Съсипаха го Бербатов. Разкатаха му фамилията отвсякъде. Разкатаха му я треньорите и първият вицепрезидент на БФС. Йордан Лечков зашлеви словесен шамар на Митко, който повече боли от истинския.
Обяви на всеослушание, че част от асовете са се скрили в мача с Холандия, а после потвърди, че има предвид Бербо. След като Димитър бе посечен физически, сега го халосаха и психологически. И го доунищожиха. Защо физически ли?
Май дойде време да разкрием защо контузията на Бербатов се усложни и едва не му коства пропускане на целия есенен полусезон. Преди мача в Констанца с Румъния Митко се върна с травма от Англия. В БФС знаеха чудесно това. Но с помощта на пустите инжекции и с йезуитски въпроси го принудиха да излезе на терена и да бъде половин човек.
Как е възможно, когато виждат епикризата, изпратена от Тотнъм, да го карат да играе? И нагло да го питат: "Мите, ти готов ли си въпреки всичко да помогнеш на отбора?" Какъв отговор би трябвало да последва? Ако бе отрицателен, Бербо щеше да бъде обявен за национален предател.
Момчето стисна зъби, но се видя, че ефектът е нулев. Даже стана по-лошо. Митко се размина на косъм с операцията. Изпадна в депресия, след като от една страна не успя да играе за България срещу словенците, и от друга - след като остана две седмици извън сметките на Тотнъм.
На отбора, платил 16 милиона евро за него. Случаят обаче мина между капките, тъй като никой не смееше да обвини треньорите и лекарите в БФС. Ето, че след физическия удар Митко преживя още един. Набедиха го, че се скатава. През целия двубой с Холандия Бербатов се стара максимално, но малкото пасове, достигнали до него, а и липсата на късмет, не му позволиха да отбележи гол.
За да дойде после часът на Лечков. Митко не издържа и сгреши, казвайки, че след като Данчо е недоволен, нека той да слезе на терена и да играе. Сгреши, но думите му са напълно оправдани. Бербо реагира импулсивно, афектиран и потиснат заради невъзможността да вкара гол и да помогне за успеха на България.
И в същото време бе изненадан от атаката на вицепрезидента. Попаднал в черна дупка, точно в този момент Митко имаше най-голяма нужда от опора. От приятелско рамо. От подкрепата на тези, които са около и над него. Но получи упрек и ритник отзад.
По долен и гаден начин бе предаден от "свои". Изявлението на Лечков е предателско, а добавката, че Бербатов ще бъде глобен, граничи с престъпление. Престъпление срещу един от най-добрите футболисти на България за всички времена.
Питам защо Лечков дели отбора на можещи и неможещи? Защо прави персонални оценки, поражда интриги в състава, подклажда огъня и заформя първия голям скандал в представителния тим напоследък?
Както Данчо имаше пълен картбланш в златните му години като национал, така и Бербо трябва да го получи. Някой обвини ли го навремето Лечков, че игра посредствено в световните квалификации по пътя ни към Щатите?
Че благодарение на Израел и на Емо Кременлиев, Краси Балъков, Любо Пенев и най-вече Емил Костадинов оскубахме "петлите". А после стъпихме в Америка и покорихме четвъртото място в света.
Тогава някой нападна ли Данчо, че се крие и не дава всичко от себе си в двубоите с Австрия във Виена, с Финландия, с Израел и с Швеция в София. Че даже го нямаше в състава в първите световни квалификации.
Липсваха нападките, камо ли глобите, след което Лечков възкръсна на световното. Игра феноменално и бе в основата на най-големия български успех.
Всъщност знаете ли - реакцията на Бербо спрямо Данчо наистина е шокираща. Митко по принцип е добра душа, спокойна натура. За разлика от началника си, който не мелеше брашно с нито един от своите треньори...
Предаден от "свои"
09.10.2006 00:12:22
Източник: Антон Узунов
Димитър Бербатов беше предаден от "свои".
Kamata
на 09.10.2006 в 11:53:42 #60SSS Прав си ама главата на това парче СИРАКОВХ5 не увира. До сега не ги бях чувал да си присвояват САЩ94. Ми то утре ще излезе, че Левски е станал 4-ти.
Abbiatti
на 09.10.2006 в 11:52:08 #59За да "измъкна" форума от червено-синята мъгла искам да отбележа нещо: престъпно е да се кара един футболист да играе '" с цената на всичко". Здравето на играчите е над всичко. Това вече е основен принцип за всички големи западни клубове. Ако наистина е вярно, че Бербо е бил много зле преди мача с Румъния и въпреки това СА ГО НАКАРАЛИ да играе на инжекции - много жалко за момчето и много лошо за тези "лекари" на отбора... За пример: Боби Димитров, който е юноша на Левски и игра и в Ботев, сега е пред операции и на двата си крака, защото в ботевския си период, за да играе, той е бил постоянно на инжекции... Диагнозата сега е изключително неприятна - изтъняване на костиците и на двата крака и не се знае кога изобщо ще играе пак!
Kamata
на 09.10.2006 в 11:44:29 #58СИРАКОВх4 През 1994 имате 7 бели гълаба в отбора. Пенев - дал пас на Емо да ни класира. Нещастната му контузия даде шанс на Наско да играе Емо - на финалите слаб, но ни класира за тях Ицо - тоя го коментерай ти Лечков - слаб срещу Нигерия и Швеция, но иначе блестящ Тр. Иванов - също като Лечков Златко Янков - пазил Баджо на 1/2 - с две думи изхварли ни от САЩ
Kamata
на 09.10.2006 в 11:33:03 #57СИРАКОВх4 09.10.2006 14:30 ей камичка ма ти си некомпетентен, гола срещу Унгария Гунди го вкарва след като минава един защотник, вратаря и о после бие от пеналтерията а на голлинията има защитник, вземи го гледай има го в youtube _______________________________________ И това са му всички успехи.
Kamata
на 09.10.2006 в 11:29:54 #56СИРАКОВх4 Вие и сега имате 7 човека в отбора ама само за пълнеж. Единствения коментар за ваш играч е на Топчо от Холандия. Май всички говорят само за Марто, Бербо и Стенли. Другото в момента е куфраж.
Kamata
на 09.10.2006 в 11:25:35 #55СирачеХ5 прочети това В началото на 60-те години привържениците на Левски бяха отчаяни. Краят на “червената” хегемония, наложена от ЦСКА след смъртта на Сталин (силния период на Динамо Сф свършва с кончината на съветския диктатор), не се виждаше. По това време “сините” отстъпваха и на пловдивските отбори. Локо (Сф) също имаше силен състав. Тяхната звезда в онези години беше Жоро Соколов – един безспорно талантлив младеж. Той вероятно също е чувствал, че перспективите пред Левски не са добри и настоятелно искаше да премине в ЦСКА. Тогава видни “сини” привърженици от артистично-журналистическите и висшите партийни среди потърсиха помощ от Тодор Живков. Първия се отзова на молбата им и Йогата се завърна в Левски. По това време големият привърженик на ЦСКА Аспарухов не беше особено ценна фигура в очите на левскарите, защото се колебаеше между футбола и волейбола. Заради Аспарухов се премълчаваха успехите на Ив.Колев, Якимов и Жеков Когато Аспарухов беше взет от ЦСКА, нямаше истерия като тази с Жоро Соколов. Просто за “сините” тогава Гунди не беше особено важен. Всъщност Гунди не се оказа ценен и за “червените”. След няколко тренировки в Борисовата градина той изигра един мач с “армейската” емблема (но с бял екип). Това бе прощалния мач на Манол Манолов (Симулията). В него ЦСКА срещна съветския тим СКА (Ростов на Дон). Гунди не впечатли с нищо. След като Аспарухов премина в Ботев (Пловдив), онези, които бяха готови да стигнат до Тодор Живков заради Соколов, не се трогнаха. Само че под тепетата младият нападател започна да вкарва голове. Едва тогава левскарите решиха, че той им е необходим. За тяхно огорчение Гунди предпочиташе да играе в Ботев и не искаше да чуе за Герена. За да го накарат да се върне в покрайнините на София, “сините” приложиха изпитано оръжие – обещания и заплахи, включително и от Държавна сигурност. Няколко години преди това Кольо Цанев беше устоял на подобен шантаж и постигна мечтата си – да играе в отбора на ЦСКА, но заплати с изхвърляне от националния тим. Аспарухов беше дал многобройни обещания и клетви пред публиката и ръководителите на Ботев, но все пак не устоя. Шефовете на Левски написани по заповед на отговорните другари от БКП, публикации, митологизиращи т.нар. “осмо място” на Гунди като първото класиране на българин в десетката на тази престижна класация за футболист на годината в Европа. Истината обаче е съвсем друга. Още през 1956 г., когато “Франс футбол” провежда първото си допитване за “Златната топка”, Иван Колев е на девето място. И още нещо. През 1965 г. Аспарухов раздели 8-10-о място с Воронин (Торпедо-М) и Мацола (Интер). Точки за Аспарухов бяха дал(и покровителите им в МВР и БКП) и на футболната федерация искаха Аспарухов на всяка цена, защото освен за Ботев той вече вкарваше и за националния отбор. куриозно е, че точно головете привлякоха вниманието на левскарите върху отписания от тях по-рано Гунди, защото няколко години по-късно те трябваше да сменят плочата. На “Герена” обявиха вкарването на голове за най-големия позор във футбола Когато през 1965 г. след 12-годишна суша на Левски най-после партийците им поднесоха титлата шампион, на “Герена” се почувстваха като освободени. Тогава Гунди беше вкарал 27 гола в шампионата. Това беше с един повече от дотогавашния рекорд на Цанев от ЦСКА и слависта Ташков. 27-те гола на Гунди бяха обявени за нещо различно от техните 26. Оказа се, че това било едно от най-добрите европейски постижения. Всъщност тогава лефскарите търсеха играч, когото да противопоставят на Димитър Якимов. Това, че в живота Якимов и Аспарухов бяха приятели нямаше никакво значение. Митата, който беше супер техник, беше наричан “Мито дъвката”… обясняваше се колко вредна била неговата игра и т.н. Виж, друго нещо са головете. За нещастие на “сините” идеолози (100 % от журналистите и преди, и сега) само след няколко години в състава на Берое се появи Петър Жеков, който бележеше на шега, сякаш когато си поиска. Това вбеси левскарите и когато Жеката премина в ЦСКА, те развиха тезата, че вкарването на голове е най-позорното нещо във футбола. 27-те гола на Гунди от 1965 г. изглеждаха мизерно малко пред головия водопад на бате Петьо и затова лумпениадата го нарече “каруца”. “Жеков не прави нищо, той само вкарва голове… “ – с тази смехотворна мисъл левскарите се опитваха да компенсират поредния си комплекс. По-добре 16-и, отколкото 5-и Друг важен момент от левскарската теория беше, че Гунди вкарал голове на световни финали. Единият от тези два гола беше през 1962 г. на празна врата, когато Българи загуби от резервите на Унгария с 1:6 в Чили. Другият беше реализиран срещу Унгария, когато на първенството в Англия паднахме с 1:3. Всъщност най-големият успех на националния ни отбор от онова време беше класирането на четвъртфинал за европейско първенство през 1968 г. Там България отстъпи на Италия след победа с 3:2 и загуба 0:2. Така в неофициалното класиране нашата страна беше на пето място, което е значително по-добро постижение от 16-ите места, които заехме в Чили и Англия. Причината да се говори малко за четвъртфинала от 1968 г. е проста. В срещите на България от това европейско първенство Жеков има четири мача и четири гола, докато активът на Гунди е четири мача и само едно попадение. Кое e по-важно – реми в контрола или класиране за световно? Друг факт, с който “сините” изтъкват класата на Аспарухов, е голът, отбелязан от него в приятелската среща с Англия през 1968 г. Митологизирането на този гол във вратата на резервата Уест дойде по-късно, тъй като след мача най-високи оценки от българските играчи получиха Симеон Симеонов и Димитър Якимов. “Червеният” футболен маестро дори бе наречен от английската преса “генералът в средата на терена”. През 60-те години Митата отбеляза два исторически гола. През 1961 г. с негово попадение България победи Франция с 1:0 в трети, допълнителен мач и се класира за пръв път на финали на световно първенство. През 1967 г. отново с гол на Якимов ЦСКА се класира за пръв път за полуфинал за КЕШ. Нашата “обективно-синя” журналистика забрави тези два гола, за да напомня многократно през годините за гола на Гунди в несериозна контрола с резервите на Англия. 1965-а преди 1956-а ли беше? В издадената през 1994 г. “Енциклопедия на футбола”, том І, А-Л, на думата “анкети” четем: “Първият български футболист, който намира място в челната десетка (на “Франс футбол” – б.а.) е Г.Аспарухов (осми) през 1965 г.” Подобни твърдения са изказвани многократно преди и след това както в “Първи енциклопедичен футболен справочник”, издаден през 1985 г., така и в “Малка футболна енциклопедия”, излязла през 1971 г. Да не говорим пък за многобройните, и двама души – българин и португалец. През 1969 г. Жеков беше класиран на девето място, като получи точки от българин, руснак, испанец и швед. Тогава Жеката имаше 14 т., а през 1965 г. Гунди получи 9 т. Тези постижения на Колев и Жеков не бяха скривани преди смъртта на Гунди. Интересно е, че много от авторите на публикации, в които се изтъкват класиранията на Иван Колев и Петър Жеков в анкетата на “Франс футбол”, след това в енциклопедиите от 1971 г. и 1985 г. “забравят” тези факти. В последните десетина години дори се правят внушения, че т.нар. “осмо място” на Гунди през 1965 г. е едно от най-високите постижения на футболист от Източна Европа през 60-те години. Всъщност през 60-те години “Златната топка” беше спечелена от Яшин (Динамо-Москва), Масопуст (Дукла-Прага) и Флориан Алберт (Ференцварош-Будапеща). Като се вземат предвид и многобройните включвания в десетката на други футболисти от СССР, Унгария, Чехословакия и Югославия, ще стане ясно, че 60-те години са най-успешният период за източноевропейските играчи в анкетата на авторитетното френско списание. Кое е повече – 1 или 49? Въпросът кое е повече – 1 или 49, не е свързан с джакпота в тото 2, а със сравнението на международния престиж на Стоичков и Аспарухов. Когато през 1994 г. Стоичков спечели “Златната топка”, той беше посочен в листите на 49 журналисти от цяла Европа и спечели 210 точки. Когато през 1965 г. Гунди стигна до 8-10-о място, той имаше 9 т. и беше посочен в листите на един българин и един чужденец. През 1992 г. Ицо получи престижната награда “Златен Онз” като най-добър футболист в света. Признанието, което Стоичков получи, не намалява уважението към Ив.Колев, Т.Диев, П.Жеков, Д.Якимов, Д.Пенев, Хр.Бонев … и всички други футболисти, допринесли за развитието на нашия футбол. Уважението може да бъде загубено, когато, за да се издигне нечий престиж, се прибягва до неприкрити опити за фалшифициране на история. Или до анкети като тази за определяне на футболист на века, в която Стоичков остана втори, въпреки че в повече от половината листи той беше посочен за първо място. Само защото част от участниците не пожелаха да включат голмайстора на световното първенство и №1 на Европа в своите “бюлетини”. Очевидно тези псевдожурналисти и деятели на Мобилтел се оказаха най-големите жертви на “синия” комплекс за малоценност, превръщаш иначе нормални хора в зомбирани същества. Тези, които наистина обичат Георги Аспарухов, трябва да знаят, че той ще получи истинско уважение едва когато бъде поставен на реалното му място в летописа на българския футбол. С признание за приноса му, но без манипулации и промиване на мозъци.
painkiller
на 09.10.2006 в 11:23:47 #54Спокойно чорбета, в сряда Бербо Манекена ще отбележи....на Люксенбург!!! И пак ще се говори и пише колко е велик!!!
Kamata
на 09.10.2006 в 11:22:11 #53СИРАКОВх4 09.10.2006 14:20 а що не вкарва на шведите бербата или на хърватите в миналите квалификации, вкара им когато бяха зле ____________________________________ А Хитлер що не спечели втората световна да си поделим света?
Kamata
на 09.10.2006 в 11:19:30 #52Niki 71 31 гола за България Повече от Сираков и Гунди взети заедно. Я ти ми кажи един футболист на Левски с повече успехи?
Niki 71
на 09.10.2006 в 11:19:14 #51ЕСКО ДА ТИ КАЖА НА ПОСЛЕДЪК ДАВАТ ФИЛМ4ЕТА САМО ЗА ЛЕВСКИ А НЕ ЗА РАЗНИ БАЛЕРИНИ И ТРАВЕРСИ
Niki 71
на 09.10.2006 в 11:16:24 #50ЕИ КАМА ТИ ПОНЕ СИ ОТВОРЕНЯК Я КАЖИ КАКВИ УСПЕХИ ИМА БАЛЕРИНАТА БЕРБАТ...
Niki 71
на 09.10.2006 в 11:14:08 #49SSS САМО БОТЕВ...А ТЕБ ЛЕВСКИ ЩЕ ТЕ ОПЕРИРА... http://ibox.bg/forum/img/violent-smiley-046.gif
Kamata
на 09.10.2006 в 11:12:34 #48Niki 71 Кучетата си лаят, кервана си върви. 53 мача 31 гола а е само на 25 До 3 години ще е голмайстор на всички времена за България. И тогава и сега няма да има никакво значение дали ти го харесваш или не.
Niki 71
на 09.10.2006 в 11:12:21 #47SSS ТУПАН ТОВА 4Е ТИ СЕ МОЛИШ НА АЛАХ ПО 5 ПЪТИ НА ДЕН ВСЕКИ ГО ЗНАЕ НО ЗАРАЗИ И ВСИ4КИ ФЕНОВЕ НА 4ОРБАСПОР ТА ПО ДОБРЕ СИ ВЗИМЕТЕ ДРЕШКИТЕ И СИ ХОДЕТЕ В ТУРЦИЯ...Е ВАШАТА РОДИНА

BEKI
на 09.10.2006 в 11:10:20 #46Лечков е повече политик отколкото играч. Като футболист направи няколко мача, най-вече на световното. Оттам го удари на бизнес- седя в Хамбургер и взимаше милиони, продадоха го във Франция и там дрема и взима пари , отиде в Турция опита се и там да шмекерува, ония обаче го издокораха да не припарва до футбола. Накрая хвана г-н Божков да му плати глобата, а той сигурно сега като кмет ще лобира. И такъв човек дава оценки. Ама защо ли не е учудващо - като точно такива шмекери ни управляват толкова години.
mackay
на 09.10.2006 в 11:07:23 #45Всичките Чорбари в Турция!!!!!!!!!
Niki 71
на 09.10.2006 в 11:06:47 #44TOZI BERBATOV OT 4EP E PRAVEN A ZA 4EP NE STAVA...NIKOGA NE SAM GO HJARESVAL TOZI BASTUN...
Blue_Avalanche
на 09.10.2006 в 10:59:19 #43Бербатов е най- добрият български нападател в момента, а ако има касмет да попадне в голям клуб , най- вероятно ще надмине Стоичков. А за малоумията на Лечков какво може да се каже ...
I koi kaza
на 09.10.2006 в 10:44:51 #42Не е верно че ние левскарите мразиме Бербо. Та той е единствения център нападател на цска, който не е отбелязвал гол на Левски. Да е жив и здрав митето
когато фактите говорят и боговете мълчат
I koi kaza
на 09.10.2006 в 09:38:40 #41Мите, що гледаш като одарен самолет бе?