Нещо невероятно се случи във футбола. Нещо, което е против логиката във футбола. Нещо истински магично. Това ме кара да бъда емоционален, защото това се случва с моя отбор. Този отбор, който подкрепям от времето, когато съм бил голям колкото кутия с овесени ядки.

Гледах на живо финала, който Лестър загуби през 1969 г. С татко и дядо. Бях на осем и плаках през целия път до дома. Видях ги да изпадат, а след това да се връщат. От дивизия в дивизия. Играх за тях 8 сезона. Дори с приятели фенове събрахме няколко хиляди, когато бяха в ликвидация. Но нищо не се сравнява с това, което се случи. Такива неща не се случват на отбори като моя.

Ние станахме шампиони. Със същия отбор, с който едва не изпаднахме през миналия сезон. С едно-две нови попълнения, които обаче бяха на място. Това, което се случи е нещо невероятно. Първо под вещото ръководство на Найджъл Пиърсън се спасихме. По един изключителен начин. След това дойде уволнението на Пиърсън за ужас на всички привърженици. Заради поведението на трима младоци по време на лагер, един от които бе синът му.

Избраха Клаудио Раниери. Признавам си, че аз бях един от тези, които смятаха, че изборът е грешен, неатрактивен. Преди това бил мениджър на Гърция, която падна от Фарьорските острови.

О, колко съм грешил. Прекрасна, благословена грешка. Букмейкърите се съгласиха с мене и бяхме фаворит за изпадане. Сега туитър ще ми напомня за тази грешка цял живот. Някой сънувал ли е това, което се случи по-късно?

Това, което видяхме е най-невероятният успех в историята на футбола, а може би и в историята на отборните спортове.

Слаби индивидуалности, които не можеха да спечелят футболен мач, нето за любов, нито за пари, станаха непобедима сила. Отбор с дух и колектив, който трудно се намира. И който се държи здраво от един доста специален Мислител. Атрактивен до последно.

Какви са причините за това? Може би са прави, че всичко се случи след като препогребаха Ричард III в Лестър. Горе-долу по това време тръгна преобразяването на "Лестър". Това ли наистина е причината?

Нека посочим истинските. Играчи, които имаха проблеми през първия си сезон във Висшата лига, намериха себе си. Може би заради невероятното спасяване в края на миналия сезон. Джейми Варди започна да вкарва. Както загатваше, че може с тези невероятно бързи крака и топовен удар.

Рияд Марез започна да показва магията си всяка седмица. Към него се присъдени непробиваемият Н'Голо Канте. Дани Дринуотър се излекува. И към това се добави безспирната енергия на Марк Олбрайтън, Шинджи Оказаки и Джефри Шлуп.

Да не забравим и останалите. И така чудото стана. Благословена да ми е грешката с Клаудио Раниери.

Видяхме се преди предпоследния мач. И ми каза, че не иска да ме види по бельо по телевизията. Отвърнах му, че точно той най-много иска това.

И ще изпълня баса си. Не се притеснявайте. Защото още не мога да повярвам в това, което се случи. С моя отбор.

Гари Линекер