Холандия може да няма успехите на Германия и Италия, но си остава сред най-обичаните отбори на Стария континент. "Лалетата" винаги са играли атрактивно, а отборът им от 70-те за мнозина е най-великият в историята. В събота след близо 38 години пауза "оранжевите" отново гостуват в София. Този път са в ролята на фаворити, но дали наистина е така?

Холандците винаги са били символ на атакуващата игра, макар че при предишния треньор Дик Адвокаат не бе съвсем така. На полуфинала на Евро`04 с Португалия тимът отправи само един точен удар (Ван дер Ваарт), при това в 89-ата минута, и не представляваше особена опасност, а голът им падна след удар на противников играч. Това преля чашата на търпението на феновете, защото от "летящите холандци" нямаше и помен. Последваха наложителни промени. Веднага след Евро`04 Адвокаат подаде оставка, въпреки че до края на контракта му оставаха още две години. Като мотив специалистът изтъкна липсата на подкрепа от страна на футболната общественост. Не бе изненадващо, че оставката му бе приета веднага.

ИЗБОРЪТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА

При избора на нов треньор федерацията за втори път се спря на специалист, който няма треньорски опит, но има голямо име и авторитет по цял свят. Така действаха шефовете и през 1998 г., когато повериха отбора на Франк Рийкард. Бившият халф на Аякс и Милан изведе "лалетата" до полуфинал на Евро 2000. Четири години по-късно щафетата пое съотборникът му от славните години - Марко ван Бастен. И при двете назначения решаваща роля изигра Йохан Кройф, който застана зад младоците.

Определен риск, разбира се, съществува. От една страна, начело на националния тим застава немного опитен треньор, а, от друга, човек с големи амбиции, който не иска да му се месят в работата.

Въпреки това ръководството на федерацията прие условията на Ван Бастен с увереността, че главната цел ще бъде постигната. А тя е връщане на приятния облик на състава и респективно симпатиите на феновете. Казват, че пред Ван Бастен класирането за Мондиал 2006 дори не било поставено като конкретна цел. Така на новия треньор бяха развързани ръцете, който не се посвени да експериментира дръзко и на практика да проведе кадрова революция.

От Евро 2004 минаха малко повече от две години, а от 22-мата играчи, участвали в Португалия, в събота в София ще се появят едва петима - Ван дер Сар, Ван Бронкхорст, Робен, Снайдер и Хейтинга. Още в първия мач под ръководството на Ван Бастен при "оранжевите" се появиха четирима дебютанти. Оттук нататък обновителният процес върви с пълна силна.

От август 2004 г. в холандския тим се появиха 26 нови лица, само от началото на този сезон са четирима - Шаарс, Хунтелаар, Емануелсон, Янсен. От старите пушки при Ван Бастен играха 21 футболисти. Общо 47 състезатели за две години и нещо - доволно голямо текучество на кадри, но това не се отрази особено на резултатите. За този период "оранжевите" спечелиха 19 от 28-те си мача и загубиха само два пъти.

Всъщност Ван Бастен се нуждае от по-голям избор на играчи, защото 20 полеви футболисти явно не са му достатъчни, както се видя на световното първенство в Германия. В хода на турнира му се искаше да направи промени, но бе ограничен в избора си. Както и две години по-рано, Холандия отново отпадна от отбора на Луиш Сколари, този път с 0:1. Мачът на 25 ноември в Нюрнберг се запомни най-вече с букета от жълти и червени картони, които вдигна руският съдия Валентин Иванов. Въпреки очевидното териториално и игрово преимущество "оранжевите" не успяха да върнат допуснатия в средата на първата част гол. Отпадането не се отрази на съдбата на Ван Бастен, който остана треньор на отбора, в който самият той е най-голямата звезда.

ПО-ДОБЪР ОТ ХАПЕЛ И ФАДРХОНК

Към днешна дата холандският тим е спечелил 76% от възможните точки - това е най-добро постижение от всички треньори в историята на страната, които са били начело на отбора повече от два мача. От всички, които са били селекционери, само двама са минали границата от 70 процента. Това са покойният вече австриец Ернст Хапел (август 1977 - юни 1978, 8 победи, 2 равенства, 2 загуби, 72,2%) и незаслужено забравеният чех Франтишек Фадрхонк (октомври 1970 - ноември 1973, 13 победи, 4 равенства, 3 загуби, 71,7%), който положи основите на бъдещите победи. Именно Фадрхонк класира Холандия за финалите на Мондиал`74, където тимът направи фурор. След края на квалификациите за селекционер бе назначен Ринус Микелс, а Фадрхонк му стана помощник.

СХЕМА НА ИГРА

Ван Бастен често внася корекции в състава, но се придържа към една и съща тактическа схема: 4-3-3. В първите две срещи този сезон защитната четворка се състоеше от Хейтинга, Ойер, Матайсен и Де Клер. След невзрачната игра на последния в Люксембург Ван Бастен го извади от състава, а за ляв бек избира между ветерана Ван Бронкхорст и младока Емануелсон.

В средата заедно с опитния Ландзаат неочаквано се появиха Шаарс и Янсен, но вторият е резерва на Снайдер. В атака Ван Нистелрой очевидно е история, като за централен нападател се избира между Хунтелаар и Кайт. Ван Перси е безспорният № 1 на десния фланг (несменяем титуляр в 10 поредни срещи), а Робен - на левия. Двамата често сменят позициите си по време на мача. Те ще бъдат най-голямата заплаха за българския тим в събота.