Македонският национал на Омония Влатко Гроздановски започва кариерата си в Цементарница през 1999 година, където остава четири години. След това играе малко за Вардар (Скопие), а през 2004 година преминава в съперника на ЦСКА в турнира за купата на УЕФА Омония. Влатко бе любезен и отговори на въпросите на "Топспорт" за предстоящия мач с "червените", за страхотните кипърски фенове и за националните отбори на Македония и България.

- Влатко, какво очакваш от мача срещу ЦСКА?
- Играем у дома. Знаем, че ако не постигнем добър резултат в първата среща, след това ще ни е много трудно да продължим напред. Ще се постараем да победим, макар че ще ни е много трудно.

- Ще успеете ли да вземете аванс още в първия двубой?
- Футбол е, всичко се случва. Шансовете преди двата мача са 60:40 в полза на ЦСКА. Това е много голям клуб и ни е ясно, че ще е голяма изненада, ако ви отстраним.

- Ясно е, че ще разчитате на домакинския двубой, с какво може да изненадате съперника?
- Тактиката я знае само треньорът (Смее се.) Все още не сме гледали запис от мачове на ЦСКА, но ще го направим довечера, или утре (б.р. - днес). Един от нашите треньори бе в Ловеч, за да гледа дербито с Литекс, така че и той ще помогне в разузнаването.

- Свърза ли се вече със сънародниците ти Роберт Петров или Дарко Тасевски, които играят в България?
- Не можах да открия Роберт, тъй като беше в Германия, където се подложи на операция. Чух се обаче с Дарко и той ми разказа малко за ЦСКА. Знам, че имате проблеми по фланговете, а именно там ние разполагаме с доста бързи и опасни футболисти. Вкараме ли ви ранен гол, може да стане опасно за вашия отбор.

- Ще разчитате и на прочутата публика, за която се говори, че създава неповторима атмосфера?
- Ще има минимум 18-19 хиляди фенове на стадиона. Не мога да ви опиша какво е, като запеят, просто настръхваш.

- Защо в отбора бяха привлечени толкова португалци и бразилци?
- Клубна политика, аз не мога да я коментирам. Омония е един от най-стабилните във финансово отношение, така че можем да си позволим да купим не един и двама чужденци.

- Кипърското първенство по-силно ли е от македонското, където си играл, и от българското?
- Тук със сигурност се играе по-добър футбол отколкото в родината ми. В Кипър има няколко стабилни отбора, които обаче все още не могат да се мерят с вашите грандове ЦСКА и Левски.

- Вече три години си в Омония, но нямате спечелена титла, какво не ви достига?
- Така е, но пък взехме купата и суперкупата на страната през 2005 година. Тази година ще се постараем да стъпим на върха.

- Толкова ли е силна враждата между Апоел и Омония?
- О, не знаете какво става на тези мачове. Представете си мач между Олимпиакос и Панатинайкос или някое от турските дербита. Ама какво ви обяснявам, ЦСКА и Левски в България също враждуват помежду си. Имам доста приятели, които играят във вашето първенство, вече казах за Роберт Петров, Робърт Попов в Литекс, Дарко в Левски. С тях се чувам и те ми разказват за вашия шампионат.

Македонецът доста често се изявява и извън терена.- Миналия сезон си бил избран за най-добър млад играч на кипърското първенство, това признание няма как да не те радва?
- Една телевизия направи гласуване и аз спечелих. За този приз обаче помогна целият отбор. Надявам се следващия сезон да не разочаровам феновете на Омония, те са едни от най-верните.

- В Омония е играл българинът Спас Джевизов, а треньор на отбора е бил Аспарух Никодимов. Чувал ли си тези имена?
- Да, разказвали са ми и за двамата, особено за Джевизов, който е бил дори голмайстор на отбора. Аз съм доста млад и дойдох едва през 2004 година, така че нямам спомени от времето, когато треньорът е бил българин.

- Знаеш ли за мачовете между Омония и ЦСКА от преди три години?
- Да, разбира се. Аз дойдох в Никозия една седмица след двата двубоя. Но и да бях пристигнал по-рано, нямаше как да участвам, защото вече бях записал мачове с Вардар в евротурнирите. После чух, че ЦСКА едва са ни отстранили след трудни два мача.

- Останали ли са играчи оттогава, които ще вземат участие в тези двубои?
- Отборът е променен на 70, дори на 80 процента. Има обаче трима-четирима футболисти, които са играли и през 2004 година. Капитанът ни Каяфас е един от тях. Той е син на легендата Сотирис Каяфас и е на особена почит тук. Един от най-опитните в състава е, заедно с Добрашинович и част от новите попълнения.

- Вярно ли е, че си бил пред трансфер в Борусия (Мьонх)?
- Да, бях на проби и щях да подпиша с германците. Но нещата се провалиха, отборът изпадна във Втора бундеслига и аз си тръгнах. През зимата пък бях пред договор с
Рапид (Букурещ), но румънците не платиха исканата сума и останах в Омония. Не съжалявам обаче, имам договор за още две години и искам да стана шампион на Кипър.

- Играл ли си срещу български отбори досега?
- Миналата година срещнахме Литекс пак в турнира за купата на УЕФА. Отстраниха ни много трудно, като ние можехме да ги бием у дома. След това в Ловеч отстъпихме с 1:2. Иначе в националния отбор играх срещу вашия тим миналата година. Бихте ни с 1:0, а гола вкара Мартин Петров.