пък бяха Неста, Матераци, Дзамброта...все пердета и големи звезди. Сега е друго.

6 години по-късно в тима остана само Пирло. Чезаре Прандели обаче няма нужда от суперзвезди, като от онова време, защото разчита не на индивидуалности, а на колектив. И заради това Италия е жива и на финал.

Такава индивидуалност е Марио Балотели, или пое едната му страна, по-добрата. Във финала срещу Испания „Скуадрата" има своите шансове и те се крепят именно на Пирло и Балотели. Първият движи цялата игра на тима, а от втория се иска да вкарва, точно както го направи срещу Германия. Ако и двамата са на ниво, то нищо чудно Европа да има своя нов футболен шампион.

Тогава Балотели ще бъде свободен да дивее през лятото, както само той знае и може.

 

Снимка: Веднага след края на двубоя с Германия, Марио Балотели се запъти към трибуните, за да прегърне приемната си майка, която го е отгледала и спасила като малък.

"Супер Марио" винаги е споделял, че няма нужда от биологичните си родители, защото приемното му семейство му е осигурило всичко необходимо за норнален живот.