Има нещо специално в националния отбор по футбол на Англия. Странно, за мнозина абсолютно необяснимо, но около този тим витае някаква по-различна аура. Хората го обичат. И го мразят.

В цялата си история, родината на футбола има една единствена Световна титла през далечната 1966-а година, а на европейско първенство най-големият им успех е... трето място. Но хората го обичат. И го мразят.

Едва ли има друг национален футболен състав в света, който е съпътстван от толкова огромно количество еуфория, надежди, коментари, скандали и шум – подигравателен или доброжелателен, но огромен шум. Всеки път, на всеки един голям турнир, почти преди всеки един двубой...

Обикновено цялата тази еуфория и сериозна симпатия (тъй като е трудно да говорим за истинска любов към гарнитурата на чужда държава, макар че дори у нас има подобни примери), на които се радват англичаните по всички точки на света, завършват съсипани с гръм и трясък.

До следващия път, когато колоритните и обикновено най-многобройни по европейските терени английски привърженици отново не нарамят оптимизма си и не тръгнат с огромни флагове, на които се чете мотото „Ние вярваме!”. Вярват, че този път е техен ред. Отново и отново...

Утре започва Европейското първенство по футбол в Полша и Украйна. Теми и въпроси около него – хиляди, но една от тях си струва да бъде отбелязана по малко по-специален начин. Чудо или не, сякаш за първи път, националният отбор на Англия не е слаган в сериозните сметки. Дори от самите англичани. Скандалите, треньорските смени, проблемите, хилядите коментари и анализи, разбира се, присъстват, но нещо определено липсва – огромното напрежение от винаги високите и почти никога неосъществени амбиции и цели.

Няма го. Около Англия е странно спокойно, що се отнася до желанието на милиони, „Трите лъва” най-после да ги зарадват с титла от голям международен форум. Дали те спряха да вярват? Дали осъзнаха, че макар и голяма футболна сила на клубно ниво, на национално такова този отбор е обречен на неуспехи? Дали липсата на голямата звезда Уейн Руни в първите два мача, късната смяна на треньора със спорен нов такъв, няколкото тежки удара в последните дни и присъствието на други, доста силно изразени фаворити не допринесе за това, че на започващото утре първенство на Стария континент сякаш никой не очаква нищо от Англия? Може би от всичко по малко.

Но грешат ли всички? Способна ли Англия да ги шокира и точно когато най-после напрежението сякаш е по-ниско от всякога, футболистите на Рой Ходжсън да поднесат „изненадата”, тъй като към днешна дата успех на „Трите лъва” определено може да се характеризира само като голяма изненада. Не се съмнявайте, че този специален отбор е готов да го стори. На пук, като по чудо, по някой луд, луд начин. С гол, който и до днес никой да не вижда, със скандал, шумно и „невъзможно”, този отбор винаги е способен на лудости – обикновено с отрицателен знак, но може би не и този път.

Така или иначе, възможните сценарии са два - или Англия отпада тихомълком и не изненадва никого, а феновете и специалистите на Острова оправдават поредния неуспех с контузиите, грешните управленски решения, съдиите, късмета, дузпите, съдбата, хубавото недъждовно време и всички останали добре познати фактори, или... Англия сътворява чудото и печели турнира.

Какво точно ще случи, предстои да разберем много скоро. Със сигурност, около селекцията на Ходжсън ще бъде интересно. И дори сега да е спокойно, нещата могат коренно да се променят при един успех над големия исторически, не само във футболно отношение, съперник Франция в първия мач, при това без Уейн Руни в състава.

Провалите на английския национален отбор са хиляди, а оправдания, както стана дума – винаги се намират безброй. Факт е обаче, че съдбата по-скоро дължи нещо на „Трите лъва”. За спечелената титла пред 1966-а година, на Острова платиха скъпо достатъчно пъти. Нелепи изгонвания на основни футболисти като Бекъм и Руни за спорни нарушения без топка, отменени голове в продълженията, няколко загуби с дузпи, комични вратарски грешки, случката от последното Световно първенство, когато топката премина голлинията с един метър, но попадение на Франк Лампард нямаше, та дори и намеса на самата Божия ръка...

Онези, които обичат Англия проклинат съдбата, световната конспирация срещу техния любим отбор и постоянната липса на късмет. Останалите изтъкват чисто спортно-техническата несъстоятелност на състава и вечните, неподплатени амбиции на Англия. И двете страни, може би имат своето право. Факт е обаче, че всеки път нещо се случва...

Е, настъпи ли време съдбата отново да се усмихне на мрачния остров, както през 1966-а година и има ли сили точно тази селекция на англичаните да вземе своето на терена?

Треньорът - Рой Ходжсън

Една от основните причини никой да не приема насериозно шансовете на Англия по терените в Полша и Украйна. Макар и специалист с огромен опит, старият Рой някак не излъчва онзи респект, който изглежда необходим за треньора на бъдещ европейски шампион. Спорадични успехи с малки клубове на Острова, предимно такива, които Ходжсън поема и успява да спаси от изпадане. Три периода начело на национални гарнитури – ОАЕ, Финландия и Швейцария, която Ходжсън класира за Световното през 1994, а след това и за Европейското след две години, преди да поеме Интер. В Милано Ходжсън работи на два пъти, без сериозен успех. При втория си период стига до финал за Купата на УЕФА, но губи от Шалке и е замерван със запалки и монети от феновете. Признава, че през цялото време е бил обграждан от спекулации за уволнение и не е чувствал доверието на собствениците. Нещо по-скоро обичайно за него.

През 2010-а година Рой Ходжсън заменя начело на Ливърпул Рафаел Бенитес. Завършва със звучен провал само шест месеца по-късно. Може би една от причините, в момента Ходжсън никак да не изглежда човека, който е способен да донесе триумф на Англия.

Назначаването му бе някак странно и неочаквано. До последно абсолютен фаворит за поста изглеждаше Хари Реднап, но нещата не се получиха, а идването на Ходжсън далеч не бе посрещано с особено вдъхновение и ентусизъм. По-скоро с примирение.

Все пак, футболистите на Англия отбелязаха, че са доволни от работата си с него. По думите им Рой гори в своята работа, разговаря индивидуално с всеки и има подход, много по-приятен от този на предишния наставник Фабио Капело, който до последно останал „студен” и някак отдалечен от състава.

За Ходжсън винаги е важно тимът да е подсигурен максимално добре в отбрана, като именно върху това да се гради и всичко останало в последствие. В контролите преди Европейското Англия постигна две минимални победи с по 1:0 срещу Норвегия и Белгия, като изобщо не впечатли с игра. Можем само да гадаем дали това е за добро, или ще видим повторение на ситуацията при Капело, за когото също всички фенове се надяваха, че тактическата дисциплина и здравата отбрана ще се окажат печеливши. Но така и не се получи.

Трябва да се признае на Ходжсън, че успява добре да се справи със свалянето на напрежението и овладяването на тежката ситуация, която остави Англия без Лампард, Бари и Кейхил дни преди финалите. Драма почти липсваше, а шум се вдигна чак след влизането в състава на Мартин Кели – общо шестият играч на Ливърпул в селекцията на „Трите лъва”. Предстои да видим дали и колко дълго ще се запази това спокойствие.

Лидерът - Стивън Джерард

След големите скандали покрай капитанската лента на Англия, няколкото смени, отнемането и от Джон Тери, последвалата оставка на Капело и идването на Рой Ходжсън, нещата най-после се успокоиха. Новият капитан на „Трите лъва” се казва Стивън Джерард. Капитанът на Ливърпул знае как да ръководи и вдъхновява своите съотборници и го е демонстрирал многократно в клубния си тим, който буквално мъкне на рамене от години, а за това сочат и резултатите в негово отсъствие. Сега Стиви Джи е здрав и може би е време да поведе и националния отбор. За разлика от Джон Тери, около Джерард скандали почти липсват, а и чисто спортно-технически качествата му са неоспорими. Талисманът на Ливърпул умее както да се брани, така и да решава двубои с решителни попадения. Срещу Франция и Швеция, още повече в отсъствието на голмайстора Уейн Руни, може би именно Джерард ще бъде този, който ще трябва и да бележи, както често го прави в клубния си отбор.

 

Внимавайте за... Алекс Окслейд-Чембърлейн 

Младият полузащитник на Арсенал беше голямата изненада в състава на „Трите лъва”, поне ако се съди по очакванията няколко месеца по-рано. С оглед представянето на младока за „артилеристите” обаче, присъствието му е по-скоро глътка свеж въздух в наглед изтощените от дългогодишни неуспешни опити и разбити надежди звезди на Англия. Чембърлейн се включи в състава на Венгер в средата на сезона и още след първия двубой се заговори, че именно той може да бъде големият скрит коз на англичаните по време на европейското първенство.

Едва на 18 години, Окслейд-Чембърлейн е футболист, който притежава страхотен поглед върху играта и умее да намира път към вратата чрез хитри пасове отваряне на свободни пространства за своите съотборници. Специалистите имаха притеснения, че Чембърлейн не е готов за такъв форум и може да се превърне в случая „Уолкът”, като прегори и се изгуби на терена, но появата на новата звезда на Арсенал в мача срещу Норвегия в 72-ата минута по-скоро предвещава обратното. Той се включи със самочувствие и завидно спокойствие, освежи играта и доказа, че в негово лице Ходжсън може би разполага с уникален талант, способен да предложи много опции в определен момент от мачовете в Полша и Украйна.

Потенциален „грешник” – Уейн Руни

Както може да бъде голям герой, така Руни може да се окаже и грешник. Впрочем, тази орисия тегне и върху други големи звезди на английския национален отбор през годините. Нападателят на Манчестър Юнайтед изчисти играта си изключително много, като през този сезон владее нервите си много по-добре. Доказателство за това е факта, че през кампанията Руни получи едва един жълт картон, вместо обичайните 7 или 8 официални предупреждения в годините досега. Глупава постъпка обаче не липсваше и тя се случи в последния възможен момент – удар без топка срещу играч на Черна гора извади Руни за първите два мача точно в момент, когато цялата нация разчиташе на него. След отличния дебют през 2004-а година, когато Руни направи фурор и си спечели трансфер на „Олд Трафорд”, той така и не може да блесне истински отново. Провала в квалификациите през 2006, контузии и скандала в личния му живот пречат, а сега може да се окаже, че той ще изиграе едва един мач в Полша и Украйна. В какво психическо състояние ще е Руни по време мача с Украйна и ще се класира ли Англия на четвъртфинал е трудно да се каже, но при нов звучен провал на „Трите лъва” и отпадане в групите, със сигурност доста хора на Острова ще си спомнят за глупавата постъпка на Руни в мача срещу черногорците.

Докъде ще стигне - отпадане в групите

И въпреки, че изглежда е дошъл моментът съдбата да си върне за всички неволи през годините, моментното спортно-техническо състояние на англичаните изглежда прекалено лошо, за да прогнозираме запомнящо се представяне в Полша и Украйна.

Много по-вероятно изглежда „Трите лъва” да се простят с първенството още в груповата фаза. Без Руни срещу Франция и Швеция, и без това страдащият от липса на идея как да реализира попадения тим много трудно ще намери път към мрежата. А футболът все още е игра на голове.

Разбира се, остава вариантът, подобно на тазгодишния Челси, да се случи нещо изключително, нещо повече. Нещо извънфутболно. Нещо, което да компенсира наглед по-ниското ниво на тази селекцията от редица други отбори.

Може би именно сега, когато тимът е разкъсван от контузии, треньорът им изглежда несъстоятелен, а дори и собствените им фенове не вярват в чудото, оново Нещо да се случи, за да прати в нечуван от десетки години екстаз всички милиони хора по света, които въпреки всичко обичат националния отбор по футбол на Англия. Или да затвори устата на онези, които го мразят.