Равенството с Румъния беше прието повече като успех в България. Наистина да отстъпваш като гост с 0:2 осем минути преди края и да стигнеш до 2:2 не може да се нарече неуспех.

Начинът, по който е постигнат „хиксът" обаче не ме прави оптимист. Или по-скоро ми припомни едно друго 2:2 - онова срещу Хърватия преди почти две години.

Аналогиите се натрапват от само себе си. И в квалификацията за Мондиал 2006, и в мача за Евро 2008 националният отбор съумя да навакса два гола пасив срещу домакините за кратко време. В събота Мартин Петров го направи за по-малко от 120 секунди. На 9 октомври 2004 година на стадион „Максимир" пак (познайте кой?) Марто и Димитър Бербатов (след подобно центриране) ликвидираха аванса от головете на Сърна между 77-ата и 86-ата минута.

И в двата случая се тюхкахме, че не сме стигнали и до победата. Любопитен фрагмент е и че италиански рефери ръководеха тези двубои - през 2004 Колина, сега Стефано Фарина.

Дано аналогиите обаче не продължат. Защото след Загреб Стоичков и компания си повярваха, че имаме силен отбор, готов да достигне до финалния кръг. Не бяха отчетени слабостите в играта, беше проспана цялата зима и пролетта шведи и хървати ни „разкриха" насред София.

След мача в Румъния Ицо трябва да направи трезв анализ, а да не се отдава на обичаното от него бодрячество. Защото националният ни отбор не игра добре и това със сигурност се е видяло от Стоичков и от трибуната, където „излежаваше" наказанието си.

Нужни са незабавни промени, за да не се окаже после, че Словения ни е изненадала. Никога не съм се бъркал в работата на който и да е национален селекционер. Защото той получава заплата, за да носи отговорност за отбора и неговото състояние. Но трябва да признава и грешките си, а не за всичко да са виновни медиите. Нека треньорският щаб размисли дали Пеев и Янкович са били най-добрия избор или е имало други съображения те да започнат титуляри в Констанца.

Все още има време за промени, за да не се окаже, че в средата на квалификационния цикъл вече обиграваме състав за Мондиал 2010. В борбата за точки стартът е особено важен. Едно е да зимуваш с 10 точки, друго - да посрещнеш Нова година с актив наполовина на този.

Затова нека равенството не ни заблуждава, че всичко е добре щом свърши добре. Защото това може да важи за един мач, но не и в 12 срещи.