ЦСКА и Левски тръгват да покоряват Италия? Факт, който ще намери своето развитие днес. ЦСКА ще рита срещу Рома, а Левски приема Лацио. Двата тима в момента се намират на двата полюса на емоциите - „червените" са окрилени от добрите си игри, а „сините", ако имаха черупка, със сигурност нямаше да искат да излизат от нея. Загуби, слаби игри, безумни ръководни решения и омраза... от феновете. Ако има по-лоша ситуация преди мач от Лига Европа за "сините", здраве му кажи. Но какво да очакваме...

За ЦСКА нещата изглеждат по-прости, но в никакъв случай не са розови. Хубавото в цялата работа при „червените" е фактът, че каквото и да става, „виновникът" за това е Любослав Пенев. При добра игра продължава да бъде правилният избор, а при загуба животът просто върви напред.

За пореден път ще кажа, че Пенев-младши успя да си подреди добре къщичката на „Армията" и върви в една ясна посока. Къде ще го изведе този път, времето ще покаже. В момента разликата, която се откроява между „Българска армия" и „Герена", я прави Любо Пенев.

Докато в Левски Батков се изявява за вся и всьо, при „червените" има доверие от страна на ръководството в треньора. При Батков думата "доверие" е доста криво изразена и просто не се знае кога нещо може да се случи. Странните решения в щаба на Левски са просто следствие на емоционалните смущения в определени хора.

Когато имаш ясните предпоставки да направиш нещо голямо, но за целта трябва да инвестираш, не трябва да се стискаш. Точно това направиха на „Герена" през лятото. Визията за бъдещето се простря до връщането на играчи, които са познати. Това се отчита като грешка, но вече и късно.

Пито, платено. Връщаме се на този факт със селекцията, защото той се оказа повратен в развитието на тима. В Левски заложиха на познатото, а в ЦСКА погледнаха с ясния поглед, че ще се върви напред. Ще се греши, то е ясно, но с нови играчи, с ясната идея, че се търси промяна.

„Сините" влязоха в Лига Европа благодарение на това, че станаха шампиони. Ако бяха обаче качествени шампиони, щяха да играят в по-престижния турнир - Шампионката лига. Левски стигна до груповата фаза след победи над неблагонадеждни отбори (Санта Жулия и ФК Баку) и загуби от Дебрецен. Левски се добра до парите от Лига Европа, които, трябва да отбележим, че не са никак лоши - около 2,5-3 млн. евро, като просяк.

„Сините" ще ги получат като милостиня, а ЦСКА се пребори за тях. „Червените" изхвърлиха самодоволния тим на Динамо (Москва) и си заслужиха мястото по европейските терени. Това бе и разковничето на сегашните успехи на „червените".

След 0:0 в София Любо Пенев някак си вдъхна кураж на играчите си преди мача в Русия, а успехът с 2:1 там накара футболистите да си повярват. След като направиха това, вече им помага и червената фланелка, която задължава.

Вече, сигурен съм, че няма играч на ЦСКА, който да не е разбрал каква е разликата от това да си футболист на Сливен, Ботев (Пд) или Пирин. Това е силата на „червените" в момента - повече си вярват. Не че като качества са по-силни, просто са уверени в това, което правят на терена.

В този смисъл за тях срещата с Рома се явява поредният стабилен мач, който трябва да изиграят. При успех или равен заслужено ще могат да си изправят главата още. При загуба - абсолютно нищо няма да се промени. Двубоят ще бъде забравен и толкова.
Левски определено в момента е изправен пред по-труден избор в мача с Лацио в София.

Срещата с осакатения от травми италиански тим или ще даде глътка въздух на играчите на Ратко Достанич, или ще ги закопае още по-силно в дъното. Не че „сините" също има какво толкова да губят в Лига Европа. За тях обаче срещата е важна дотолкова, че може да положат едно ново начало, ако успеят да покажат добра игра. Ако ли не, тежко им горко.

Гонзо да влиза по-бързо в игра, че да внесе нещо ново. Бремето от глупостите на "Герена" ще тегне още дълго време, поне до зимата. Едва тогава Достанич, ако е още там, ще може с някакви нови играчи да се опита да промени нещо. В момента Левски е това, което се вижда - отбор с играчи без характер.

Казват, че всички пътища водят към Рим. Така е! Важно е обаче как ще си тръгнеш от вечната столица - с вдигната глава или оклюмал. Всъщност за едни Рим може да e майка, за други мащеха. Всеки има право да защитава своята съдба на терена. Как ще направи това вече е друг въпрос.