Трите български отбора окапаха рано-рано от европейското футболно дърво. Като есенни листа. В природата някои от тях оцеляват до зимата, а други падат от клоните още през септември.

Така както се случи с ЦСКА, Литекс и Локомотив (София). За разлика от миналата година, когато в групите на УЕФА попадна "синьо-червено-оранжевото" трио, този път България остана без свой представител.

Eдинственият, който ще защитава клубната ни чест на Стария континент, е Левски.

"Сините" обаче също окапаха, след като жребият ги прати в тежка група в Шампионската лига. Те заприличаха на агонизиращ грешник, изпълняващ ролята на кръводарител за европейските титани. Или по-точно на зайчета, заобиколени от лъвовете Барселона, Челси и Вердер.

Всеки ги схрусква, борейки се да оцелее и продължи напред във футболно-финансовата джунгла. А в същото време зажаднелият за зрелище запалянко, чиято ценностна система бе тотално объркана, пищи истерично при първия тъч, първия корнер и първия гол в Лигата...

Но така или иначе Левски изпълни голямата мисия - влезе в най-комерсиалния турнир, осигури си стабилно финансово бъдеще и повиши както своя, така и клубния ни рейтинг като цяло.

Да се върнем към УЕФА. Там картината е тъжна, приличаща не на есенен, а на пустинен пейзаж. Само наивниците ще оправдаят отпадането на ЦСКА. "Червените" имаха най-слабия съперник в сравнение с противниците на Литекс и Локо (Сф).

На пръв поглед Бешикташ изглежда класа с помпозната си селекция и астрономическия бюджет. Оказа се, че "орлите"не са орли, а проскубани врабчета, които е въпрос на време да свалиш на земята. В ЦСКА обаче липсваше точният стрелец. Този ловец трябваше да бъде Пламен Марков...

Забележете с колко куршума разполагаше севлиевският специалист - Бешикташ пристигна без двама основни футболисти, със слаб вратар, с трагична защита, с колеблива халфова линия и с анемично нападение. Реваншът се разви прекрасно за ЦСКА. Два гола и достатъчно време за отбелязване на трети.

Точно тук очаквахме да изпъкне треньорският нюх на Пламен, умението му да води мач. Ала Марков ни доказа, че не е марков. Извърши смени, които наклониха събитията на 180 градуса. Вярно, те бяха принудителни, но нали лекарят в ЦСКА вече е друг?!

В такива моменти не е виновен собственикът, нито пък Орманджиев или който и да е от клубната управа. Камо ли късата резервна скамейка. Ако си тактик и хитър треньор, няма как да не дръпнеш въжето, след като вече си поставил бесилото на съперниковия врат.

Точно в този период от мача (най-важния за ЦСКА в последната година) с пълна сила си изпъкна слабата физическа подготовка. А за нея кой е виновен - Божков или пък бившият министър на отбраната Георги Ананиев?! Защото ако играчите ти са в добра кондиция и ако си грамотен тактически, не е нужна дълга резервна скамейка.

При всеки друг развой на мача Марков можеше да се оправдава със слабата селекция, с ниския бюджет, с продажбата на трима от асовете, с липсата на достатъчно смени. Но когато почти си наредил пъзела и не можеш да откриеш последното парче, вината е само твоя. Гочето Василев, ако беше например, щеше да докара мача до дузпи. И то не с 11, а с 10 футболисти. Същото важи и за Херо, Люпко Петрович и Димитър Пенев.

ЦСКА отпадна от най-слабия отбор, с който е мерил сили в горните етапи на евротурнирите в последните години. Този тим на Бешикташ отстъпва по доста футболни компоненти на Нюкасъл, Торпедо (Москва), Блекбърн, Стяуа, Хамбургер, Славия (Прага). Даже и на унгарския МТК!

Литекс? Още след тегленето на жребия бе ясно, че на ловчанлии ще им бъде най-тежко. Макаби е най-сработеният състав от останалите ни съперници. Притежава чудесен треньор, стабилен колектив и солидни изпълнители. Изпоти максимално Ливърпул и бе на прага от поредно влизане в Шампионската лига. Равенството 1:1 в първата среща заблуди всички, но в Ловеч разликата между двата отбора си пролича.

Локомотив (София) заслужава най-голяма похвала. "Червено-черните" напуснаха Европа без поражение. Надиграха тотално Фейенорд в София и ако не бяха съдийските грешки, днес може би щяха да са в групите на УЕФА.

Важното е друго - Стефан Грозданов и момчетата му доказаха, че европейската жилка в "Надежда" не е скъсана. Че в Локо вървят в правилната насока. Без фанфари, без мегазвезди. И ако ядрото на тима се запази, нищо чудно догодина "железничарите" да са там, където им е мястото.