Има хора, за които, като напишеш веднъж, ти втръсва. За други веднага искаш да разкажеш следващата случка. Вторият случай е неизменният пътешественик и голям фен на ЦСКа Чичо Граф. Поредната одисея с него е свързана европейското първенство в Австрия и Швейцария. За него комфортът по време на път е това, което може да запечатиш в съзнанието. Но какво говорим. Да му дадем думата...

”Тръгнах с 230 евро в джоба в поредната си авантюра. Уповавах се, че Австрия и Швейцария не са „далеч”, като се има предвид по какви дестинации съм бръмчал. Жаргонно е, но така го чувствам и така го казвам. Преживяното остава завинаги. Та, за 11 дни бях в шест града и изгледах шест мача на живо.

Как - не е важно! Всеки път тръгвам с различни атрибути. Този път с над 300 снимки на легенди на ЦСКА каквито са Стоичков, Бербатов, Митата Якимов, Гошо Денев. Сред тях имаше фотоси на Стефка Костадинова и Весела Лечева, Албена и Максим. Също така, понеже знаех, че отивам в Австрия, където обожават операта, носех снимки на прославените наши оперни певци - от Борис Христов до Райна Кабаиванска. Разбира се в сака имаше много шалове, значки и други футболни символи.

За въпросните 11 дни футболът ме сближи с много нови братя и сестри, мои съмишленици. Като се започне от необятната Русия, руснаци от Австралия, САЩ и Канада, хървати от Нова Зеландия и Аржентина, мили шведи и шведки, симпатични щастливци – испанци, агресивни поляци и германци, самовлюбени гърци. А най-колоритни бяха холандците – безкрайно хилядно оранжево море от джазови баби и дядовци до невръстни малчугани с пънк прически. И както винаги, хората от Ниската земя бяха весели и усмихнати... До 21 юни в полунощ, когато Аршавин и „сборная” разбиха всичките им илюзии, мечти и надежди.

В нощния влак по обратния 11 часов път от Базел до Виена почти на всички гари слизаха по неколцина оранжеви фена, които като сомнамбули хващаха гората към заобикалящите високи хребети на магическите Алпи.

Апогеят на моя воаяж беше шестия мач – четвъртфиналът Испания- Италия във Виена. Два часа преди двубоя тръгнах за „Пратера”. Билети имаше, но повечето бяха фалшиви. Всевишният ми изпрати Дмитрий, 40-годишен руснак от Томск, Сибир – току-що прелетял от Русия за последната фаза на Евро’2008. Имаше по два билета за последните три мача. Не разговаряхме дълго. Някъде около двайсет минути. Наложи се да се разделя с последните два шала от мача Русия – Холандия. Просто в джоба ми зловещо кънтеше само едно евро. Братушката беше направо щастлив. Билетите вървяха по 400-600 евро! След петнайсет минути вече бяхме в бушуващата овална чаша на „Пратера”. Дмитрий, болшое спасибо за този билет!!!

На този форум заложих на руснаците. Някои се дивеха и питаха защо?! Защото искаха да бъдат с всички, можеха да пият ден и нощ водка и шампанско с хайвер и пушена сьомга. А и имаха с тях най-красивите жени. Въпрос на позиция и избор. Скъперниците и сухарите бяха отсреща – по-надалеко от нас.

След двудневна екскурзия из Виена вече нямаха никакви остатъчни сили за полуфинал и финал. И младото сърце на стария футболен воин копнееше за сън, почивка и спокойствие. Послушах го! Пътят до София мина безметежно. Вече си бях у дома.

Един случаен поглед в наш спортен вестник направо ме просълзи: ”Левски остави ЦСКА в „А” група”. Колко мило и впечатляващо"...