Роман Абрамович купи Челси през юни 2003 година. Преди неговото идване амбициите на клуба, макар и доста популярен, далеч надхвърляха реалните успехи и традиционното му място в йерархията на английския футбол. Най-високото постижение на лондончани от създаването на Висшата лига преди ерата Абрамович беше третото място от 1999 г., когато тимът остана на 4 т. от шампиона Манчестър Юн.
След шумната сделка естествено се промениха както статутът на клуба, така и очакванията към представянето на сините. В понеделник Луис Фелипе Сколари стана четвъртият мениджър, напуснал "Стамфорд Бридж", откакто собственик на Челси е Абрамович. От тях само един - Жозе Моуриньо, се задържа в клуба повече от 1 сезон.
Първият мениджър на лондончани при руския милиардер беше Клаудио Раниери. Неговият случай беше "заварено положение". Още от момента, в който бе осъществена сделката за продажбата на клуба, започнаха да се носят слухове за предстояща смяна на Раниери. В крайна сметка обаче италианецът остана цял сезон и изведе тима до второ място и полуфинал в Шампионската лига.
Това в условията на ерата "Абрамович" бе счетено за недостатъчно и Раниери си замина. Най-големият провал на италианеца бе отпадането от Европа срещу Монако. Мениджърът тотално обърка смените в първия мач, който Челси загуби с 1:3, въпреки че бе с човек повече. В реванша на "Стамфорд Бридж" пък сините поведоха с 2:0, но в крайна сметка допуснаха изравняване.
През лятото на 2004 Челси, както подобава на клуб, амбициран да мачка на всички фронтове, назначи за мениджър най-актуалния по онова време треньор - Жозе Моуриньо. Португалецът, току-що спечелил КЕШ с Порто, още при представянето си обяви, че сините вече си имат "специален" мениджър.
По-късно подкрепи думите си с дела. Под негово ръководство Челси записа безпрецедентен за историята си успешен период: две поредни шампионски титли (2005, 2006), Купа на Англия (2007), две Купи на лигата (2005, 2007). Въпреки това упреци не липсваха и към Моуриньо. Отборът играел непривлекателен футбол, който отблъсквал неутралните фенове.
И по-важното - в Европа португалецът не успя да подобри постижението на предшественика си, съвсем "неспециалния" Раниери. Два пъти Моуриньо беше на крачка от финала в Шампионската лига (2005, 2007), но и двата пъти не успя да превземе крепостта на Ливърпул - "Енфийлд". Между двете болезнени отпадания от червените сините веднъж отстъпиха и пред Барселона на 1/8 финал. А четвърти шанс Моуриньо не получи.
Ключов момент от управлението на Специaлния беше лятото на 2006 г. Тогава в името на мечтаната европейска купа Абрамович доведе в отбора суперзвездите Шевченко и Балак, май без да попита португалския си мениджър какво мисли по въпроса. Грижливо изграденият от Специалния тим обаче не понесе присъствието на Шева и Балак. И причините бяха най-малко две.
За да могат да играят новите придобивки, се наложи да бъде променана любимата на Моуриньо схема 4-3-3. Освен другото веднага пресата започна да изчислява какво взема Шевченко и колко получават доскорошните безспорни лидери в тима Тери, Лампард и компания. В крайна сметка мечтата за КЕШ така и не бе сбъдната, а в първенството Челси тръгна надолу. А през септември 2007, след необяснимото равенство 1:1 у дома с Розенборг в Шампионската лига, Моуриньо беше уволнен.
Или "освободен", както гласеше официалната формулировка. На негово място бе назначен абсолютно анонимният извън Израел Аврам Грант. Макар оплюван непрекъснато от вестниците и презиран (според слуховете) от собствените си играчи, в едно отношение евреинът направи повече от Моуриньо - класира Челси на финал в Шампионската лига.
Нещо повече - ако капитанът Тери не беше се подхлъзнал при решителната дузпа... Но Аврам Грант - победител в Шампионската лига, това дори за игра с доста специфично чувство за хумор като футбола, би било малко прекалено. Както стана ясно още в случая с Раниери, при Абрамович "почти" не върши работа. И Грант бе подканен да затвори вратата от външната страна.
Дойде ред на Луис Фелипе Сколари. При идването си в Челси бразилецът беше най-успешният треньор, назначаван от Абрамович. Във визитката си имаше световна титла, 2 купи Либертадорес плюс още няколко успеха на националната сцена и в клубните турнири на Южна Америка. Сколари, подобно на Грант, бе принуден да действа в условия, по-различни от тези, на които се радваха Раниери и Моуриньо. Бразилецът нямаше възможност да харчи като луд за нови футболисти, а в началото изглеждаше, че няма и нужда.
Постепенно обаче се оказа, че сините изпитват огромни трудности на своя "Стамфорд Бридж" в първенството (13 мача, 6 победи, 5 равни, 2 загуби). Освен това Челси се представя катастрофално в мачовете срещу големите съперници (равен и загуба от Ман Юн, две загуби от Ливърпул, загуба от Арсенал у дома).
И след като в събота новакът Хъл Сити измъкна нулево равенство на "Стамфорд Бридж", в понеделник Роман Абрамович лично уволни Сколари.Ето ви парадокс: най-именитият треньор в ерата на руския милиардер издържа най-малко в Челси.
И сега, както се казва, следващият да заповяда. Но да има предвид, че всичко по-малко от титла на Англия при Абрамович води до неминуема раздяла. Е, тя раздялата с Челси напоследък (както почти всички неща в живота) си има и своите плюсове. Конкретно за Сколари - 7 милиона плюсове.
