Един от многото рейсове, пълен с привърженици на "армейците", е отпрашил към Вечния град за двубоя между Рома и ЦСКА от Лига Европа (завършил впоследствие 2:0). Както се пее в една от многото "червени" песни, "Кипи кръвта в нашите сърца".

В автобуса е пълно с верни фенове на всяка възраст, облечени с клубните атрибути. Някои от тях за първи път ще гледат любимците си извън България и съвсем нормално се вълнуват повече.

Други са със солидни натрупвания и разказват спомени от славни мачове на "армейския" отбор по стадионите на Стария континент. Къде по-бавно, къде по-бързо "гълтаме" разстоянието. Граничният пункт на влизане в Хърватия е разтресен от мощни скандирания. Две-три леки коли, пълни също с пътуващи "червени" фенове, раздират пространството с яки възгласи.

Отговорът е светкавичен. Получава се възторжен тътен, който образува еуфорична
акустична дъга. Настроението е повече от приповдигнато.

Стигаме и до първата спирка, където трябва да пренощуваме в два хотела в Монтекатини. Малко китно градче пълно, с балнеолечебни центрове и много паркове. Съвсем нормално, подобно на Баден Баден в Германия и Карлови Вари в Чехия, е пълно с достолепни хора на солидна възраст.

Докато търсим хотелите, виждам графити на които "ултраси" от Пистоезе са се увековечили на една огромна стена близо до местното кокетно стадионче. До него има голям хиподрум, където усърдно подготвят конете за състезание. Температурата на въздуха е повече от 28 градуса и за края на септември времето е просто чудесно.

В самото Монтекатини на прозореца на една от многобройните сладкарници с прочутия италиански сладолед е залепена обява, на която местните фенове на "Виола" (б.а Фиорентина) се подканят да се съберат в уречен час и да тръгнат с микробуси да подкрепят любимата Фиорентина за домакинския мач от кръга срещу Лацио.

Невероятната Флоренция е наблизо и успяваме да "откраднем" три-четири часа да разгледаме града не само на Медичите. На площада на Синьорията, или местното кметство, където до художествената галерия "Уфици" се намира едно от копията на Давид на Микеланджело (другото е на върха над река Арно, а оригиналът е в местната Академия), настава изведнъж голяма футболна фиеста. Разбира, се сътворена от "червените" фенове.

Предния ден тук в мач от Шампионската лига нашият черногорски познайник и очевидно невероятен талант Стеван Йоветич вкара головете за 2:0 над Ливърпул. И съответно тук там са останали фенове на "мърсисайдци". Двама от тях се включват в мощните възгласи и поредица от снимки за спомен с "армейската" агитка.

Легендарният привърженик на "червените", известен просто като Чичо Граф, се е превъплътил в ролята на фотограф и дава наставления за по-раздвижени пози които да останат за оригинален спомен. Докато минаваме през Понте Векио (Стария мост), и църквите "Санта Мария дел Фиоре" и "Санта Кроче", си личи, че местните фенове са традиционалисти.

Колкото и Йоветич да прави чудеса за "Виола", младите тифози са нахлузили екипи с името на Джилардино. Тук и ние може да се поучим, че каквито и чудеса да правят чужденците, те си остават такива.

В един магазин за артикули на Фиорентина продавачът, като разбира, че сме българи, се изказва ласкаво за престоя на Валери Божинов във Фиорентина.

И така - настава денят "Х". В буквалния смисъл всички пътища наистина водят към Рим. След като рейсовете се събират близо до Олимпийския стадион седем часа преди мача Рома - ЦСКА, агитките плъзват по историческите места на Вечния град.

Една част е с ревизора на Светия Синод Вихрен Михайлов, известен и на по-старите фенове като Хари. Когато си с него, нямаш нужда от екскурзовод. Хари знае всичко. С Чичо Граф и друг легендарен фен - Гаро, се упътваме към Колизеума и арката на Константин.

Две български студентки, които учат в Рим, но няма да ходят на мач, ни споделят, че се радват от това, че има толкова българи на едно място. Младо момиче от Хонконг иска да се снима за спомен с нас. Гаро сваля от раменете си шал на националния тим на България и го подарява на грейналата от щастие азиатка.

После се упътваме към Ватикана, и по-точно площад "Свети Петър". Отново снимки и пак обичайната картина. Пълно е с "червени" фенове. Същото е и в самата Базилика, построена от Микеланджело, Браманте и Бернини. Наближава време да тръгнем към "Стадио Олимпико".

Покрай стадиона, в тъмното, виждаме белотата на доста от олимпийските статуи, които опасват цялото съоръжение. "Армейската" агитка се събира пред вход 52, където по принцип влизат тифози на Лацио. Около 3 000 "червени" привърженици са настанени в дясната част на обителта на лациалите.

Една малка част от тифозите на Рома са в срещуположния край, където е царството на Лацио, само че отляво на нашата агитка. Оказва се, че това са млади привърженици, които имат търкания с част от агитката на Рома и в знак на протест са отишли на другия край. Преди да започне мачът, веднага се набива на очи изключителната официалност на старши треньора на ЦСКА Любо Пенев, изтупан в елегантен костюм.

Малцина знаят, че, докато е в Испания, мениджъри преговарят Любо да заиграе в друг клуб от друга страна, но малко не стига това да стане. Отборът, разбира се, е... Рома.
По време на мача през цялото време "червените" фенове успяват да се врежат със скандирания и песни в много гласовитите тифози на Рома, които далеч не приличат на тези на Милан и Интер.

За последните се знае, че често седят заедно на дербито на Милано. В Рим и дума не може да стане да се види подобна гледка между фенове на Рома и Лацио. Интересно е и друго - привържениците на Рома не се понасят и с тези на Наполи, но не заради историческа конкуренция на терена,а поради общия буен темперамент.

По време на мача агитката на романистите признава колко са големи "червените" фенове. Когато армейските привърженици обливат сектора си в червено-бели транспаранти, се чува мощно ръкопляскане от отсрещната страна. "Напред, "червените", палете факлите, запейте песните, развейте знамена за ЦСКА!...", се чува мощно от сектора, където през 90 минути пеят прави и възторжени привърженици на "армейците".

Да, и след Рим ще продължава да ехти "Напред "червените"!...