Днес ще заема мястото си на „Олд Трафорд", вярвайки, че старият ми клуб има мени­джър, който притежава визит­ка и сила на характера, за да е начело на Манчестър Юнайтед. Луис ван Гаал вече спечели уважението на играчите. Това е човек, който е ръководил ве­лики тимове като Аякс, Барсе­лона и Байерн, а преди месец из­веде Холандия до третото мя­сто на световното първен­ство. Това е човек с присъ­ствие.

Малко страшен, може би. Добре! И сър Алекс Фъргюсън бе страшен. Може да сти­мулира футболистите да се представят на върха на въ­зможностите си. От видяното в лятната подготовка мога да кажа, че Ван Гаал ми се струва леко луд. Прилича ми на луд ге­ний. Да го кажем направо - леко ненормален е. Говорейки за него, няма как да не се върна към миналия се­зон и Дейвид Мойс. Не ми се ис­ка да го критикувам. По някаква причина нещата с него не се по­лучиха. Но както и да гледаме на миналогодишната кампания, изводът е един - тя бе пълен провал. При цялото ми уваже­ние към Дейвид, едно е да дой­деш в Юнайтед от Евертън, друго - от Барселона, Байерн и Холандия. Да, момчетата трябва да са на ниво, независи­мо кой е наставник. Но трябва и да го уважават, леко да се страхуват от него. Както е сега с Ван Гаал. И как­то не беше с Мойс.

Изправял съм се срещу холан­деца. Неговият Байерн ни би с гол на чужд терен на четвъртфиналите в Шампионската лига през 2010 г. Също така с екипа на Англия, когато на „Уайт Харт Лейн" паднахме от Холан­дия при първия му престой на­чело на лалетата. И в двата случая едно нещо ми направи впечатление - сякаш неговите отбори бяха с повече хора на терена. По този специален холандски начин те прибавят нов човек в халфовата линия. С това 3-5-2 в Юнайтед Ван Гаал се стреми към същото. Като гледах мача с Реал, през цялото време си мислех: „Ние ли сме с човек повече, как се получава това"? Контролите трудно могат да служат като отправна точка, но Ман­честър Юнайтед все пак надви противници като Реал, Рома и Ливърпул. По това време мина­лата година падахме от неиз­вестни сборни отбори на... ня­кой си. Сега е моментът да уточня -да, Луис ще помогне на клуба да си стъпи на краката. Но този сезон не очаквам титла. Главни фаворити са Сити и Челси, а Юнайтед, Ливърпул и Арсенал ще спорят за останали­те две квоти за Шампионската лига. Главната причина за по­добно мнение е, че сьставьт не бе подсилен достатъчно. Прие­мам, че бяха похарчени над 60 млн. паунда за Люк Шоу и Андер Ерера. Първият за съжаление е аут за месец. Трябваше обаче да се търси класно попълнение за средата на терена. Идеални­те варианти щяха да са Тони Кроос или Ceск Фабрегас. И два­мата вече осъществиха тран­сфери, което не е добре. Във Ван Гаал ми харесва ка­тегоричността му. Той каза, че ще играе 3-5-2, а който не може да се впише в схемата - негов проблем. Експериментите му също бяха интересни - Нани ка­то централен нападател! Кой друг би си позволил подобен ход? Двамата напред са ясни -Робин ван Перси и Уейн Руу­ни. 3-5-2 е подходяща систе­ма за тях и качествата им. Отзад имаш Хуан Мата и двама опорни полузащитни­ци. По принцип англичаните много не си падаме по така­ва постройка, предпочита­ме 4-4-2 или 4-4-1-1. Но с наличния потенциал 3-5-2 е су­пер за Юнайтед. Притеснителна е исто­рията на тримата отзад -Джони Еванс, Фил Джоунс и Крис Смолинг често страдат от контузии. Жалко, че чер­вените дяволи не можаха да купят Томас Вермаелен.

За новите попълнения мо­га да кажа, че ми харесва техниката на Андер Ерера, както и физическата му из­дръжливост. Ала не го виж­дам като човек, който може да бележи решителни голове. Люк Шоу се справи добре в Саутхемптън, но сега всички прожектори ще са насочени към него и трябва да е на по­стоянно високо ниво. Бе пла­тена огромна сума за него и ще трябва да я оправдае.

Жалко е, че Патрис Евра не остана, щеше да го въведе по-лесно в първия състав. В заключение ще кажа, че е жалко, че Юнайтед не е в Шампионската лига. Струва ми се странно да не е там. Но животът продължава. А нова надежда не липсва - тя се казва Луис ван Гаал.