Южен Лондон е известен най-вече с това, че е люпилна за таланти, като много играчи от Висшата лига са направили първите си стъпки към големия футбол в този район на столицата на Англия. В новия документален филм на Palace TV неотдавнашният дебютант в Премиър лийг Ашър Агбиноне обяснява как е преминал от преминаване покрай "Селхърст Парк" до своя дебют за първия отбор. Той разкри и нещо любопитно. Негов вдъхновител и движеща сила в неговото развитие като футболист е бившият български национал Светослав Тодоров.
Агбиноне е на 19 години, роден в Кройдън, и е в клуба от 9-годишен, минавайки през всички възрастови групи на Академията на "орлите", за да направи своя дебют в Премиър лийг в мача с Нотингам Форест през октомври.
"Живейки в Кройдън, винаги подминаваш стадиона - и знаеш за Кристъл Палас", заявява Агбиноне пред камерите на Palace TV.
"Познаваш футболистите, които играят там. Да играеш за клуб в района, в който си израснал, това е едно от най-добрите чувства, бих казал. Дори в Премиър лийг, която е най-добрата лига в света, все още можете да видите дали играчът има корени от Южен Лондон. Искам да направя същото, да мога да изразя себе си и да играя най-добрия си футбол свободно. "
Агбиноне се връща обратно към корените си в документалния филм: "Когато бях по-малък, просто обичах да играя мачове. Отивайки в Националния спортен център в Кристъл Палас с брат ми [Ноа] и аз, това е мястото, откъдето и двамата започнахме. Много е важно, имам много спомени от играта там. Играх там още преди да се присъединя към Палас.Там усъвършенствах много от качествата си, голяма част от работата си с крака. Това е просто емблематично за всеки в Южен Лондон, те знаят за този купол.Той (брат ми) ме научи на всичко. До ден днешен, дори когато бях малък, той винаги ми е давал съвети и уроци основно. Просто ми е давал житейски уроци, уроци по футбол, как да се държа...", сподели още той.
"Майка ми ме водеше през студа, през дъжда, през всякакви метеорологични условия, за да ме води на тренировки, да ме води на мачове, дори когато е болна", спомня си Агбиноне.
"Без много хора нямаше да съм тук. Без моята майка много неща нямаше да се случат - така че тя е всичко за мен."
