Съперниците на Жозе Мауриньо не вярват, че могат да изпреварят отбора му, но тайничко се надяват това да е последният му сезон в Челси. Често казват, че основният движещ компонент на машината от "Стамфорд Бридж" е португалецът.

Преди време имаше случаи, в които Мауриньо казваше, че отношенията му с клубното ръководство не са идеални. Никой не вижда в него кръстника на английския футбол по подобие на сър Алекс Фъргюсън - това просто не е в природата му. Но мисълта, че той ще се застои в Лондон дълго, е абсурдна.

Досега най-продължителният му период като мениджър е 2,5 години посветени на Порто.

Днес с мача за "Къмюнити шийлд" в Кардиф започва третият му сезон в Челси, но във въздуха витае усещането, че той ще е последният му в клуба.

Едва ли някой скоро ще забрави думите му минути след като Челси разби Манчестър Юн с 3:0 в края на април. "На два пъти съм си мислил да си тръгна... в края на сезона.

Това е най-лошият клуб в света, в който може да си мениджър. Може да печелиш, може да вдигаш трофеи, но това никога не е достатъчно. Спечелих девет поредни мача този сезон, но нито веднъж не бях избран за мениджър на месеца", заяви Жозе.

Може би това е неговият начин да се разтовари от напрежението след дългия сезон, но истината е, че Мауриньо имаше такива мисли по време на целия си престой в Англия.

Рик Гренвил в книгата си за лондонския клуб разкрива, че в един момент Жозе се е питал: "Защо ми трябваше да идвам тук?". Така или иначе, Англия не познаваше такъв мениджър с толкова научен подход към подготовката. А и той е достатъчно талантлив, за да увлече всеки за каузата си.

Макар Роман Абрамович да е най-богатият собственик на клуб, милионите, на които Мауриньо свикна, могат да бъдат намерени и на друго място. Реал (М), Интер и още някои могат да удовлетворят претенциите му.

Всъщност, не трябва да ходите твърде далеч в Лондон, за да чуете слуховете за раздяла с Мауриньо след края на сезона. Ако Шампионската лига отново не бъде по силите на португалеца, краят на престоя му изглежда сигурен.

Клюката определя за негов наследник Гус Хидинк, въпреки че не е ясно как холандецът ще напусне Русия преди края на Евро 2008. Хидинк придоби такава власт в ПСВ Айндховен, че принуди Франк Арнесен да напусне. Интересно как двамата биха работили сега. При всички случаи Хидинк е сред малцината възможни кандидати да заместят Мауриньо.

В тима има толкова много звезди, че всеки по-мек мениджър би се видял в чудо с тях при първата криза. В Реал и Интер имаше периоди, в които стана ясно, че многото пари могат да бъдат и проклятие.

Но Мауриньо знае как да създава ред, да накара милионерите да спазват тактическите му указания и да се жертват в името на общата цел. Преди време пресата обърна доста внимание на инцидента, при който той унизи Рикардо Карвальо, позволил си да го критикува публично. Но не това е същността на работата му.

По-важни са топлотата и доверието, с които обгражда играчите си. Макар че нерядко са жертвани от него, футболистите със сигурност предпочитат мениджър, който може да ги изведе до трофеите.

Въпреки временните неразбирателства Мауриньо и Челси може би скоро ще открият, че имат нужда един от друг за по-дълго от една година.