В днешния брой на „Архивите са живи" ще стане въпрос за един от легендарните футболисти на Манчестър Юнайтед. Един от тези, от които нашият Бербатов може да взима пример за това как се защитава клубната фланелка докрай. Става въпрос за Райън Джоузеф Уилсън, известен още като Гигс, който е роден на утрешния ден - 29 ноември 1973 година. В следващите редове ще стане дума за един пример за невероятна лоялност към любимия клуб. Такива, каквито са Паоло Малдини за Милан, Карлес Пуйол за Барса, Икер Касияс за Реал (Мадрид) или Стивън Джерард за Ливърпул.

Гигс се ражда в Кардиф, но семейството му се мести в Пенделбуриън, близо до Манчестър. Така малкият Райън започва да говори на манчестърския диалект. Майка му се казва Лин Гигс. След време Райън взима нейната фамилия, за да не го бъркат с баща му, с когото много се гордее. Татко му е един от най-големите ръгбисти - Дани Уилсън. Противно на своя родител, Райън няма физика на силов футболист. Но от малък е бърз като вятър.

Също така Райън винаги е бил толерантен към цветнокожите още преди това да стане модерно по цял свят. Обяснението е, че неговият баща има потекло от Сиера Леоне. С това Гигс постоянно се гордее и винаги, когато има кампания за подпомагане на деца от африканския свят, той се озовава. Прави го обаче без да тръби по медиите. Всъщност малкият Райън се запалва по футбола още като 6-годишен.

Нормално, първите му футболни стъпки, както на повечето играчи, са да се цели в кухненските прозорци, които имат излаз към двора в семейната къща. След като се вижда, че детето е изцяло привързано към най-великата игра, баща му го записва във футболното училище на Манчестър Сити. И тогава, като в приказките, една вечер се появява един червендалест чичко с широка усмивка на лицето.

Годината е 1990-а. А снажният мъж е един шотландец, който е разбрал, че любимият отбор от детството на Гигси, както по-късно ще бъде наричан Райън, не е Сити, а Юнайтед. По този начин бъдещият сър Алекс Фъргюсън спасява Гигс от Сити и го взема в Юнайтед. Детето е на върха на щастието си. В момента, в който пристига в любимия си тим, над него започват да тежат огромни очаквания. Изведнъж ръководителите и феновете на „червените дяволи" започват да виждат в него един бъдещ Джордж Бест.

Добре, че младокът от малък се е научил да не хвърчи в облаците и не се осланя на лаври. Уелсецът става професионален футболист за Юнайтед през ноември 1990 година. Дебютът му за отбора е на 2 март 1991 година в мач за първенство срещу Евертън и влиза като смяна на мястото на Денис Ъруин. Същата година на 16 октомври става и национал в мача Германия - Уелс завършил 4:1. Тогава Гигси още няма навършени 18 години.

Следващият сезон е невероятен за Райън. Вкарва първия си гол срещу Манчестър Сити за победата с 1:0. Контузията на Лий Шарп му дава възможност да спечели титулярно място. Публиката започва да се наслаждава на финтовете му и бързината. През годините той става емблемата с номер 11 на „Олд Трафорд". На 8 декември 2007 година  Гигс открива резултата за победата с 4:1  срещу „овните" от Дерби Каунти, след като преди това е поел отбита топка от Кристиано Роналдо.

Този негов гол е №100 във Висшата лига. На 21 май 2008 година влиза завинаги в историята на Юнайтед, след като изиграва своя мач №759, с който бие рекорда на сър Роберт (Боби) Чарлтън. Това става в знаменателния финал на Шампионската лига в Москва, в който Манчестър Юнайтед побеждава Челси след дузпи и клубът печели своята трета европейска клубна титла след 1968 и 1999 година.

На всичко отгоре за Райън Гигс втората негова титла от Шампионската лига идва по още по-пищен начин. Той вкарва своята дузпа след продълженията. Райън се отказа от националния тим на Уелс, за който има 64 мача и 12 гола. Откакто играе в Манчестър Юнайтед, много фланелки с №11 и неговото име има изкупени. Днес много млади момчета мечтаят един ден да бъдат като него...като Гигси.


Другите за него:

Сър Алекс Фъргюсън (мениджър на Манчестър Юнайтед): „Когато Райън тича срещу съперниците си, ги кара да си бъркат краката. В такъв момент нямаш повече желание да си защитник. Помня го, когато го видях за първи път. Беше на 13 години и тичаше из терена като кокершпаньол, който бяга след хартийка, носена от вятъра."

Парк Джи Сун (играч на Манчестър Юнайтед): „Абсолютно невъзможно е да замениш Гигс. Не се намират толкова играчи като него. Той е рядка порода. Има международна класа и върши толкова неща за отбора си, че ако си зрител, ще гледаш само него."

Карлуш Кейрош (селекционер на Португалия): „Най-хубавият комплимент, който може да му се направи, е да се каже, че не е новият Джордж Бест. Той просто е Райън Гигс. Точка."

Сър Боби Чарлтън (легенда на Манчестър Юнайтед): „Той е пълен с електричество, когато преминава през терена. Той просто е чудесен за гледане."

Зинедин Зидан (бивш национал на Франция): „Гигс е голям играч. Още си спомням мачовете, които изиграх срещу него. Шокът, който преживях, след като гледах Гигс за първи път, бе подобен като този, когато гледах бразилеца Роналдо. Ако Гигс беше французин, Пирес или аз щяхме да седим на пейката."

Марк Овермарс (бивш национал на Холандия): "Райън Гигс е бърз, хитър и жилав. Заедно Луиш Фиго той е най-фантастичното крило, което някога съм гледал."