Ако футболните шампиони в националните първенства се определяха с елиминации, Ливърпул сигурно щеше да е постоянен шампион в Англия в последните пет години. Същото важи и ако титлата се раздаваше в зависимост от резултатите срещу първите четири отбора в класирането. Но правилата са други.

Ливърпул все още чака своята първа шампионска титла от 1990 г. и въпреки че не я получава, продължава да вярва в своя мениджър Рафаел Бенитес. Способен да донесе каквато и да е купа, стига да се играе на елиминации, да хвърля фойерверки срещу суперотбори като Реал (Мадрид) и Манчестър Юнайтед и да се цупи за новия си договор, испанецът е приеман едновременно като месия и бедствие за червените. Независимо от поляризираните мнения той е бъдещето за клуба.

Голямото липсващо отличие в досегашната кариера на Бенитес на английска земя е липсата на шампионска титла. Той не успя да намери формулата, с която отборът му да се представя постоянно през целия сезон. Срещите с преките конкуренти или с европейските гиганти осигуряват само шум по медиите и добър имидж за пред феновете. "Победихме Реал (Мадрид) и Манчестър Юнайтед в една седмица. След като можем да бием тях, можем да бием всеки", заяви Бенитес след победата над Юнайтед преди седмица. Това заявление не е съвсем вярно. Представянето в тези два двубоя беше спиращо дъха за феновете. Само в рамките на четири дни хората на Бенитес успяха да вкарат по четири пъти на най-успешния отбор в Шампионската лига и срещу настоящия европейски шампион. Но в същото време тимът не успя по-рано през сезона да спечели срещу по-обикновени състави като Стоук сити и Фулъм, с които завърши наравно като домакин.

Ще подпиша, няма да подпиша

Въпреки позагубените шансове за титла и тази година, една от легендите на "Анфийлд" Джон Барнс смята, че Бенитес е правилният човек, който може да ръководи най-успешния английски клуб. "Той е добър като всички останали. Не мисля, че някой друг мениджър ще успее да спечели първенството. Никой нов мениджър не може да подобри това положение. Рафа е правилният човек, определено", коментира Барнс.

Повече от половин година Бенитес води сложни преговори със собствениците на клуба Джордж Джилет и Том Хикс за подновяване на договора си. Той ту отказваше предложение след предложение, ту се вричаше във вечна вярност на червените. Препъни камък бяха както желанието му за фундаментални промени в управлението на клуба, така и дребни подробности като договорите на хората от щаба му. Бенитес настояваше да има пълен контрол върху трансферите и развитието на футболната академия, което означава ограничаване на функциите на изпълнителния директор Рик Пари. В силни периоди за отбора поставяше нови и нови условия, а в по-слаби се оправдаваше с късата скамейка и множество контузии.

Все пак испанецът използва поредния възход в представянето на Ливърпул, за да сложи край на сагата. Четири дни след успеха над Юнайтед Бенитес подписа нов контракт, който по неофициална информация ще му донесе общо 20 милиона паунда до 2014 г. "Обичам този клуб, феновете и града. С такъв отбор и такива запалянковци никога не мога да кажа "не". Сърцето ми е във футболен клуб Ливърпул, така че съм доволен да подпиша новия си договор", обяви Бенитес, който само преди 18 месеца беше пред уволнение заради непрекъснатите си жалби около структурата на клуба и трансферната политика.

Пободна битка за права и отговорности не е първата в кариерата на Рафа. В края на 90-те години, когато води испанския Екстремадура той непрекъснато се оплакваше от базата на клуба, а във Валенсия по-късно водеше битка за контрола върху трансферите на играчи. Оттогава е и една впечатляваща, но малко позната реплика: "Исках маса, а те ми донесоха абажур".

Методът на пробата и грешката

И в Ливърпул историята се повтаря. Бенитес неведнъж се е оплаквал, че не може да контролира избора на играчи, а това се прави от Рик Пари. През лятото клубът привлече за 20 милиона паунда Роби Кийн от Тотнъм, а в същото време Бенитес получи отказ да вземе Гарет Бари от Астън Вила за около 18 милиона паунда.

Клубът има причина да не вярва напълно на трансферните амбиции на испанеца заради ниската ефективност при покупките. За разлика от треньорите на останалите от голямата четворка в Англия испанецът най-безразборно харчеше средства и си играеше на купуване и продажба. Докато конкурентите му залагат дългосрочно на своите нови играчи, Бенитес ги използваше за по един-два сезона на принципа на пробата и грешката. Той има своето обяснение: "Не съм плачещо бебе, но не мога да се сравнявам с Юнайтед или Челси. Те имат пари да подпишат с по петима играчи за по 20 милиона. Аз мога с най-много двама. При тях, ако трима не станат, няма проблем. При мен, ако един не пасне, веднага ще се разбере."

За петте си години начело на Ливърпул той похарчи не по-малко от 300 милиона евро за нови футболисти, като някои от тях се задържаха твърде кратко на "Анфийлд". Крейг Белами, който беше купен за 9 милиона евро, още на следващото лято беше продаден на "Уест Хем". Джърмейн Пенант, който също струваше 9 милиона евро, се задържа пак толкова кратко. Върна легендата на червените Роби Фаулър, за да го закотви на пейката.

В същото време един от най-постоянните играчи Шаби Алонсо миналото лято беше определен за продажба в Испания. На практика от първите му покупки през лятото на 2004 г. Алонсо е единственият оцелял, а от второто лято - на 2005 г., остана само вратарят Пепе Рейна.

През лятото изглеждаше, че е направил трансферен удар в сравнение с Юнайтед, който привлече Димитър Бербатов за 30.5 милиона паунда. Тогава обясняваше как Кийн ще свърши много повече работа само за 20 милиона и хората му вярваха. Оказа се, че ирландецът наистина може да върши работа - вкара няколко решителни гола и оправда редките си присъствия в игра. Той обаче не получи достатъчно минути на терена и като резултат през януари беше върнат в "Тотнъм". А Бербатов все още е в "Юнайтед" и им върши идеална работа. "Вариантите са много, но само мениджърът знае какви играчи му трябват и за какви трябва да се похарчат средствата. Това искам и аз", е тезата на испанеца, която все по-рядко издържа заради все по-хаотичния му подход към трансферния пазар.

Гениален тактик

И въпреки всичко Бенитес има своите привърженици и посочват визитката. За годините на "Анфийлд" донесе една европейска титла, класира отбора още веднъж на финал в Шампионската лига. Към визитката си прибави още една Суперкупа на Европа, Купа на Англия и една Суперкупа на Англия. Постигна 100 победи във Висшата лига само за 181 мача, което го поставя на трето място в клубната история. Привържениците му харесват динамичния и агресивен стил на игра и това, че отборът не се страхува от големите си съперници. Някои дори го наричат арогантен заради стила му на поведение.

"Независимо какво ще стане, дори да не спечелят Висшата лига, те победиха Мадрид и Манчестър Юнайтед с по четири гола в рамките на пет дни. Не мисля, че вече може да има възражения срещу Бенитес. Мисля, че всичко около сагата с напускането му приключи", коментира анализаторът на "Скай спортс" Анди Дън.

Всички похвали обаче не могат да подминат факта, че за разлика от Валенсия, където успя да стане шампион във втората си година, в Ливърпул останалите мениджъри все още са по-опитни и хитри в измислянето на начини да се спечели Висшата лига. И тук никаква арогантност или оправдания не вършат работа.