Тези, които вярват, че медиите са склонни да обръщат твърде много внимание на едно име, по-добре да извърнат очи. Това официално е седмицата на Дейвид Бекъм, който късно снощи изигра 100-ия си мач като английски национал. За Спайсбой бе изключително важно, че отбеляза края на международната си анонимност срещу Франция, а не в предстоящите контроли със САЩ и Тринидад и Тобаго. За най-важната и най-трудната от приятелските си срещи, Капело се обърна към бившия капитан.

"Не са много тези, които са достигнали 100 мача, но за мен бе важно да го направя, каза преди мача с "петлите" Дейвид Бекъм. - Не бих се и надявал, ако не чувствах, че мога да го направя. Моята игра е много проста, дай ми три метра и ще центрирам.

Ще изпратя топката там, където е нужно, за да бъде вкаран гол. Откакто направих дебюта си през 1996 г., нищо не се е променило."

Е, нещо се промени. Играчът, който вчера игра срещу Франция, е много различен от онзи, който завърши световните финали под ръководството на Свен Горан Ериксон и бе изпратен в историята от Стив Макларън. Когато бе оставен извън състава през август 2006 година, Бекъм бе в период на спад от дълго време.

Той бе неефективен в обещаващ английски тим на Евро 2004, където бе най-слабото звено от полузащитната четворка. Индулгенцията на Ериксон не му направи услуга и през 2006-а той бе общо взето само изпълнител на свободните удари и корнерите, докато Англия отпадна на 1/4-финалите на мондиала в Германия.

Акуратните му статични положения все пак бяха безценни в като цяло безличното английско представяне, но само маскираха анонимността му в откритата игра. Макларън бързо разбра, че прогресът на Англия ще зависи от скоростта в действията по фланговете. Докато наследниците на Бекъм не успяваха да впечатлят, необходимостта Дейвид да напомни за старата си слава бе очевидна. Макларън все пак заслужава поздравления, че разчете ситуацията правилно. Не само защото когато му дойде времето, отново призова Дейвид под знамето. Може би тъкмо той предизвика промяната у него, както можем да преценим от честното признание на Бекс, който осъзнал след оставянето си извън отбора, че частица от неговия блясък е мъртва.

"Тогава разбрах, че трябва да докажа на хората, че заслужавам да играя отново", каза той. - Хората смятаха, че досега е било лесно за мен, защото имах добри отношения с предишния мениджър и ме избираха в състава само заради името ми. След 2006 година имах нова мотивация и се наслаждавах още повече  на това да бъда национал, след като се завърнах."

Капело разбира добре характера на Бекъм. Да го остави извън състава за първия си мач, бе логичен ход от чисто футболна гледна точка, но също така показа на полузащитника, че трябва да се доказва още веднъж.

Капело не е роб на традицията. Той обича състезанието за всеки пост. Играта без Бекъм срещу Швейцария показа на ветерана, че трябва да се състезава. Пътуването на Спайсбой до Париж е достатъчен повод за Дейвид Бентли и останалите десни полузащитници, че състезанието ще бъде по-оспорвано, отколкото са очаквали.
Е, за Спайсбой конкуренцията закъсня.

Ако бе поставен в такива условия още по времето на Ериксон и стимулиран да бъде на най-доброто си ниво, сега нямаше да се радва на 100-ия си мач, а да поглежда към рекорда на Питър Шилтън от 125.