Полузащитникът на Валенсия Давид Хосе Хименес Силва е трансферна цел на Ливърпул, съобщава "Дейли Мейл".
21-годишният халф, който има и четири мача за националния тим на Испания, е юноша на Валенсия, като играе за първия тим на "прилепите" от този сезон. В Примера дивисион от началото на кампанията има 33 мача и е отбелязал 4 попадения. В Шампионската лига е участвал в 11 срещи и е реализирал 3 гола.
През миналия сезон Силва игра под наем в Селта, а преди това бе преотстъпен и на Ейбар.
Самият футболист наскоро заяви, че очаква от ръководството на Валенсия да му предложат до края на сезона нов договор.
В същото време стана ясно, че 34-годишният полски вратар на Ливърпул Йежи Дудек (на малката снимка) е в плановете за лятна селекция на португалския Бенфика. Както е известно, Дудек със сигурност напуска Леивърпул през лятото.
В последното първенство на Англия полският страж изигра само два мача на вратата на мърсисайдци, като допусна два гола.
Дудек обяви, че е много вероятно да продължи кариерата си в Холандия. Както е известно, вратарят игра за Фейенорд от 1996 до 2001 година, когато премина в Ливърпул.
insight
на 25.05.2007 в 18:22:17 #8Benitez plays dangerous game by refusing to share the blame By Sam Wallace, Football Correspondent Published: 25 May 2007 After the pain came the blame. A warning about the future of Liverpool delivered by a manager whose reputation for invective is closer to Sir Geoffrey Howe than Sir Alex Ferguson. Rafael Benitez wagged a finger at Liverpool's new American owners yesterday and he set an ultimatum that they had to reform or die, to spend or fail. It was, among other things, a spectacular diversion. Benitez was a manager aggrieved, still smarting from a defeat that he neatly rationalised as unavoidable given the players at his disposal. Having absolved himself of any of the blame, Benitez chose his moment to marshal his popularity among the supporters. He cast himself as the manager who had performed miracles on precious little resources, the master tactician who could not be expected to turn water into wine forever. It was part-excuse, part-threat but it was not an explanation for Liverpool's 2-1 defeat in Wednesday's Champions League final. They lost that game because with Milan vulnerable, Benitez refused to let go of precepts that have served him so well over the years. He is undoubtedly a brilliant strategist, a man whose game of containment has had an astonishing effect against sides like Barcelona and Chelsea this year but, as time ran out on Wednesday, he was too reluctant to abandon it. Only with 12 minutes left did he finally introduce a second striker. And with two minutes remaining he was changing his full-backs. There was a bizarre futility in that last substitution of Alvaro Arbeloa for Steve Finnan that encapsulated the inert state of Liverpool for much of the night. The culture of conservatism runs deep in Benitez. He is a measured, astute tactician who has taught his side to thrive in Europe a certain way. Against Milan, however, the context of the game was changing and the Italians were plainly struggling to find any real form. If being one goal down with 45 minutes remaining in a European Cup final cannot persuade Benitez that he needs more than one striker on the pitch then the question that begs itself is: what will? The Liverpool manager is a stubborn man of quiet conviction, and Wednesday told us once again that he does not make decisions in haste. He is detached from his players, a terse, obsessive character whose capacity for masking his own disappointment has rarely overflowed - until yesterday. He must have weighed his words carefully because laying the burden of expectation squarely at the feet of the club's new owners, was a move of some boldness. George Gillett and Tom Hicks are clearly enamoured of their manager - who would not be? - but equally they do not seem the type of businessmen to indulge him just because the court of public opinion tells them to. Benitez is at a critical point with his club of three years. English football is full of the careers of managers who believed that they could strong-arm their club's boards on the back of successful seasons. Some found themselves quietly shoved back into their places, others were gradually hustled to the exit. In recent years Ferguson, Jose Mourinho, even Gérard Houllier at Liverpool have discovered that trophies can allow you to ride the tide of public opinion for only so long. It is a dangerous game. Benitez evidently feels that his record makes him untouchable for now and that it is the duty of the club to keep pace with his ambition. The heat is now on the club, which is evidently how the Liverpool manager wants it, although he cannot blame every defeat and setback upon the club's infrastructure. Even now it seems implausible that Liverpool will seriously compete with Chelsea and Manchester United in the transfer market - especially with a new stadium in the next three or four years. Yesterday, Benitez hinted at delays and mismanagement in the signing of players, and stressed that he held Gillett and Hicks responsible for backing him with transfer money. He said a lot of things that will be used in evidence against him if he fails. His transfer record has not been exemplary so far. Xabi Alonso, Jose Reina and Peter Crouch can be counted among his successes but a closer scrutiny of profit and loss tells another story. Benitez should try recouping his £4.5m when he sells Mark Gonzalez to Real Betis or reassessing the price of £9m for Dirk Kuyt. And will Gabriel Paletta ever be worth £2m again? Over the last two transfer windows Benitez has spent £18.3m on Kuyt, Jermaine Pennant and Arbeloa alone. If his pursuit of a prolific striker is indeed a priority then even players like Samuel Eto'o and Fernando Torres will have to be persuaded that a 4-5-1 system in which Kuyt in particular has had to struggle alone can also suit them. Big name European goalscorers joining Liverpool may just consider themselves like a string quartet going on tour with Bob Dylan. A nice option to have but not guaranteed to be central to the action every night. Benitez's words will have reverberated with Liverpool's new owners, they will surely be echoed by the fans but they cannot have sat easily with his players. They had barely been out the stadium 10 hours and already their manager had apportioned the blame. It was not him - with his 20-hour working days and unstinting devotion - whom he held responsible but a team of players that, he said in the nicest possible way, were not good enough. Benitez will have to hope this brinkmanship really does open the door to a new side - now that his existing squad know exactly what he thinks of them. Three years in the Red: How Liverpool's transfer record under Benitez compares to other major clubs
insight
на 25.05.2007 в 18:06:09 #7Anfield chiefs may be tempted to shrug their shoulders and dismiss it as just another example of his occasional eccentricity. If they truly want him to become as much a part of the furniture as Bill Shankly and Bob Paisley were before him, they would be well advised not to. Benitez’s mood, as he held court shortly before heading for Athens airport, was every bit as dark as in Valencia, when he blinked in disbelief at sporting director Jesus Garcia Pitarch’s response to his shortlist of handpicked transfer targets and decided it was time to go. After three years of steadfastly supporting his players and arguing that progress was being made, he finally lost his patience, in the aftermath of the 2-1 Champions League Final defeat by AC Milan. But not with those who had fallen agonisingly short a few hours earlier and been found wanting again in the Premiership. Benitez is never afraid of being ruthless with his squad, as he showed by denying Robbie Fowler even a place on the bench in Athens. Mark Gonzalez, Bolo Zenden and Craig Bellamy will be added to the list of departures, with question-marks remaining over John Arne Riise, Sami Hyypia and Harry Kewell. On Thursday night it emerged that Newcastle might be prepared to offer terms to Fowler, while goalgoalkeeper Jerzy Dudek interests Benfica. But Benitez’s real anger was reserved for what he perceives as transfer intransigence by chief executive Rick Parry. In a rare show of dissent towards his own employers, Benitez implicated the long-serving Parry as he warned that any more dithering over incoming deals could wreck their hopes of a title challenge next season, and even leave his own future shrouded in uncertainty. Benitez has become increasingly unhappy at an apparent lack of decisive action on the transfer front and believes it has scuppered a series of prospective signings, from Arsenal trio Theo Walcott, Abou Diaby and Denilson to Nemanja Vidic, who ended up at Manchester United, and Sevilla wing back Daniel Alves, who could have been snapped up a year ago. The frustration has previously remained pent up, but it came pouring out as he sent out a blunt message to new American owners George Gillett and Tom Hicks that he not only expected funds for at least two major signings but wanted changes off the pitch as well. "Now is the time for doing things not just talking about it, and the first thing is to improve the squad," said Benitez. "Manchester United have just paid £20million for a midfield player [Owen Hargreaves], and that shows how far away we are in terms of spending. "It is not about working in August. Forget that. If you don’t get your first-choice signings in now, you end up having to make do with second or third options. And then you get nowhere. "It needs to be done quickly. Not just numbers, either, but real quality. The players gave absolutely everything against Milan but can’t maintain that effort for nine months. "That is why we have finished 21 points behind United in the Premiership. Even last season, with a record tally of 82 points, we were still nine adrift of Chelsea. "If we don’t act now, a place in the top four is going to be as much as we can hope for. Chelsea, United and Arsenal are all improving, so if we don’t do the right things now, we will be heading for another missed opportunity. Third or fourth, 20 points behind top place. "If you spend two or three weeks waiting then talking and talking, you can’t sign the player you want. We have two clear options at the moment, two players we can sign right now for 15-20m euros, and we must say: 'Sign them. Do it now'." Benitez added: "I’’m tired of us talking and talking. We talk and talk, but we never finish. Talking to players we want to sign for one, two or even six months, then losing them, bothers me greatly. I want things done. "It would be easier for me to say just forget it, we can’t get to the top of the Premiership. But I want to fight for that. I want first place, rather than third with a record number of points and people saying: 'Bad luck'. "The club now have the power and potential to achieve all these things, but we cannot hesitate any longer. We have new owners who have invested £400m. They want a new stadium filled to capacity every game, and they know what is required. "But maybe they need to understand that this is the right moment for getting things done. As a manager, I can’t understand just talking and knowing your team will finish 20-odd points behind the champions." Benitez has worked his way through nearly £100million in his three seasons at Anfield, but he insists the time has arrived for concentrating on quality, rather than quantity. "We signed some good players after the last Champions’ League final and finished third with 82 points the following season," he said. "People keep saying we are getting close, when we are not. We have finished 21 or 30 points behind with a team that cannot give any more. "I have confidence in the American owners. They say they will back me, so I must trust them. But I want to see things happening right now."
namo
на 25.05.2007 в 15:21:08 #6Атина като Голгота, или Време разделно за Ливърпул СИМЕОН ХРИСТОВ 25 май 2007 | 13:17 Мъдростта на вековете ни учи да не се радваме прекомерно, когато печелим, защото не знаем какво сме изгубили по пътя, и да не скърбим прекомерно, когато изгубим, защото не знаем какво сме спечелили. В сряда вечер Ливърпул изгуби едва за втори път в бляскавата си история финал в турнира на европейските шампиони и все пак сякаш спечели една твърде важна победа, може би по-важната: възможността за изкупление и ново начало. Много точки могат да бъдат поставени като начало на определена нова ера в живота и развитието на всичко и всекиго около нас. Специално за „червените” от Мърсисайд може да се дискутира дали в последно време това да са напускането на Крал Кени Далглиш, назначението на Жерар Улие или Рафаел Бенитес, или идването на новите американски собственици Джордж Джилет и Том Хикс. Моята лична истина обаче е, че ключовият момент в модерната история на клуба е точно 23 май 2007 година. Защото от следващия ден настана Време разделно за Ливърпул. Идващото лято и предстоящият сезон ще определят дали славните дни от 1970-те и 1980-те години ще се завърнат на „Анфийлд”. Стана окончателно ясно, че пътят да си хегемон на Европа е само един и той минава през това първо да си хегемон в шампионата на собствената страна, така както стана в онези златни времена при Пейсли и Фейгън. Някои, като Манчестър Юнайтед, просто не могат да направят крачката от едното към другото и това ги оставя назад в кастата на големите. В сряда на Олимпийския стадион в Атина тимът на Бенитес, със Зенден по лявото крило и без голям голаджия на върха на атаката, просто нямаше как да вземе най-големия трофей в света на клубния футбол, защото няма как отбор, който не е ставал първенец на страната си от 17 години, да победи в Шампионската лига два пъти в рамките на три сезона. Тук говорим за състезание, в което традицията значи поне 50% успех – същата тази традиция, която преди две години в уговорка със Съдбата (или каквато и друга подобна метафизична величина да посочим) донесе купата за постоянно във витрината на Ливърпул след пост-хейзелската несправедливост. Сега дойде време за разплащане на дълговете. Седемнайсет години Ливърпул върви по своята Голгота, крепен само от вярата на непримиримите си и неповторими привърженици. Футболът драстично се промени от времената, когато да гледаш „червените” с Барнс, Биърдсли, Ръш, Олдридж, Хаутън и МакМаан бе досущ като да гледаш Бразилия, както казваха известните с фамозно чувство за хумор скаузъри. Днес съмнителни руски олигарси харчат по половин милиард за играчи, лондонски отбор прави група за шампионатен мач без англичани, европейски грандове изпадат административно за нареждане на цели шампионати, американци купуват големи английски клубове... А Ливърпул все закъсняваше в гонитбата при съвременните тенденции след напускането на Крал Кени. Капацитетът на „Анфийлд” не бе разширен до необходимата цифра, изпускаха се най-горещите играчи на Стария континент, първият чуждестранен мениджър на отбора се появи чак през 1998 г., а едва през настоящата 2007-ма клубът бе продаден на готови да инвестират големи пари нови собственици. Като резултат манталитетът на отбора бе почти разрушен и във Висшата лига постоянно се намираше поне един, а най-често пъти и повече, съперници, които да изпреварят иначе все още лидерите по спечелени титли (1
. В Европа и турнирите бе друго – там, както вече споменах, традицията е 50% равнозначна на успех. Една Шампионска лига (2005), една Купа на УЕФА (2001), три Купи на ФА, три Купи на лигата, две Суперкупи на Европа от 1990 г. насам биха бели удивително постижение за другите, но не и за Ливърпул – две втори места в лигата за този период са крах, срам и позор за митичния тим.
Представяте ли си каква сила биха представлявали „червените” на Стария континент, ако бяха наложили нова доминация в Англия?! Ето къде именно е ключът в Новия режим на „Анфийлд”. Идва строеж на нов свръхмодерен стадион, обещани бяха пари на Бенитес за големите имена в европейския футбол, въпреки че испанецът, който е най-хубавото нещо за клуба от 17 години насам, като че ли постави публично в четвъртък искането си за промяна в поведението на трансферния пазар, за да подскаже, че не всичко е така розово, както се опитват да го представят пред публиката Джилет и Хикс.
Рафа разполага с блестяща основа на футболния си проект: Рейна, Агер, Рийзе, Маскерано, Алонсо, Сисоко, Каут и Крауч имат още доста неразкрит потенциал; талантът на Пенант, Кюъл и Луис Гарсия се очаква да избухне с пълна сила догодина; капитаните и местни момчета Джерард и Карагър разполагат с безценен опит и лидерски качества; Финан и Хюпия дават сигурност на защитата, а и Фабио Аурелио ще е готов за другия сезон след тежка контузия на глезена. Истината е, че трябва още малко нов материал в количествено, но голям в качествено измерение. Даниел Алвеш, две крила от световна класа, смъртоносен реализатор в наказателното поле и евентуално още един нападател. Четири или пет футболиста от сой – ето колко е нужно на Бенитес, за да завърши истинския си шампионски проект. Шампионски за Англия, разбира се – Европа трябва да е следващата стъпка, за да бъде реалност евентуалната нова златна ера на Ливърпул. Така, както е редно да води пътят след Голгота...
СИМЕОН ХРИСТОВ
namo
на 25.05.2007 в 13:51:36 #5Локофен, новините на Топспорт стават само за повод да говорим помежду си ;) А Гар си е класа!
namo
на 25.05.2007 в 13:19:45 #4Здрасти, Гар! Мисля че случилото се в сряда има сериозен отрезвяващ ефект, остава да видим резултатите от него.
GARGOYLE
на 25.05.2007 в 12:17:29 #3Личното ми мнение е,че този трансфер няма да се осъществи,а и си мисля,че Силва не е човекът,който Рафа иска.По-вероятно е,ако Бенитес иска някой,това да е Висенте,футболистът,който бе открит от него,наложен,а точно при Рафа момчето играеше най-добрия си футбол.Не трябва да се забравя обаче,че Валенсия не продават своите добри звезди или ако го правят-то е за колосални суми(справка Мендиета).След идването на Лето и оставането на Кюъл имаме две опции отляво + Рийзе,който може да играе и като халф с оглед на факта,че Аурелио и Арбелоа могат да заемат позицията ляв бек.Задължително е да се добави,че от изброените само Кюъл може да преминава футболисти и да центрира,Рийзе просто не разполага с нужната техника и дрибъл,а Лето си е енигма,ще му трябва време за приспособяване(все пак при него положително е физиката му,доста високо и здраво момче е,но като че ли е повече тип германец,не е от най-техничните,особено като сравнявам с повечето от сънародниците му).Относно друг пост,на който ще има промени-нападението,там се говори за много имена,но си мисля,че там много вероятен е трансферът на Амаури,Бенитес го харесва много,а и травмата свали доста от цената му,ако вземем бразилеца,това означава,че Крауч си отива,което лично на мен няма да ми хареса много.Питър е отборен играч,раздава се на макс,израсна доста,англичанин е,но пък с оглед на факта,че някои отбори са готови да дадат 12 млн. паунда за нег-защо не,при положение че Амаури ще ни излезе два пъти по-евтино.Голямото име в атаката към днес се очертава да е Тевез или Оуен(а защо не и двамата).След вчерашния призив на Рфа за подкрепа на трансферния пазар от собствениците,отговорът им не закъсня.Отговорът е култов,затова ще го копна тук:"If Rafa said he wanted to buy 'Snoogy Doogy' we would back him," added Gillett. Мисля,че от това няма повече накъде,100% подкрепа за мениджъра,пари ще има.Днес Машчерано в интервю споменава,че Тевез може да дойде в Ливърпул,двамата си говорили за нашия отбор и Хавиер навивал Карлос.Не че нещо зависи от Машчерано,но все пак е добре Тевез да знае,че най-добрия му приятел се чувства отлично при нас,че мениджърът ни го харесва и че отборът ни се нуждае от него.Относно Оуен самият Жилет го предлага на Бенитес,сега просто се чака отговорът на Рафа,ако той каже,всичко е само въпрос на време,не е тайна,че Майкъл иска да напусне свраките,където кариерата му направо лети надолу.Лично аз си мисля,че приоритети в селекцията ни са Дани Алвеш(цел номер едно за Бенитес),Шимао(също стара цел на Рафа),Габи Милито(момчето иска да дойде при нас,а класирането на Сарагоса извън четворката значи,че шансовете за трансфер се увеличават),а за нападателите просто не знам кои са цели.Комично е,но за нападението ни се спрягат над 10 футболисти,което си е абсурдно.Астон Вила пък са отпрвили вече запитване за Белъми,което освобождава още едно място в атаката за нов футболист.Алонсо вчера заяви,че е щастлив в Мърсисайд и остава,което си е отлична новина,а Бенитес заяви,че засега не се очертава да има лятна ваканция,защото работата по трансферите трябва да започне веднага и да има яснота по новите футболисти не чак през август,а много по-рано.Е,както се казва за тази луда трансферна треска,нека наддаването да започне.
insight
на 25.05.2007 в 11:59:14 #2Фантазия. Фантазия ни трябва в средата на терена. В дефанзивен план сме страшилище, но в офанзивен план не е такова положението. Имаме крещяща нужда от създаване на чисти положения. Кайт, Белами и Крауч знаят как се завършват атаки. Ако я няма фантазията , ни трябва човек, който от 2 положения да вкара едно. Сега за 1-2 гола правим по десетина, че и повече положения на мач. Или купуваме човек, който да развинтва противника или нещо а ла Ван Бастен. Друго спасение няма.
Liverpool_FC
на 25.05.2007 в 11:22:09 #1Доста талантливо момче, аз съм за!