Знаем, че заглавието ви изкушава да кажете: Англия? Ха, та те никога не печелят нищо!
Е, вече не е така. Не и това лято.
Английският футбол изживява време на лека възбуда и надежда, която дори не се произнася гласно. След толкова години на "големи кошници", с които всяко поколение на Линекер, Биърдсли, Барнс и Робсън или Бекъм, Лампард, Джерард и Скоулс тръгват, за да се върнат с наведени глави, никой не смее да говори големи приказки на Острова.
Но статистиките са показателни - Англия се променя, расте поколение на победители и младоци, които изобщо не страдат от комплекса на вечния неуспял.
Може би, защото са от друг генотип, това е ново поколение играчи, които нямат нищо общо с ръбатата физиономия на Бътчър или излъчващата желание за масови убийства трепереща долна устна на Пиърс.
Източник: thefa.com
Не че и тях не си ги харесвахме, носеха чара на стария английски футбол.
Просто тези са различни.
Та Англия игра на 4 първенства това лято във възрастите до 17, до 19, до 20 и 21 години. Три бяха европейски, едно бе световно.
И се справи брилянтно.
В началото бе отборът на Стивън Купър от момчета до 17 години на Евро 2017 в Хърватия. В този състав трите големи звезди бяха Фил Фодън, Джейдън Санчо (и двамата от Манчестър Сити, в момента са с първия тим на турне в САЩ) и Райън Брюстър от Ливърпул. Момчетата сгазиха Норвегия (3:1), Украйна (4:0) и Холандия (3:0) в групата, елиминираха Ейре с 1:0 и Турция с 2:1, за да стигнат финал на европейското срещу големия фаворит Испания.
Източник: thefa.com
Англия водеше до шестата минута на добавеното време с 2:1, а тогава допусна гол от корнер и срещата отиде на дузпи. Драмата завърши (естествено) със сълзи и триумф на испанците, но малките "три лъва" си тръгаха без загуба от турнира. По регламентите на ФИФА и УЕФА, поражението с дузпи се въвежда в статистиката като равен мач, защото важат редовното време и продълженията.
Равносметка: 5 победи и 1 равен мач.
Кийт Даунинг заведе в Грузия отбора до 19 години на европейското, на което Англия бе в една група с България. За звезди на този тим бяха сочени Райън Сисеньон от Фулъм, направил изключителен сезон в Чемпиъншип с първия тим, както и Бен Бреретън, за когото в Нотингам планират да е титуляр от есента.
На самото първенство страхотно изпъкна Мейсън Маунт от Челси, плеймейкър с голямо бъдеще.
Англия удари България на старта с 2:0, а после излъга Холандия с 1:0 в края. Решителният мач с Германия бе рецитал - 4:1, за да дойде полуфинал срещу Чехия, решен с гол с петичка на Лукас Нмеча в 90-ата минута.
На финала фаворизираната Португалия също нямаше шанс, а титлата отиде за англичаните с 2:1.
Източник: thefa.com
Равносметка: 5 победи.
Англичаните заведоха много силен тим до 21 години на европейското в Полша, като селекционер бе Ейди Буутройд. Тук за бъдещи звезди са сочени мнозина, но особено силно впечатление направиха Натаниъл Чалоба от Челси, Джеймс Уорд-Праус от Саутхемптън и защитникът на Суонси Алфи Моусън. Чалоба бе ключовият играч на турнира за Англия, а неговото излизане на полуфинала срещу Германия струваше скъпо.
В групата "трите лъва" тръгнаха с 0:0 срещу Швеция, обърнаха до 2:1 Словакия и бяха безпощадни срещу домакините от Полша с 3:0, за да завършат на първо място.
На полуфинала срещу Германия, англичаните водиха до 70-ата минута с 2:1 за да завършат 2:2 и отново да се наложи да отидат на най-кошмарната си гибел - дузпи и победа за немците.
И тук отпадане без поражение.
Източник: thefa.com
Равносметка: 2 победи и 2 ремита.
Големият удар дойде на Световното до 20 години в Корея, където Англия вдигна титлата. Първенство, което през годините е видяло изгрева на хора като Марадона и Меси, състезание с огромен заряд и голяма класа по традиция.
Пол Симпсън заведе на малкия Мондиал тим, пълен с футболисти, които вече са вкусвали от мъжкия футбол. Сред тях - квинтет от Евертън: Джонджо Кени и Калъм Конъли (защитници), Адемола Лукман и Киърън Дауъл (полузащитници) и нападателят Доминик Калвърт-Люин, превърнал се в герой на финала.
Стартът бе академичен с 3:0 над Аржентина, а именно споменатият Калвърт-Люин откри с първия гол на първенството за Англия.
Последва 1:1 с Гвинея, преди да дойде тактическо 1:0 над домакините в тежка атмосфера, достатъчно за първото място в групата.
На осминафинал англичаните удариха Коста Рика с 2:1, а съперникът бе сочен за един от фаворитите на турнира. Същото се отнася и за Мексико на четвъртфинала, елиминиран с 1:0.
Мач №1 на Световното бе полуфиналът Италия - Англия, в който британците изоставаха до 66-ата минута с 0:1 но два гола на звездата Доминик Соланке (тогава още в Челси, но от 1 юли в Ливърпул), както и попадение на Лукман, донесоха знаменит обрат.
На финала Калвърт-Люин вкара за 1:0 срещу Венецуела, а в драматичните последни минути герой стана Фреди Удмън, вратар на Нюкасъл. Той спаси дузпа, а с това - и купата. Това бе първи трофей за английски национален отбор от Световно първенство след 1966-а.
Източник: thefa.com
Равносметка: 6 победи и 1 реми.
Да, това са титли в младежки и юношески възрасти. Да, статистиките са ободряващи и дават надежди.
Голяма част от изгрялите звезди на тези турнири са с нетипични за Англия имена, доста от тях не са потомци на 9-о поколение кореняци в Лондон, Брадфорд или Лийдс. В състава до 20 години играят 6 основни футболисти, които спокойно могат все още да изберат мъжкия национален тим на Нигерия.
Но няма да го направят.
Бъдещето е твърде обещаващо, ако се съди по лятото на 2017-а, в която армадата от английски отбори остана непобедена.
Крайна равносметка: 18 победи и 4 равенства.
Е, ако искате да се заядете, смятайте от тези четири ремита две за поражения - с дузпи на финала от Испания до 17 г. и пак след допълнителни наказателни удари от Германия до 21 г. на полуфинал. ФИФА и УЕФА ги отчитат като равенства.
И англичаните имат за какво да се поздравяват (най-после) след едни безкрайно успешни два месеца на надежди, които вече виждат и златно покритие.
