С изявите си в последните мачове на Манчестър Сити Мартин Петров фокусира върху себе си вниманието на специалисти, фенове и журналисти. Българинът и съотборниците му са приятната изненада в Премиършип.

Пред "Дейли Телеграф" крилото на националния отбор разказва за премеждията в началото на кариерата си, опита от престоя в Швейцария, Германия и Испания, и амбицията да постигне най-големите си успехи с "небесносините".

Мартин Петров ясно помни, че първата му среща с английския футбол завършва със сълзи. Талантливото крило прави дебюта си за националния отбор на България срещу Англия на Кевин Кигън в квалификациите за Евро 2000. По това време в родината си 20-годишният Петров е обявен за новия Стоичков и точно в последния мач на бившия нападател на Барселона получава възможност да покаже на какво е способен.

Младежът се включва с огромно желание, но осем минути след влизането си в игра поема към съблекалните. Червеният картон превръща дебюта му в кошмар. "Стоях до страничната линия и не можех да спра да плача", спомня си Мартин. Обяснимо, като се има предвид, че това е първата му международна изява след изтърпяно наказание от 6 мача заради удар с лакът срещу противник на турнир в Португалия с юношеския национален отбор.

"Получи се така, че не играх за България цяла година, а когато наказанието ми изтече вече дебютирах за мъжкия отбор. Затова преживях толкова тежко изгонването си. Получих два жълти картона. Първият бе заслужен, но не и вторият. Преследвах един дълъг пас заедно със Сол Кембъл и съдията прецени, че съм го ударил с ръка".

Още по-неприятно за Петров е, че всичко се случва на стадиона на неговия ЦСКА. "Публиката ме надъхваше и аз исках да я зарадвам с най-доброто от себе си", откровен е българинът.

Феновете на Сити със сигурност знаят за какво говори Петров, защото вече са се убедили, че той играе с цялото си сърце и воюва непримиримо за победата. Мартин се адаптира неочаквано бързо към Висшата лига. На "Ийстленд" обожават начина, по който той надбягва защитниците, центрира или елегантно праща топката в мрежата.

И ако Елано заслужи най-много овации за представянето си срещу Нюкасъл миналата седмица, то не бива да бъде пропускан и приносът на Петров. Какво мисли българинът за старта на сезона и малко очакваното 3-то място на Сити?

"Когато си заобиколен с толкова добри футболисти, нещата се получават лесно. Почти всички в отбора са национали на страните си и имат солиден опит", изтъква крилото.

Българинът говори предимно на испански, след като прекара последните две години в Атлетико (Мадрид). Преди това е играл в Германия за Волфсбург и в Швейцария за Сервет и се справя добре с няколко езика. "Говоря немски, френски и испански и се разбирам с повечето от момчетата. По-трудно комуникирам само с англичаните, но това ще се промени", сигурен е Мартин.

Не можем да не му вярваме. Напуснал Враца едва на 16 г. и обиколил половин Европа, симпатичният българин чудесно знае как да оцелее далеч от родината си. "Навсякъде, където отида, е различно - футболът, културата, всичко. В Англия е най-силното първенство в света, феновете са невероятни. Играх за добри отбори в Германия и Испания, но тук атмосферата е несравнима и предразполага футболистите да тичат постоянно. Това подхожда на моя стил", доволен е Петров.

Ериксон несъмнено е знаел това. Шведът не се поколеба да направи крилото един от първите си трансфери в клуба. "Свен е голямо име във футбола и е основната причина да приема офертата на Сити. Имах предложения и от други отбори, но "небесносините" проявяват интерес към мен в продължение на три години и прецених, че е идеалният момент да се присъединя към клуба", завършва българинът.