Днес продължаваме поредицата, свързана с Димитър Бербатов и новия му отбор Тотнъм.

Предлагаме ви кратка история на 16-те най-велики футболисти, носили екипа на "шпорите". Класацията е направена от феновете на Тотнъм в интернет преди месец и половина.

Алф Рамзи (1949-1955)
Брилянтният футболист, подвизавал се успешно и като защитник, и като халф, става шампион с Тотнъм през 1951 година. Две лета преди това е привлечен от Саутхемптън. През 1966-а извежда Англия до световната титла като национален селекционер. Година по-късно Кралство Великобритания му присъжда титлата "Сър". Наричан е "гений на тактическата мисъл". Умира през 1999 година.
Мачове/голове за Тотнъм: 250/24

Робърт (Дани) Бланчфлауър (1954-1963)
Шампион и носител на купата на Англия с Тотнъм през 1961. Две лета по-късно печели и КНК. Роденият в Северна Ирландия халф е един от най-обичаните футболисти в тима на "шпорите", където играе в продължение на 9 сезона. Умира през 1993 година.
Мачове/голове за Тотнъм: 382/21

Джими Грийвс (1961-1970)
Най-великият голмайстор в историята на клуба. Той беше привлечен от Милан за 99 999 паунда, което за малко не го направи първия играч, струващ 100 000. Бърз, с невероятен контрол на топката и чувство за пласиране, Грийвс беше природно надарен голмайстор. Спечели два пъти ФА къп, КНК (забива два гола на Атлетико (М) за 5:1 на финала). Участва в 42 мача за Англия като играч на Тотнъм (57 общо), но пропусна световното първенство през 1966-а заради заболяване от хепатит. През март 1970-а премина в Уест Хям, но след края на сезона се отказа от футбола, а по-късно проведе успешна борба с алкохолизма.
Мачове/голове за Тотнъм: 379/266

Пат Дженингс (1964-1977)
Има над 1100 мача в английското първенство, 590 от които за Тотнъм. Най-великият северноирландски вратар за всички времена. Може би и най-обичаният страж, подвизавал се на стадион "Уайт Харт Лейн". Заради невероятните си изяви през 1973 година е обявен за футболист №1 на Великобритания.
Мачове/голове за Тотнъм: 590/0

Мартин Чивърс (1968-1976)
Един от големите реализатори в състава на Тотнъм. Именно той има основен дял за спечелването на първата купа на УЕФА от "шпорите" през 1972 година. Тогава Чивърс наказва два пъти "вълците" от Уулвърхемптън за победата с 2:1 в първия финал.
Мачове/голове за Тотнъм: 355/176

Стив Периман (1969-1986)
Една от най-големите легенди на клуба. Футболистът с най-много мачове в цялата история на "шпорите". Впечатлява още в дебюта си за Тотнъм на 27 септември 1969 година. Едва 17-годишен, младият полузащитник показва завидни качества при успеха с 1:0 над Съндърланд. Печели два пъти купата на Англия и два пъти купата на УЕФА. През 1986-а 35-годишният ветеран напуска "Уайт Харт Лейн" и преминава в Оксфорд. В края на 70-те и началото на 80-те, когато е на върха на славата, Стив е ухажван от Ливърпул и Арсенал. Той обаче остава верен на Тотнъм.
Мачове/голове за Тотнъм: 655/31

Мартин Питърс (1970-1975)
Халфът с подчертан вкус към атаката пристига в Тотнъм от Уест Хям, след като е спечелил КНК през 65-а с "чуковете" и световната титла с Англия година по-късно. На финала срещу Германия отбелязва един от головете за крайното 4:2. С "шпорите" вдига купата на УЕФА (1972)
Мачове/голове за Тотнъм: 260/76

Глен Ходъл (1975-1987)
Избран за най-добрия играч на Тотнъм за всички времена, Ходъл без съмнение беше най-надареният английски футболист на своето време. Той прекара 12 години на "Уайт Харт Лейн", след като беше препоръчан от Чивърс. Със своите умения, несравним поглед върху играта можеше да обърне всеки мач само с един миг на гениалност. Ходъл беше опорната точка на великия тим на "шпорите" от средата на 80-те. През 1987-а премина в Монако, за да се завърне на "Уайт Харт Лейн" като мениджър в периода 2001-03.
Мачове/голове за Тотнъм: 490/110

Освалдо Ардилес (1978-1988)
Завинаги ще бъде запомнен с думите си, че иска да спечели "купата за Титингам", и го прави. С невероятната си техника и гъвкавост слабичкият Ардилес изглежда не на мястото си в английското първенство, но той още с пристигането си създава халфова двойка мечта заедно с Глен Ходъл и печели две купи на Англия и купата на УЕФА през 1984. През 1988 г. аржентинецът преминава в Куинс Парк Рейнджърс, но през сезон 1993/94 се завръща на "Уайт Харт Лейн", за да стане мениджър на тима.
Мачове/голове за Тотнъм: 411/25

Рей Клемънс (1981-1987)
Той ще бъде запомнен със спечеленото като играч на Ливърпул. Но през 1981/82 иска да поеме ново предизвикателство и се оказва на "Уайт Харт Лейн". С "шпорите" играе полуфинал за КНК. През сезон 1987/88 обаче получава тежка контузия на ахилеса, която слага край на знаменитата му кариера.
Мачове/голове за Тотнъм: 330/0

Гари Мабът (1982-1998)
Мабът беше един от най-популярните английски защитници през 80-те. Той имаше диабет и се бе превърнал в герой за много деца, страдащи от болестта. Участва в тв сериала "Носът на кралицата" по книгата на Дик Кинг-Смит. През 1984-а спечели с Тотнъм купата на УЕФА. На 37 години се отказа от футбола и сега често се изявява по медиите като консултант. В момента има магазин за фен артикули в Ковънтри.  
Мачове/голове за Тотнъм: 497/17

Крис Уодъл (1985-1989)
Уодъл не е продукт на нечия футболна академия, той играе за удоволствие в аматьорските групи, докато работи във фабрика за наденици, където го забелязва Нюкасъл. С пристигането си в Тотнъм незабавно оформя невероятен дует с Глен Ходъл и през сезон 1986/87 тимът завършва трети, играе финал за ФА къп и полуфинал за купата на лигата. Невероятното му представяне през сезон 1988/89 кара Марсилия да плати за него 4,5 млн. паунда, което го нарежда като третия най-скъп футболист в света по това време след Марадона и Гулит.
Мачове/голове за Тотнъм: 173/42

Пол Гаскойн (1988-1992)
Газа беше обявяван за най-талантливия халф на съвремието и несъмнено е един от най-добрите, обличали фланелката на Тотнъм. Превъзходното му представяне с клубната фланелка му извоюва място в състава за световното първенство в Италия през 1990 г., където игра превъзходно и предизвика интереса на Лацио. След невероятен сезон и класиране на "шпорите" на финала за купата на Англия той контузи лошо коленните си връзки. Преминава в римските "орли", където се превръща в любимец на феновете. Феновете на Тотнъм ще го помнят с нестандартните му ходове и фамозни отигравания. В един мач с Арсенал Газа изскача сам срещу вратаря по диагонала. В този момент обувката му пада, но той с последни мъки я рита с поизхлузения си чорап и вкарва един от най-странните голове в историята на футбола.
Мачове/голове за Тотнъм: 110/33

Гари Линекер (1989-1992)
Линекер бележеше голове с невероятен стил, притежаваше качеството да се оказва на правилното място в точния момент. През цялата си кариера не получава нито един картон. Докато играеше, твърдеше, че не спира да се учи от всеки изигран мач, от всяка ситуация. Единственият му трофей с Тотнъм е ФА къп за 1991 г., но това не беше най-добрият му мач. Линекер блестеше на полуфинала с Арсенал, когато се разписа на два пъти.
Мачове/голове за Тотнъм: 138/80

Юрген Клинсман (1994/95, 1997/98)
На Клинсман му трябваха само 18 месеца, за да се превърне в легенда на "Уайт Харт Лейн". През сезон 1994/95 бележи 29 гола. През декември 1997-а Клинсман се завърна в Тотнъм след престой в Байерн и Сампдория. Следващата година след световното първенство сложи край на кариерата си.
Мачове/голове за Тотнъм: 68/38

Теди Шерингам (1992-1997, 2001-2003)
Клинсман винаги е твърдял, че Шерингам е най-интелигентният му партньор в атака, с когото някога е играл. Теди пристига в Тотнъм през сезон 1992/93 и става голмайстор на Висшата лига с 22 гола (21 за "шпорите" и 1 за Нотингам). Един от най-добрите централни нападатели във Висшата лига през 90-те години. Беше част от тима на Манчестър Юнайтед, постигнал требъл. Дори и на 40 години Теди продължава да бележи във Висшата лига с екипа на Уест Хям.
Мачове/голове за Тотнъм: 166/75