Гари Линекер изследва снимка, която му показах, със загорелия и изглеждащ страхотно Кристиано Роналдо, облечен само с тесните си бели долни гащи.

Сега Роналдо е по долни гащи, а не Линекер, макар че съвсем скоро може и него да го видим по телевизията в събота вечер. През декември Линекер пусна послание в Туитър, в което се зарече, че ако неговият любим футболен клуб Лестър Сити - тогава начело във Висшата лига, завърши като шампион в края на сезона, той ще излезе да води първото предаване от "Мач на деня" за следващия сезон, облечен само с боксерки.

"Само че тогава аз категорично бях убеден, че няма никакъв шанс това да се случи - казва Линекер. - Нулев шанс!" Напук на неговите пророчески способности сега е април, а Лестър не само оглавява лигата, но има огромната преднина от 7 точки само 5 кръга преди края. За феновете, които не следят футбол, този сценарий е също толкова вероятен, колкото Доналд Тръмп да бъде обявен за президент. На Исландия.

Лестър бе категорично сочен за изпадане в началото на сезона като шансовете да спечели титлата бяха оценени на 5001.00. През лятото нямаше наливане на капитали от някоя петролна държава, а само няколко умни покупки и пристигането на нов, симпатичен мениджър в лицето на Клаудио Раниери. И все пак, след като повечето от фаворитите увехнаха печално и само Тотнъм Хотспър, още един от бившите клубове на Линекер, запазва някакви възможности да се бори с лидера, вече е ясно, че друг не може да спечели титлата. Само Лестър може да я загуби. Затова седим тук, в атлетически клуб срещу затвора "Уормууд" в Западен Лондон, разглеждайки снимки с мъже по гащи. И така, Гари, как се виждаш облечен с тесните бели слипове на Роналдо? "Бих могъл да вляза в тях, нямам проблем - решава той. - Но не съм сигурен, че ще избера точно такъв чифт." А какъв тогава? "Честно казано, сега не се тормозя прекалено за тези неща. В момента аз все още считам, че има само 50% шанс това да се случи." А сега съжалява ли за онзи туит през декември? "Е, тогава ставаше дума за малко майтап. И ако Лестър го направи, аз мисля, че с това ще привлека малко вниманието в първото издание на предаването другия сезон.

"Което може да получи най-високия рейтинг в историята.
"Или най-ниския! - смее се Линекер. - 
Мисля, че много хора ще изключат телевизора
Човече, та това може да бъде леко притеснително."

Лестър Сити означава толкова много за Гари Линекер, колкото изобщо е възможно някой футболен клуб да означава нещо за някого. От 7-годишна възраст той не пропускаше да гледа всеки домакински мач с баща си и дядо си, присъединява се към тях направо от училище през 1977 г., вкара за тях 103 гола в 216 мача, преди да премине в Евертън през 1985 г. През 2002 г., когато Лисиците се озоваха във финансовото блато, той бе част от консорциум, събрал 5 милиона паунда за спасяването им. Последните няколко сезона - влизането във Висшата лига, оцеляването, а сега и това, е изумителен обрат. Случващото се пред очите ни вече бе обявено за най-невероятното събитие в историята на спортните игри.

Затова не е учудващо, че бившият английски национал се наслаждава на всяка минута от това събитие. Е, донякъде. "Адски мъчително е! - споделя той. - Бях в Барселона през уикенда и взех с мен моите 4 момчета. Трима подкрепят Лестър, дори Джордж, който е фен на Юнайтед, вече малко се запали. Озовахме се в един малък марокански ресторант, единствения с телевизор, който открихме. Ние водехме 1:0 и преминахме през истински ад. Чувстваш се като на някой велик филм или комедия - толкова напрегнат, че е истинска мъка да го гледаш."
Има нещо много симпатично да гледаш как този толкова невъзмутим и хладнокръвен футболист (Гари твърди, че на терена никога не е нервничил, дори при дузпите за Англия по време на световното през 1990 г.) трепери като фен. Един от ключовите футболисти в шампионската атака на Лестър е Джейми Варди, който вече вкара 21 гола в този сезон, без да броим още два за Англия. Линекер твърди, че имат очевидни прилики: и той, и Варди късно стигнаха своя връх - Линекер не бе играл за националния до средата на 20-те си години; Варди бе привикан от Англия едва наскоро, миналата година на 28-годишна възраст; и двамата дължаха своя успех на светкавичната си скорост. Но докато в кариерата на Линекер почти няма скандали, Варди бе сниман миналото лято как отправя расистка ругатня в казино. Как Линекер, който открай време подкрепя антирасистки групировки като "Покажи червен картон на расизма", съвместява това с възхищението си от футболните умения на Варди? "Вижте - казва той малко предпазливо. - Хората правят грешки. Те казват глупави неща. Той го направи и се извини. Аз познавам футболистите и общо взето, те изобщо не са расисти. По правило футболистите не се озъртат в съблекалнята и не мислят: "Ха, този е черен играч... този е японец." Те не мислят по този начин, а мислят така: "Той е добър играч, той може да ни е от полза, а този не е добър." Не се опитвам да оправдавам действията на някого, но винаги ще има изолирани инциденти, защото това е емоционален, страстен спорт."
Интервюто започва да става малко странно - да не забравяме, че го започнахме с гледането на снимки на полуголия Роналдо затова се връщаме обратно към футбола. Или по-точно - към Лестър, за който той не може да спре да говори през цялото интервю и дори след края му. "Смятам за малко откачено, когато хората казват: "Лестър може да се изнервят точно накрая" - споделя той. - Когато си футболист, това просто няма как да стане. Достатъчно е да погледнеш лицата на играчите - те се забавляват, те се наслаждават." После неговата тревога отново се появява, лицето му издава спортна паника.

"Но ако загубят два поредни мача, тогава самочувствието ще се изпари, тогава нещата може да тръгнат зле. Те просто не може да продължат все така и да спечелят титлата 3 мача преди края. Защото не става така!"

Линекер знае, че тук не става дума за поредната обичайна спортна история: почти сигурно тя няма да се повтори отново следващия сезон. Ако Лестър не спечели сега, те може никога да не станат шампиони. Човек остава с усещането, че нищо от постигнатото от Линекер - нито неговата Купа на носителите на купи с Барселона или Купата на Англия с Тотнъм, нито дори Златната обувка от световното първенство биха означавали за него толкова, колкото ако излезе да води "Мач на деня" по бельо.

*Преводът е на "7 дни спорт"