За пръв път в историята си Албания ще участва на финалите на голям турнир. За повечето албанци класирането за Евро 2016, станало факт с 3:0 над Армения, е най-голямото спортно постижение на страната изобщо. Над 50 000 албанци, много от които дошли от Косово, се събраха на централния площад в Тирана, за да посрещнат героите след победата в Ереван. Там бе и премиерът Еди Рама, който поведе тържествата.

Архитектът на албанския успех без съмнение е Джани де Биази, който съумя да изгради конкурентен тим, привличайки доста легионери – към играчите, родени в страната и в Косово, бяха интегрирани потомците на избягалите по време на гражданската война в Югославия през 90-те. Италианският треньор не се поколеба да заложи и на младоци, макар много често да го правеше с идеята да изпревари Швейцария с повиквателната.

В този тим няма нито една голяма звезда, но който се показа като достатъчно добър да се сбори и надвие по-големите. В последните 18 месеца Албания победи Португалия с 1:0, направи равенство с Франция в Париж (1:1) и го надви с 1:0 в Елбасани. Разбираемо, Де Биази стана много популярен в страната и дори получи албанско гражданство след края на квалификациите.

„Този нов паспорт може само да ме мотивира да продължа уверено по пътя, по който в момента вървим – обяви спецът. – А аз съм сигурен, че нашият път изобщо не свършва дотук“.

Президентът на местната федерация Арманд Дука също има заслуга за историческото класиране. Той не само осигури най-добрите възможни условия за подготовка, но се оказа ключова фигура при служебната победа над Сърбия. Битката за Белград, както бе наречена, бе прекратена в края на първото полувреме, тъй като сръбските фенове, разгневени от преминаващ дрон с албанското знаме с надпис „Велика Албания“, нахлуха на терена. Първоначално Дисциплинарната комисия на УЕФА не присъди точки на нито една страна въпреки служебния резултат 3:0 за гостите. Дука обаче обжалва пред Арбитражния съд, който се произнесе в полза на албанците. А трите точки се оказаха решаващи по пътя към класирането.

Когато пое отбора, Джани де Биази използва любимата си 4-4-2, но много скоро стигна до извода, че се нуждае от още един човек в средата на терена. Триото Баша, Мемушай и Толант Джака му донесе стабилност в центъра, докато Одисе Роши осигурява скорост по десния фланг, а Ермин Ленджани (може да играе и като бек) отляво е далеч по-дисциплиниран. Обикновено пред тях играе нападателят на Истанбул Башакшехир Сокол Чикалеши.

Де Биази има и резервен вариант, при който играещият доскоро в Базел Шкелцен Гаши оперира зад основния нападател при схема 4-4-1-1.

В отбрана са най-известните имена. Елсеид Хисай от Наполи е твърд титуляр на десния бек, често се включва в атаките. Анси Аголи (Карабах) не е толкова авантюристично настроен по левия фланг, а в центъра на отбраната оперират ветеранът Лорик Цана и Мергим Маврай. Тук вариант е Фредерик Весели – капитан на швейцарския тим до 17 г., станал световен шампион през 2009-а, който през ноември дебютира за Албания. Етрит Бериша вече не е титуляр в Лацио, но в осемте квалификации бе несменяем под рамката. Изненада сред 23-ата на Де Биази може да дойде с включването на тийнейджъра Милот Рашика, впечатлил в холандския Витес.

Първият мач на Албания на европейското е срещу Швейцария, който предлага не само сблъсък между братята Джака – Толант и Гранит, но среща на близки приятели с еднаква съдба, но избрали различен национален отбор. След победата и равенството в последните години домакинът Франция не изглежда вече толкова страшен, докато Румъния винаги е бил костелив орех – в 18 мача шиптърите имат само две победи, и то през 40-те години. Едно обаче е сигурно: албанците ще имат подкрепата на хиляди фенове, които ще пътуват от цяла Европа, за да подкрепят във Франция отбора, превърнал се в символ на националното обединение.