...Преди години проблемът на националния тим на Испания бе, че чужденците в Примера дивисион бяха по-силни и по-решаващи футболисти от местните играчи. Когато „фуриите” играеха, те носеха комплекса на националната недостатъчност.

Сегашният европейски шампион счупи тази негативна традиция. Даже засиленият испанизъм бе подготвен още преди началото на европейското първенство в Австрия и Швейцария. В изключително силната английска Премиершип Ливърпул е превърнат в испанска колония. И тук не става въпрос само за треньора Рафа Бенитес. Решаващи играчи при мърсисайдци са вратарят Рейна, халфът Шаби Алонсо и нападателят Фернандо Торес. Много е важно да се отбележи, че звездата на „фуриите” Ел Ниньо отиде на „Анфилд” не като анонимник, а като развил потеницала си играч от „Висенте Калдерон”, където игра с екипа на Атлетико(Мадрид). 

В Арсенал Сеск Фабрегас е основен плеймейкър. И това е, така да се каже, международният парфюм на испанския национален тим. Почти всички от останалите футболисти на европейските шампиони играят в Примера дивисион. Което показва, че испанският шампионат е много силен не заради чужденци, а защото е пълен с отлични местни бойци.

Вратарят Икер Касияс, който е символ на Реал (Мадрид), показа на европейското първенство, че е един от четирите най-добри на този пост в Европа и света заедно с Ван дер Саар, Буфон и Чех. Когато става въпрос за съотборникът му Серхио Рамос и толкова спряганато му име, човек може да се обърка и да помисли, че става въпрос за по-възрастен футболист, а не за 22-годишен младеж, който след финала сам се нагърби да занесе до рейса тежката сребърна амфора, която отборът му спечели.

Серхио показа, че в момента е отличен и като десен бек, и като десен външен халф. Валенсия, който бе в криза в шампионата, даде като титуляри на Евро’08 голмайстора Давид Вия (макар и само с 4 попадения), халфа Давид Силва и защитника Карлос Марчена. За стража на Барса Карлес Пуйол и сътоборниците му Шави Ернандес и Андрес Иниеста е излишно да говорим.

Но най-голяма заслуга за титлата, дошла след 44 години и след това загубен финал през 1984-а, има човекът, прочул се с прякора Мъдреца от Орталеса. На външен вид Луис Арагонес сякаш е дубликат на великия актьор Ентъни Куин. А с неизменния си анцуг, който не свали дори на финала, имаше вид на човек, който небрежно и сякаш между другото е дошъл на такъв голям форум като европейското първенство. От Арагонес се излъчваше и непукизмът, характерен за Пената.

Преди време испанските журналисти не можеха да общуват с тежкия характер на Хавиер Клементе. Коренно различен не само за испанските медии бе Луис. Всяко стъпало до европейския футболен Монблан Арагонес изминаваше все едно, че тимът му е играл контрола на малки вратички. Дори в най-тежкия за отбора мач - при дузпите на четвъртфинала срещу Италия, наставникът не показа нервност нито по време на битката, нито след това на пресконференцията. А после и в миксзоната, където се срещаше очи в очи с журналисти. Само се усмихваше скромно, сякаш казваше „какво толкова съм направил”. И пак вървеше леко с ръце в джобовете - като задоволен гроздоберач, който току-що е обрал лозята.

В началото на шампионата той прие риска да не допусне до състава не кого да е, а митичния Раул, с когото бе влязъл в конфликт и обвинил, че разваля обстановката в отбора. Рискът се оказа оправдан. В атака фигурираше Дани Гуиса, който бе дебютант на европейско само с два изиграни мача за Испания преди това. Но голмайсторът на Майорка и на Примера не го подлъга в изявите си. И дори се разписа.
Дани е буквално луд човек, който постоянно пуска майтапи и винаги минава с черно сомбреро на главата си през миксзоната - като тореадор, жаден за бой с повече от един бик. Арагонес се оказа върховния обединител на „фуриите” и това бе решаващ фактор поради който евротитлата дойде при испанците. Не случайно на мястото на отишлия вече във Фенербахче Арагонес гласят друг такъв непукист, който направи чудеса с Реал(Мадрид) в Шампионската лига - Висенте дел Боске.

Няколко думи за останалите участници в еврошампионата. Солта и пипера бяха отборите на Хърватия и Турция. Те вървяха заедно със своите огромни общности, които обитават двете страни-домакини. И ако Фатих Терим се бе доказал и преди това като наставник, то това първенство бе като треньорска коронация за Славен Билич. Изхвърлянето на англичаните насред „Уембли” можеше да се окаже само някакъв случаен фойерверк в неговата кариера. Но Билич показа последователност.

Нервен като рокмузикант, какъвто е по второто си призвание, хърватинът показа много смел и тотален футбол. Не случайно откритието на този шампионат Лука Модрич е двойник в главата и по подражание на великия Йохан Кройф.

Холандия и Русия показаха две лица. Имаха вид на отбори, които ще преминат на галоп пътя до финала, но не би. „Лалетата” забравиха стария покерски принцип, че трябва да направиш поне една загуба, за да ти върви после. Но вместо да пуснат на Румъния, се натресоха на „сборная” и изгърмяха. Гуус Хидинк отново докара „своя” отбор сред първите четири, но в последния момент срещу Испания тимът на Русия сякаш бе един случайно промъкнал се аутсайдер до това място. Много залози гръмнаха заради руснаците. А големият Аршавин трябва да внимава да не последва съдбата на украинеца Ребров, който отиде в силен европейски тим с гръм и трясък и после се измъкна през задния вход.

Точно през задната врата си тръгна Франция. Колеги от „Онз Мондиал” направиха хубав паралел: ”Не може отборът ни да всява респект в момента. Когато съперниците още в тунела погледнат и видят, че го няма Зидан, са спокойни. Също както при вас - като видят вашия национален тим без Стоичков. Така е. Преди след Платини чакахме Зидан. Сега ще трябва да дойде друг от техния калибър.”

При Италия и Германия пътят бе почти аналогичен, но и логичен. Световните шампиони от „скуадра адзура” се възползваха от феърплея на холандците, но съдбата ги изхвърли срещу Испания на дузпи. Германците пък се разминаха още срещу домакините от Австрия, после на косъм от Португалия, а след това и от Турция, и на финала бяха прободени от испанските пики.

На фона на офанзивния и бърз футбол, който бе представен в известен смисъл нещастно отпаднаха Чехия и Швейцария, разочароваха Полша, миналият еврошампион Гърция и Швеция. Като се виждаше играта на „тре крунур”, си задавхме въпроса защо все още ние българите имаме комплекс от тази симпатична северна страна, но това е друга тема...