Каква я мислеха англичаните, каква стана тя!

Преди 9 години един от най-популярните вестници „Дейли Мейл” публикува своеобразна „единадесеторка на бъдещето”. Място в нея намират тогавашните най-големи таланти на английския футбол, като материалът е подплатен с уверението, че точно тези играчи ще бъдат гръбнакът на „Трите лъва” по време на Евро 2016.

Както често се случва в живота обаче, предварителните очаквания на островитяните изобщо не се сбъдват, а дори и нещо повече – в наши дни будят откровен смях и недоумение.

От този „идеален тим”, единствените играчи, които се превърнаха в качествени футболисти са Тио Уолкът, Мика Ричард, Скот Сниклеър и вратарят Бен Амос. Моментната  им форма обаче не им спомогна да спечелят повиквателни за континенталния форум във Франция. Но какво да кажем за останалите?

Започваме с крайните бранители Сам Хътчинсън о Роби Трилфол. И докато първият, юноша на Челси, все пак има що годе достойна кариера в Чемпиъншип, то същото не важи за неговия колега. Трилфол бе спряган за голям талант на Ливърпул, но вместо да играе през няколко месеца на „Уембли”, той се задоволи с терена на „Глоуб Арена”, където играе нискоразредния Моркамб. Представянето му обаче е под всякаква критика и през 2014 година е освободен.

Източник: GettyImages

Продължаваме с Гавин Хойт. Единственото, с което ще бъде запомнен юношата на Арсенал ще бъде това, че е съгражданин на Дейвид Бекъм, бидейки роден в Лейтънстоун. Наднорменото му тегло се превърна в неговата визитна картичка, а някогашният голям талант в момента играе за четвъртодивизионния Барнет, където дори е резерва. Хойт дори има и три мача за националния отбор на Тринидад и Тобаго.

Продължаваме  с култовата халфова линия, която започва с Дийн Парет. Момчето, преминало през всички юношески национални гарнитури и смятано за един от най-големите таланти в съвременната история на Тотнъм. Полузащитникът така и не изиграва дори един мач за „шпорите”, лутайки се в агонизиращи наеми в Алдършот Таун, Плимут Аргайл, Чарълтън, Йеоувил Таун и Суиндън Таун. В момента е намерил спокоен пристан в Стивънидж, където е изиграл 53 мача, в които е нанизал и 6 попадения.

Източник: Daily telegraph

Развитието на Майкъл Джоунсън пък е просто не се нуждае от коментар. През 2012 година големият талант на Ман Сити спира с футбола поради тежка травма. Впоследствие Майкъл се отдава на алкохола и на няколко пъти предизвиква тежки катастрофи. Започва да ходи и на психолог, тъй като е освидетелстван с психични проблеми. Към днешна дата върти бизнес с недвижими имоти в своя роден град – Урмстън.

Крилото Джеймс Хенри така и не успява да оправдае очакваният. Атакуващият халф изпитва трудности с пробива си във футболния елит на Англия и поради този факт изгражда стабилна кариера в Чемпиъншип. Към днешна дата той е един от най-стабилните състезатели на Уулвърхямптън, но едва ли някога ще има шанс да облече националната фланелка.

Ако трябваше да се доверим на „Дейли Мей” –Джоузи Бакстър трябваше да бъде централният нападател на Англия за Евро 2016. Годините обаче съвсем заличиха и минималния звезден статут на стрелеца. Юношата на Евертън изигра само седем мача за „карамелите”, но спечели техните сърца със себераздаване и интересни отигравания. През 2009-а обаче е обвинен в разпространение на канабис и това моментално го превръща в „черна овца” за свикналите с добрите порядки англичани. Последват негови сравнително успешни периоди в Олдъм и Транмиър Роувърс, за да се стигне до установяването му в Шефилд Юнайтед, където скоро ще изиграе и своя юбилеен мач №100.

Източник: GettyImages

Въпросният „състав на бъдещето” е типичен показател за това колко бързо английската преса може да превърне играч със съмнителни качества в голяма звезда. Всичко това влияе сериозно както на феновете, така и на английските селекционери, които непрестанно правят опити да възвърнат старата слава на „Трите лъва”. За съжаление превъзнасянето на такъв тип „големи играчи” продължава и в наши дни. Примери за това са – Люк Шоу, Анди Керъл, Шон Райт-Филипс и още много други. Да не забравяме и за прекалено голямото количество на чужденци във Висшата лига, което ограничава до минимум селектирането на качествени местни играчи. Докато този омагьосан кръг продължи, поданиците на Кралицата само ще си мечтаят за знаменит успех на международно ниво.