Сълзите се стичат по бузите на слабичко 18-годишно момче, след като треньорът е казал тежката си дума. Младият Рияд Марез не го е очаквал. Шокиран е, че след като е дошъл чак тук, на стотици километри от дома, вижда как мечтата му да стане футболист е на път да отлети. Така през 2009 г. Кeмпер - отбор от четвъртото ниво на френския футбол, отпраща бъдещата звезда на английската Висша лига. Всъщност, мениджърът Ронан Салон - бивш професионален футболист, вижда нещо в особения стил на крилото, но така и не успява да убеди ръководството на клуба да му предложи мечтания договор на стойност 750 евро на месец. Няколко месеца по-късно Марез отново се явява на проби и е избран за единственото ново попълнение на тима.

„Но пак без договор. Държаха ме месец за месец", спомня си алжирският национал, който сега е на 25 години и играе за лидера в Англия Лестър. Първо пращат играча да поиграе в Б-отбора, който е в седмото ниво на Франция.

„Беше уличен играч, учил се на футбол в квартала. Това беше едновременно предимство и недостатък. Беше отличен дрибльор,

умееше да играе и с двата крака, но нямаше и представа от тактика

разказва треньорът Микаел Пелен. В отбора са притеснени и от слабата му физика. За самия Марез това обаче не е проблем.

„Бях свикнал да играя с по-големи момчета. Когато бях на 15-16, играех с 20-годишните, имаше и 25-годишни. Това ми помогна - признава той. - Свикнах да преборвам ниските очаквания. Разчитах само на себе си. Казваха, че няма да се справя, а след това идваше мачът и аз играех добре, а те разбираха, че не са били прави. Играта в квартала ми помогна много. Тогава изобщо не съм си и помислял, че наистина ще стана футболист".

Марез е роден в северната част на Париж. Баща му е алжирец, а майка му мароканка. „Всъщност това е много хубав квартал. Всички се познават. Първите ми спомени са как баща ми ме заведе в местния футболен клуб. Бях на 6 и бях най-щастливото хлапе на света", спомня си Марез. Баща му Ахмед обаче умира от сърдечен удар, когато Рияд е на 15. Той е единственият футболен герой за своя син - играл е в малки клубове в Алжир и Франция.

„Бях много тъжен. Бях малък, а да живееш с един родител е трудно. Но мисля, че тези години ме направиха по-силен, а ми помогнаха и като футболист. Баща ми много искаше да стана професионалист и това ме зареди с огромна амбиция" - разказва Рияд. Наскоро излезе видео, на което той, още на 17 години, показва изумителна техника с топката.

„Другите деца обаче не се притесняваха, че съм по-техничен. Просто ме ритаха по кокалчетата."

„Техниката му помагаше да им избяга, но иначе му беше много трудно. Между 12- и 16-годишна възраст той се развиваше по-бавно и беше толкова малък. Нямаше никакъв шанс във физическите сблъсъци", твърди тогавашният му треньор Мохамед Кулибали. Дори сега Марез изглежда дребен, а краката му са като солети, но самочувствието и амбицията му са огромни. Той често привиква свои приятели и играе с тях до 4 часа през нощта.

През сезон 2009/10 Кемпер изпада в петото ниво, но приносът на Марез не остава незабелязан. Льо Авър привлича играча, който вкарва 13 гола във втория отбор, преди да бъде дръпнат в първия, който играе в Лига 2. През 2012 г. Льо Авър играе контрола с Лестър, а английският тим си търси крило. Не са си и помисляли за хилавото хлапе - дошли са да гледат 22-годишния тогава Райън Мендес, който едва тази година дойде на Острова - под наем в Нотингам от Лил. Французите губят с 1:2, а тогава 21-годишният Марез е сменен в 73-ата минута, но играта му хваща окото на английските скаути.

„Рияд беше на пръв поглед недодялан, но имаше страхотно докосване - разказва скаутът Стив Уолш. - Можеше да скрие топката и да мине през няколко души. Харесваше ми позитивното му отношение към играта. Някои от действията му на терена не бяха тактически оправдани, а в защитен план изобщо не беше на ниво, но талантът му се виждаше ясно."

Уолш го гледа още два пъти, след което го препоръчва на главния скаут на Лестър Дейвид Милс - човека, довел в Челси Джанфранко Дзола, Дидие Дрогба и Майкъл Есиен. Той също се отправя за Франция, за да види младия нападател. През 2014 г. лисиците вече виждат промоцията за Висшата лига и решават да подсилят състава си с Марез. Купуват го за 450 000 паунда, което се приема за риск - също като предишните трансфери на играча. Предимство е ниската цена на футболиста, тъй като никой от елитните френски отбори не проявява интерес към него.

„Имаше някакви запитвания, но не и оферти" - призна Марез.
За него

трансферът в Англия е също толкова голям риск

колкото и за новия му отбор. „Не знаех нищо за Лестър. Във Франция не следят Чемпиъншип. Мислех, че са отбор по ръгби. Дори не бях много склонен да приема трансфера, но когато пристигнах и видях тренировъчните съоръжения, бях напълно убеден, че това е голям клуб. Никога не съм съжалявал за решението си да дойда тук, защото това е най-добрият клуб, в който съм бил."

Това, което следва, е известно. Марез помага на лисиците да спечелят Чемпиъншип през сезон 2013/14, а този сезон блести при невероятния поход на тима към първото място във Висшата лига.

„Сезонът ни е фантастичен. Не само за мен, а и за целия отбор. Това е най-великият сезон в историята на Лестър и ние трябва да продължим в същия дух. Имаме необходимите качества и знаем, че можем да се справим. Във футбола, когато започнеш да побеждаваш, всичко става по-лесно", казва той.

Лестър може да е сензацията на Висшата лига, но Марез е сензацията на Лестър. През целия сезон той показва колко лесно може да направи смешни защитници от световна класа.

„Всички ме питат как изведнъж започнах да го правя. Може би вече набирам опит и увереност. Когато излизам на игрището, искам да се забавлявам, да изпитвам удоволствие от играта. Но когато играеш в Топ 4 на Висшата лига, трябва да мислиш и за отбора, за резултата. Не може да мислиш само за себе си", признава Марез. Предишният мениджър Найджъл Пиърсън успява да го превърне в отборен играч, а сегашният Клаудио Раниери, стъпил върху това, вече позволява на крилото си да се забавлява.

„Той държи да допълвам компактната постройка на отбора, когато противникът владее топката. Но когато я получа аз,

мога да правя каквото си поискам

- признава Марез. - Раниери е страхотен извън терена, но ако не се раздаваш на тренировки, изобщо не е мил. Кара ни да тичаме много, но може би точно затова сме на първо място в класирането. Щом е така, няма проблем да тичам колкото трябва."
Ключово за възхода на Лестър е партньорството на Марез с Джейми Варди. Невероятният извеждащ пас на Рияд и мощният удар на тарана зад гърба на вратаря на Ливърпул Симон Миньоле синтезира целия сезон на тима.

„Всеки от нас познава играта на другия. Знам точно къде и как да го намеря. Играем заедно вече две години и половина и всичко става много лесно. Двамата не се състезаваме един с друг. Ако Джейми вкара, всичко е супер, ако вкарам аз - също", признава Рияд. Той се разбира отлично и с Н'Голо Канте, който също е израснал в предградията на Париж и е влязъл относително късно в големия футбол след няколко години в ниските нива на Франция.

„Помня го. Още тогава си мислех, че е добър играч, но наистина не предполагах, че е чак толкова добър - казва Рияд. - Може би ние просто не сме така изхабени, колкото някой играч, който е започнал в Лестър на 14 години и е тренирал по разписание всеки ден. Ние идваме от нищото и за нас е по-лесно. Може би този път помага на някои играчи. Определено е така за мен, а също и за Н'Голо и Варди."

Марез вече си мечтае за следващата сцена от кариерата си - Шампионската лига.

„Искам само Лестър да влезе в групите и да играе добър футбол. Все още не мисля, че може да спечелим титлата. Но всъщност казвам това, защото си мисля, че докато говоря така, все ще останем първи. Наистина си мечтая за Шампионската лига, но засега всички гледаме мач за мач", казва Марез. Той до голяма степен все още е онова момче, което просто иска да стане футболист, за да направи баща си горд и да се похвали пред другите в квартала, че един ден ще играе в Барселона. А може един ден да го направи. Но едно е ясно - дори все още да има хора, които се съмняват, че Лестър може да стане шампион на Англия, вече никой не се съмнява, че Рияд Марез ще стане футболист.