На мач в Ротердам

През май 2002 г. присъствах за първи път на мач в Холандия. Ротердам бе домакин на финала за купата на УЕФА, а за трофея спориха местният Фейенорд и Борусия (Дортмунд).  Холандците спечелиха с 3:2  и засега това е последното им международно отличие.

От онзи състав при съперника на Локомотив (София) са останали само двама - резервният вратар Хенк Тимер е повишен в титуляр, а звездата Пиер ван Хойдонк сега кара лебедовата си песен. Макар и далече от класата на предшествениците си, днешният тим на ротердамци има сериозен коз в спора срещу композицията на Стефан Грозданов. Фейенорд има най-вярната и най-дива публика в Холандия, в което имах възможност лично да се уверя.

48 часа преди финала за купата на УЕФА през 2002 г., провеждането му бе поставено на карта. На 6 май Холандия изпада в шок след първото политическо убийство в новата си история. На излизане от ротердамско студио на държавното радио BNN, в понеделник вечерта бе застрелян десният радикален политик Пим Фортайн. Някакъв

хахо-природозащитник
изпразни пистолета си

в 54-гошдиния лидер на партията  "Списъкът на Пим Фортайн". По-късно заловеният убиец Фолкерт ван дер Граф обясни, че е бил подразнен от изказване на политика, че одобрява отглеждането на животни заради кожите им.

Освен в навечерието на футболния финал, това се случи седмица преди общонационалните избори в Холандия, където  партията на Пим бе фаворит за спечелването им. Фортайн пък спечели скандална слава с антиислямистките си изказвания и срещу имигрантите, които не се вписват в страната.

Освен това Пим - откровен и некриещ сексуалните си гей предпочитания, логично бе толерантен към еднополовите бракове. През 2002 г. Фортайн триумфално спечели градските избори в Ротердам, популярността му растеше и само куршумите го спряха по пътя към премиерското кресло.

След убийството в сградата на кметството бе отворено денонощно помещение, където хората записваха съболезновнията си. На улицата пред входа поставените цветя постепенно образуваха огромна купа, а покрай запалените свещи бяха оставени и немалко шалове и знамена на Фейенорд. Явно на част от агитката на "червено-белите" й допадат идеите на десния националист. И съвсем не бе случайно, че сред дошлите да отдадат последна почит

нямаше емигранти и
цветнокожи холандци

  Така бе и на траурното шествие, когато километрична колона от хора опаса пътя на катафалката.

УЕФА на специалано заседание взе решение въпреки убийството, финалът да се проведе. Полицията бе взела мерки, но преди двубоя реално нямаше никакви инциденти. И нямаше как да има - отколешната неприязън между съседите холандци и германци принуди домакините и двата клуба да сведат до минимум контактите на феновете.

При това така, че такива реално нямаше! Привържениците на Борусия пристигнаха организирано на ст. "Де Куип" с влакове, които спират до стадиона и оттам през тунели,оградени с мрежи, бяха преведени до местата си на източната трибуна. Така нито един "жълто-черен" фен не се появи в центъра на града. А там бе царството на "червено-белите".

Карето между улиците "Аерт ван Нес",  Карел Доорман", "Зутман" и "Ван Глент" бе оградено със зелени огради на безбройни бирарии. Там феновете на Фейенорд от обяд яко подгряват с бира. Наоколо се стеле характерна сладникава миризма - марихуаната тук свободно се пуши и няма заведение, където да не я усетиш. До какво обаче може да доведе комбинацията от лекия наркотик и бирата, разбирам чак след мача.

До ст. "Де Куип" може да се стигне с автобуси с номера 49, 72 и 75. Най-удобно и близо до съоръжението обаче е с трамвай - №2 и №23. Подробността за последния е, че върви от гарата до стадиона само, когато има мач, в останалото време маршрутът му е по-къс и последната кола е към 20 часа.

След финала за купата на УЕФА транспортът работеше с удължено време, а в наредените един след друг трамваи, задължително имаше тежко въоръжени полицаи.
Източната трибуна "Маратон" е царството на "червено-белите".
 При излизането на футболистите и след голове тя буквално се запалва - гледката от хиляди червени факли сред море от знамена и шалове, плюс клубните песни

могат да отрежат краката
 на всеки съперник

Агигката на Фейенорд има чудесни песни, с богата духова секция и по стил някои са близо до джаза - в клубния магазин може да се купи чудесно СD с най-популярните от тях. По време на мач обаче няма време за сложни музикални изпълнения - от "Маратон" непрекъснато се вика, скандира и свирка с всевъзможни уреди, което действа на психиката на съперника. 

На "Де Куип" няма обичайния тунел, от който излизат футболистите. От нивото на терена се подвига врата и изпод земята  играчите стъпват на терена. "Дупката" е срещу главната трибуна и, когато отборите излязат и се подредедят, те са с гръб към местата за медиите. Това не е новост - така е и на "Герена", а също и в Дортмунд.

Фейенорд спечели купата, германците бяха експедирани през тунелите-клетки обратно към влаковете и Ротердам бе готов да празнува. Вместо това по улиците на града настъпи война! Подивели от радост, фенове на "черевно-белите", допълнително омагьосони от бирата и "тревата", устроиха истински погром. Трамвайни и автобусни

спирки бяха
направени на сол,

не се размина и на витрините на магазини. По-разгорещените охладиха страстите си във фонтана "Хофплайн", с отмъкнати от близък супер колички си устроиха водно рали...

Любопитството да видя как празнуват спечелването на купата едва не ми не ми излезе скъпо. Странно впечатление правеха действията на полицията. Облечени в доспехи "ала Дарт Вейдър", органите на реда бяха заели определени места, но оставиха феновете да вилнеят. После по команда настъпиха и последва безжалостна сеч наред с палки и щитове, без да питат хулиган ли си, или случайно попаднал на бойното поле...

Иначе Ротердам, който е едно от най-големите пристанища в света е доста тих град, когато няма мачове на Фейенорд. Привържениците на другите градски клубове Спарта и Екселсиор пък изобщо не могат да се похвалят с толкова фенове, какво остава за вандали. В центъра преобладават административните сгради,  а хората явно предпочитат да живеят в покрайнините или сателитните селища в най-гъсто населената страна в Европа.

Може би затова вечер градът изглежда все едно, че е евакуиран, а млади момичета и възрастни жени спокойно се прибират, без да хвърлят наоколо напрегнати погледи. При това положение гледката на

заек, който прави
среднощната си разхока

през трамвайната линия край канала "Маас", изобщо не може да ме изненада...
В Ротердам (това важи и за цяла Холандия) пешеходецът трябва да е особено внимателен на тротоара.

Там има специална алея за колоездачи, които понякога карат по-щуро и от колите по платното и изобщо не се съобразяват с минувачите. Градът с население около милион е подреден и доста чист. Местата, където се събират повече млади хора обаче не могат да се сбъркат, заради белите петна по земята - оказа се, че това са дъвки, които машината за почистване направо ги е залепила за асфалта.

Любимата храна на ротердамци, без разлика от пол и цвят на кожата, са пържените картофки - най-обичайната гледка е да видиш някой да си похапва от картонена кесийка, седнал или в движение.