Ако някой все още си мисли, че за Роман Абрамович Челси е играчка, на която той обръща внимание, когато му доскучае, то бруталното уволнение на Луиш Фелипе Сколари в понеделник е крещящо доказателство за обратното. Светкавичното решение на руския мултимилиардер да разкара бразилеца само седем месеца, след като го назначи сред розови балони на оптимизъм, красноречиво заяви нежеланието на боса на Челси да бъде вечно втори.
А всички бяха щастливи в онзи слънчев юлски ден, в който Големия Фил очарова дошлите на пресконференцията в хотела в Кобъм, Съри, с екзотичното си чувство за хумор. Абрамович го нямаше тогава. Но навсякъде можеше да се види отпечатъкът на желанието му да облече стерилния Челси в самбата.
Всичко това, което описахме, изглежда светлинни години далеч в контекста на сегашната ситуация. Треньорът, направил Бразилия световен шампион и даваше вид, че за броени седмици ще преобрази "синтие" от Лондон и ще ги абонира за всички възможни купи, бе изритан от "Стамфорд Бридж" с безпардонност, която шокира дори и най-заклетите фенове на тима, свикнали на всичко.
По време на коронясването му в Съри миналото лято на Сколари бе зададен въпрос на висок глас, който стенеше под собствената си тежест: "Вие Специален ли сте?" С други думи казано: "Вие достатъчно голям и кадърен ли сте, за да прогоните духа на Специалния Жозе Мауриньо, който се е вселил на "Стамфорд Бридж"?
"Горе-долу", бе отговорът на Скромния. И всъщност неспособността на Фелипао да излезе от сянката на Жозе и да накара играчите и привържениците на Челси да забравят супер успешната ера на Мауриньо, изигра основна роля за провала му. Кулата на възторга, издигната след зрелищният старт на сезона, се сгромоляса шумно, когато Ливърпул прекъсна серията от 86 поредни домакински мача в лигата без загуба през октомври с 1:0 на "Стамфорд Бридж".
Магията изчезна с един семпъл удар на Шаби Алонсо, който влетя в мрежата на Челси след рикошет. Нетонното самочувствие на Челси бе разпръснато като пудра захар. Ореолът на недосгаемостта вече го нямаше. На Сколари му бе нужен нов психологически подход - и той се провали.
Но детинското в същността си решение да се махне Големия Фил от Челси все още изумява дълбоко тези от нас, които следяха под лупа бездушните изяви на отбора в последните седмици.
Ходът на Абрамович е поредното безспорно доказателство, че взривното устройство, закачено за гърдите на треньора, започва да цъка веднага, щом резултатите тръгнат да падат.
Гледах домакинската загуба на Челси от Арсенал, както и тези при гостуванията на Манчестър Юнайтед и Ливърпул. Не беше срамно. Но бе сложен прът в колелата на лимузината на Абрамович, наречена Футболен клуб Челси. Играчите на Сколари бяха напълно лишени от идея и сърце. Юнайтед ги попиля с игра, а, дори Фил да си намери оправдание на "Анфийлд" със спорното изгонване на Лампард, трябва да признае, че Ливърпул бе по-добрият.
На "Стамфорд Бридж" при 0:0 с Хъл може и да имаше само един плакат срещу Сколари и няколко епизодични освирквания. Но те са показателни, че, ако веднъж феновете ти обърнат гръб, е почти невъзможно скоро да видиш очите им.
След мача с Ливърпул видях един достоен, обаятелен и обезоръжаващо искрен в падението си Сколари. Но зад гърба му в залата за пресконференции на "Анфийлд" вече се разнасяше притеснителен шепот.
Един бивш играч на Челси ми каза, че звездите на тима нямат доверие в методите на бразилеца. Сколари определено нямаше късмет и в друг аспект от сравнението с Мауриньо. Жозе пристигна в Лондон в момент, когато Абрамович бе готов да изсипе планина от пари само и само Челси да стане шампион. Когато на "Стамфорд Бридж" акостира Фил, кесията вече бе здраво завързана.
А тимът на Челси се нуждаеше неистово от свежа кръв. Нямаше какво толкова да се вземе и от детско-юношеската академия, занемарена от Франк Арнесен. Големият Челси вече залязваше, а оръжията, предоставени в ръцете на Фелипао, далеч не бяха толкова мощни като онези, с които разполагаше Жозе.
Балак и Дрогба изглеждаха прашасали скъпи бижута, изостанали далеч зад модата, а младият и надъхан Есиен трябваше просто да гледа от трибуните, защото се контузи. И тук идва факторът "Мауриньо".
Дали играчите, които поглъщаха всяка негова дума, тайно се надяват един ден той да се върне при тях? Една подобна теория далеч не е лишена от смисъл. Жозе вдигна неимоверна летвата, а и съответно създаде огромни очаквания на "Стамфорд Бридж". Затова и наследниците му страдат.
Постигнатото едва ли може да бъде доближено, поне в обозримо бъдеще. И всеки следващ ще бъде сравняван с Мауриньо. Поне така беше с Грант и Сколари.
Така че Челси ще продължава да страда. Поне докато бъде прекъсната пъпната връв със Специалния...
Забележка: Материалът е публикуван във вестник "Топспорт".
