Българският нападател Димитър Бербатов изигра феноменален мач срещу Блекбърн и влезе в историята с цели 5 гола! След като преди време Митко вкара фамозен хеттрик на Ливърпул, днес той дори надмина това постижение и категорично затвори устите на критиците си. Тимът на сър Алекс Фъргюсън пък успя да бие с уникалното 7:1 Блебърн и по този начин се изкачи начело поне до утрешния мач между Нюкасъл и Челси.
Двубоят започна вихрено за "Червените дяволи". Бербо откри резултата за своя тим още в 72-ата секунда на мача. Той получи отлична топка от Нани и с ефектен завършек я прати в мрежата на гостите. Натискът на домакините продължи. В 23-ата минута Джи Сунг Парк успя да вкара второ попадение за своя отбор, след като си размени ефектен двоен пас с Уейн Руни и завърши атаката по най-добрия възможен начин.
В 27-ата пък Бербо се възползва от потресаваща грешка в отбраната на Блекбърн и пресече върната топка към Робинсън, след което го разстреля за 3:0. Така завърши и първото полувреме. Още с началото на втората част падна и третия гол на Бербо, който бе истински шедьовър.
Българинът върна много красиво една топка с пета към Евра. След това отново Бербатов изведе по прекрасен начин Нани, който финтира бранител на Блекбърн и върна към нападателя, който с едно докосване прати топката под гредата за 4:0.
Само минута по-късно Нани наниза петия гол в мрежата на гостите. Бербатов вкара четвъртия си гол в мача в 62-ата минута. Четвъртия си гол в мача пък българинът отбеляза в 62-ата минута. Нани проби отлично, топката премина и през Парк, след което попадна в Бербо и той завърши отлично - 6:0.
В 70-ата минута той отново направи за смях отбраната на гостите. Подхвана атака, размени си двоен пас с Андерсон и се измъкна в наказателното поле. Пробва удар, който бе първоначално отразен от Робинсън, но след това от почти нулев ъгъл Бербо добави седмия гол в мача и пети на сметката си. Силите на гостите стигнаха само за почетен гол на Самба в 84-ата минута.
Съставите:
Манчестър Юнайтед
Ван дер Саар, Рафаел, Видич (64-Еванс), Фърдинанд, Евра, Карик, Андерсон, Нани, Парк (72-Обертан), Руни, Бербатов
Блекбърн
Робинсън, Салгадо, Самба, Нелсен, Шимбонда, Емертън (52-Морис), Дън, Джоунс, Голън (28-Хойлет), Диуф (52-Лиганци), Робъртс
Фамозен Бербатов!
Източник: ЕPA / БГ НЕС
Бербатов показва с ръка колко гола е вкарал във вратата на Блекбърн
rowel
на 28.11.2010 в 12:26:23 #340По това време в ЦСКА са още двама футболисти, които сега са във Висшата лига - Стилиян Петров и Мартин Петров. "Те бяха в основата на един фантастичен юношески отбор", обяснява Маринчев. "Те бяха най-добрите при младежите и бе удоволствие да ги гледаш. Биеха всички наред. Веднъж водеха с 2:0 на "Левски" и Бербатов играеше брилятно. Защитниците просто нямаше как да го спрат. Просто полудяха. При един фаул Димитър падна на земята и един от тях отиде и го ритна Счупи му ръката над лакъта в яда си. Веднага го откарахме в болница, но за късмет нямаше усложнения и бързо се оправи за техен ужас", обяснява Маринчев. ----------------------------- господа левскари,митака още от тогава е лудо влюбен във вас!
И НЕКА ЕДИН ПЪТ ЗА ВИНАГИ ДА СЕ ЗНАЕ!
МИТАКА Е ЧОРБАР В ЧЕРВАТА!СЪЩО КАТО НАС!!!!!!!!!
НАЗДРАВЕ,МИТАК И САМО ЦСКА!!!!!!!!
http://www.youtube.com/watch?v=6qdq7wjL2M4
пиргос
на 28.11.2010 в 12:24:48 #339вълк,други неща разпрявяше митету при краси минев
нямал да прости никога на хора,които са разплаквали семейството му 
на чист български по БТВ 
rowel
на 28.11.2010 в 12:21:33 #338Майка му си спомня едно свое посещение в София за празниците, когато повечето от останалите млади футболисти са се прибрали по домовете си. "Той лежеше сам в общежитието. Изглеждаше, че наоколо няма никого освен две кучета. Най-тъжната картинка, която съм виждала в живота си. Очите му бяха стъклени и вперени в нещо, което държеше в ръка. Помислих си, че е снимка на момиче. Когато му се обадих, се оказа, че е значка на ЦСКА. Тогава разбрах колко много обича този клуб", обяснява тя.
rowel
на 28.11.2010 в 12:17:49 #337Всички са луди и искат да видят отблизо един буен, но брилянтен млад нападател, наречен Христо Стоичков. ЦСКА побеждава, но на никого не му пука. Стоичков е бил в града и е ритал на техния стадион. "След мача татко ме попита дали искам да го видя", спомня си Бербатов. "Казах му, че искам. Тръгнахме към автобуса. Около него имаше огромна тълпа. Всеки искаше да го пипне, да поговори с него. Но когато видя татко, каза им да ни направят път и стигнахме. Едва ли съм станал фен на ЦСКА в този момент, защото съм бил прекалено малък, но след като ги гледах няколко години, просто се влюбих в този отбор. И моята съдба бе да играя за ЦСКА", обяснява Бербатов.
ебати измисления чорбар е тоя бербатов....
rowel
на 28.11.2010 в 12:15:13 #336Най-популярното и авторитетно английско месечно футболно списание “4-4-2” .... там е пълно с чорбари,които са измисляли,какво е говорил бербатов...
rowel
на 28.11.2010 в 12:03:59 #335ЧЕТЕТЕ,МИШОЦИ! Следователно съвсем логично идва моментът, котато за теб пита "Манчестър Юнайтед", и веднага скачаш и го грабваш. "Тотнъм" ми даде път в английския футбол и ми даде шанс да покажа качествата си. Заради това няма да чуете от мен лоша дума за някого от "Тотнъм". Наистина съм им бладодарен за всичко, което направиха за мен. Но накрая наистина трябваше да напусна. Исках да се развивам и да бъда част от най-големия клуб на света. Когато ми казаха, че сър Алекс ме иска, веднага казах "да". Когато идваш в Англия и говориш за футбол, първото име е “Манчестър Юнайтед”, допълва той. Въпреки скандалната раздяла с "Тотнъм" и бавния старт в "Юнайтед", специалисти и фенове веднага го сравниха с легенда - Ерик Кантона. Според Бербатов това просто не е нужно. "Не е хубаво да те сравняват с легенда. Аз имам собствен стил. Играя по собствен начин. Искам да ме запомнят така, а не да ме сравняват с някого. Всъщност дори няма място за сравнение. Имам прекалено дълъг път пред себе си, за да го стигна", допълва той. Въпреки това има някакви общи черти, особено във физиката и техниката.Голямата разлика е, че Кантона играеше зад тарана, а в дадени моменти Бербатов е самият таран. Дали това е някакъв знак, че футболът се променя? "Всичко във футбола се променя. Централният нападател трябва да може да се връща в халфовата линия. Защото те също участват в защитата и трябва да могат да дадат пас и шанс на останалите да вкарат. Това е футболът на "Манчестър Юнайтед". С размяна на позициите. Всеки може да вкарва, не е задължително да е нападателят", обяснява Бербатов. "Обичам да играя отпред. Но обичам да се връщам, да поемам топката. В дадени моменти ми е хубаво да асистирам, а не да вкарвам Това ме кара да се радвам на играта си, да знам, че съм обърнал мача с техника или визия", допълва българинът. Трудно ли е обаче да се адаптираш към играта на "Манчестър Юнайтед"? "Всичко идва от разбирателството на терена. Всичко е до мислене какво да направиш, да гледаш съперника и да играеш с него. Наистина понякога трябва да говорите преди мача или по време на самия мач, но в крайна сметка всичко е елементарно. Когато някой изостане, ти отиваш отпред. И непрекъснато сменяш местата. Смяна, смяна. Ние можем да го правим по-добре и работим за това. Колкото повече сме заедно на терена и на тренировките, толкова повече ще се разбираме", допълва той. За да остане в сърцата на феновете на "Юнайтед", Бербатов трябва да направи нещо, което Кантона никога не е постигал Да бъде най-добър в Шампионската лига. Той вече го е правил. С "Байер" стигна до финал през 2002 година, като на 1/2-финалите отстрани "Юнайтед". Но вече знае, че не трябва да споменава за тези мачове на Фъргюсън. Най-много да отнесе някоя обувка в главата. "Мястото на "Юнайтед" е в тази лига. Те са шампиони и имат велика история. Когато излезеш на терена и чуеш химна на Шампионската лига, е много хубаво. Миналата година "Юнайтед" я спечели заедно с първенството. Но аз не бях тук. Сега съм тук и го искам отново", категоричен е българинът. "Ще бъде трудно, защото ще срещнем най-добрите отбори на света. Но ще опитаме. Всички имат респект от "Юнайтед", така че няма да е невъзможно. И ако запазим титлата, ще сме първият отбор, който го прави в историята на Шампионската лига", казва Бербатов. Шансът да влезе в историята наистина звучи добре за Бербатов. Особено за личното му развитие. "Да си част от този отбор, като си започнал от малка страна като мен, е фантастично. За две години в "Тотнъм" постигнах много, но сега съм тук - в най-големия отбор на света и искам още", категоричен е той. Но очите му стават стоманени. Тогава разбирам. Една част от него все още мечтае всичко това да се случи с екипа на ЦСКА. Неговата първа и може би единствена любов във футбола. Превод "24 часа" САМО ЦСКА
rowel
на 28.11.2010 в 12:02:11 #334мишоци,четете..... Истинската любов на Бербатов Най-популярното и авторитетно английско месечно футболно списание “4-4-2” публикува в новия си брой огромен материал за капита на българския национален отбор. Предлагаме ви го с незначителни съкращения. Дузпата, с която Димитър Бербатов даде преднина на "Тотнъм" над "Челси", бе изпълнена абсолютно небрежно. Топката се търкулна в десния ъгъл на Петер Чех, който се бе хвърлил в левия. Радостта бе още по-характерна и още по-небрежно. Бербатов се отправи към феновете на "Тотнъм" зад вратата. Лицето му бе без емоция, като на мъж, който е извел кучето си на неделна разходка Едва след като съотборниците му го настигнаха, показа някакви чувства. Той играе ролята на немигащия убиец добре. Все пак е научил английския от филмите на Робърт де Ниро. Но има и още нещо. Емоциите при Бербатов не само са контролирани, те изглеждат тотално спрени. В някакъв смисъл той е оръжие под наем. Идва в клуба ви, върши си работата перфектно, но както разбраха феновете на "Тотнъм", когато реши, че бъдещето му е някъде другаде, трудно може да бъде спрян. Раздялата променя мъжа. Димитър Бербатов в момента се държи с отборите точно по начина, по който един отбор или по-точно неговите фенове са се държали с него. Наистина е вярно, че това, което не те убива, те прави силен. Но е истина, че и всеки нов прилив на сила оставя ледена следа в кръвта. Сега може да не показва емоциите си, но това не означава, че не ги е чувствал. Едно време Димитър Бербатов обичал ЦСКА. И според някои още не се е възстановил от сърдечната болка на тази нереализирана любов... Срещаме се с него в типичен облачен ден в централен Лондон. Той ще прави фотосесия за спонсора си "Адидас". През следващите два дни през студиото трябва да минат Ашли Йънг, Деймиън Дъф, Гарет Бери, Мика Ричърдс, Андерсон, Шон Райт-Филипс и Шави Алонсо. Но едва ли ще има толкова спокоен човек пред камерата. След края на снимките сяда в едно кресло, за да говори за изкуство, музика, един трансфер за 30 милиона паунда и надеждите си през сезона. Но започваме с началото. С годините, които са изградили мъжа пред нас. Бербатов е само на девет, когато "Пирин", отборът на родния му град и този, в който играе баща му, среща ЦСКА за купата. Всички са луди и искат да видят отблизо един буен, но брилянтен млад нападател, наречен Христо Стоичков. ЦСКА побеждава, но на никого не му пука. Стоичков е бил в града и е ритал на техния стадион. "След мача татко ме попита дали искам да го видя", спомня си Бербатов. "Казах му, че искам. Тръгнахме към автобуса. Около него имаше огромна тълпа. Всеки искаше да го пипне, да поговори с него. Но когато видя татко, каза им да ни направят път и стигнахме. Едва ли съм станал фен на ЦСКА в този момент, защото съм бил прекалено малък, но след като ги гледах няколко години, просто се влюбих в този отбор. И моята съдба бе да играя за ЦСКА", обяснява Бербатов. На 17 години реализира голямата си амбиция и подписва с ЦСКА. Съдбата му поднася и Димитър Пенев, треньора, извел националния отбор до полуфиналите на световното и известен с това, че дава шанс на младите. "За мен бе сбъдната мечта", признава днес Бербатов. Аз бях на 17 и исках да играя за най-силния отбор. Когато Пенев каза: Окей, влизай!, аз бях най-щастливият човек на света. Дори не ми е минавало през главата, че ще играя другаде", обяснява той. Не в този момент. Майка му си спомня едно свое посещение в София за празниците, когато повечето от останалите млади футболисти са се прибрали по домовете си. "Той лежеше сам в общежитието. Изглеждаше, че наоколо няма никого освен две кучета. Най-тъжната картинка, която съм виждала в живота си. Очите му бяха стъклени и вперени в нещо, което държеше в ръка. Помислих си, че е снимка на момиче. Когато му се обадих, се оказа, че е значка на ЦСКА. Тогава разбрах колко много обича този клуб", обяснява тя. Той е напълно обсебен от ЦСКА, спомня си тогавашният шеф на школата на клуба Христо Маринчев. "Бе крехък, но в същото време безкрайно амбициозен. Без да го показва на другите", обяснява той. "Никога не е отсъствал от училище, или пък е имал проблеми по някой предмет. Когато дойде в София, му предложих да вземе два класа от гимназията в една година. Така щеше да му остане време само за футбол, преди да влезе в казармата. Взе 11-и и 12-и клас накуп, без много да се напъва. Така след това цяла година тренира, което много му помогна в развитието", допълва Маринчев. По това време в ЦСКА са още двама футболисти, които сега са във Висшата лига - Стилиян Петров и Мартин Петров. "Те бяха в основата на един фантастичен юношески отбор", обяснява Маринчев. "Те бяха най-добрите при младежите и бе удоволствие да ги гледаш. Биеха всички наред. Веднъж водеха с 2:0 на "Левски" и Бербатов играеше брилятно. Защитниците просто нямаше как да го спрат. Просто полудяха. При един фаул Димитър падна на земята и един от тях отиде и го ритна Счупи му ръката над лакъта в яда си. Веднага го откарахме в болница, но за късмет нямаше усложнения и бързо се оправи за техен ужас", обяснява Маринчев. Интелигентен и точен, Бербатов говори в параграфи. Във времето, което "4-4-2" прекарва с него, отговорите му са ясни и отчетливи. Защото са с по едно изречение. Но въпреки това показват ключа към неговата персоналност. Някога той е имал мечта, обвързал се е с нея и е бил опарен. Защо да го прави отново? Защо да се отнася към футбола като нещо различно освен като професия и кариера? И дали някой от друга професия ще мине по неговия път - "Пирин", ЦСКА, "Байер", "Тотнъм" и "Манчестър Юнайтед"? "За мен винаги е било трудно, защото съм имал лоши моменти", обяснява той. "Има трудни мачове, и когато изпуснеш няколко положения, феновете те атакуват. Твоите собствени фенове. Тогава започваш да се мъчиш и да мислиш за напускане. След това напускаш и страната. И когато преодолееш тези неща, ставаш мъж", допълва нападателят. Следователно съвсем логично идва моментът, котато за теб пита "Манчестър Юнайтед",
ivonty
на 28.11.2010 в 11:49:21 #333изобщо не мога да спя - ще ти кажа една добра за теб новина - клетвите ти ме достигнаха и от една седмица съм на легло - гипсиран имаш повод за радост
marcovb88
на 28.11.2010 в 11:48:34 #332изроде ,дон курлеоне съгласен съм ние приличаме малко на страните от третия свят по време на комунизма имаше спорт защото държавата плащаше зобеше и всичко в името на соц строя но тези успехи основно бяха в щанги борба и не носеха такъвпрестиж с бербатов сега сме като страните от третия свят които си имат по една или неколко звезди и от сутрин до вечер се занимават с нея камерун и етоо гана и ганаиските звезди либерия и джордж уеа того и адабаиор кот дивоар и дрогба и компания други страни в третия свят имат ръгбисти,крикет играчи ,беизболисти звезди и там истерията е голяма ама аз не искам българия да е с характеристиките на страна от третия свят ние не сме негри ама мислиме като тях и което е по лошо деистваме така
Izroda
на 28.11.2010 в 11:45:21 #331D0n Kurleone Ти па все към сериозното теглиш.Ясно е,че има по-важни неща,за които да се радвам,но казах,че скоро не съм изпитвал такова истинско удоволствие от каквото и да било.(дори секс
).Иначе спорта трябва да е част от живота ни,а не целия ни живот. 
пиргос
на 28.11.2010 в 11:45:09 #330ивонти,да не си в мензис,че от обяд почна с генеталии
пиргос
на 28.11.2010 в 11:44:10 #329ивонти,много спиш,е
пиргос
на 28.11.2010 в 11:41:58 #328грухи,не задавай въпроси с повишена трудност
чорби мутирали в аспирини,после с белите фланелки на картофите и накрая глори-глори 
само че всички в ман юн правят заговор срещу митьо,плюс това са дърводелци и егоисти 
т.е колко жалко е да си чорбар 
Izroda
на 28.11.2010 в 11:40:14 #327marcovb88 Реалист съм и знам,че няма да е голмайстор,защото едно,че е отборен играч,а второ,че и хлапетиите са егоисти.Някои даже неразкрити некадърници.Барса затова мачка,защото са ОТБОР.Има индивидуалисти ,но преди всичко е отбора.При другите грандове е точно обратното и се разчита на някой да "изригне" ,за да печели клуба.Юнайтед се видя,че като играят един за друг се получава.Не знам как ще се развият нещата занапред,но се надявам САФ да вземе най-доброто решение и да спечелим тази прословута 19-та титла.Индивидуалните призове не ме вълнуват.Единствено Златната топка е мерило за един футболист (но не винаги),но там нашия няма шанс.Ще видиме и ще коментираме като дойде време.
17
на 28.11.2010 в 11:34:48 #326Това е нищо в сравнение с двата гола на Дембеле!
D0n Kurleone
на 28.11.2010 в 11:33:44 #325Изроде , марко Реално погледнато е хубаво да има успехи в спорта,но ако нация основната и радост е спорта то това не говори добре за нея,защото успехите в спорта са важни,но има по-важни неща от спорта.
marcovb88
на 28.11.2010 в 11:28:52 #324изроде значи сме съмишленици и на едно мнение хубавото е че митко ще има още шансове за всичко този сезон даже за голмаистор и може да му бъде наи добрия с тези 5 гола поизми срама от 2 та месеца но трябва да си вдигне нивото иначе няма да има смисъл
пиргос
на 28.11.2010 в 11:27:16 #323пор,едва ли очакваш след един мач с блекбърн да си променя оценката за този състезател. берби се провали тотално миналата пролет и юнайтед обраха калъфките,тоя сезон са загубили 14 точки в 15 мача с митету,нека даваме крайните оценки в края на март,да не стане така следващия му гол да е в началото на февруари
LOGO
на 28.11.2010 в 11:26:15 #322пиргос, може да си изядеш ташаците от бяс, ако вече не си го направил
Същото важи за всички критици на Бербатов 
Izroda
на 28.11.2010 в 11:25:00 #321marcovb88 А,за това твое мнение
.Абсолютно подкрепям.Аз също съм обективен.Много ме дразни именно неговата психика и когато почне да ръкомаха.Но аз оставам плътно зад него,като фен.Всеки има кусури.Но понеже е българин и ние сме се вторачили в него.Абсолютно осъзнавам,че не е Зидан,Кантона и т.н.Но е най-добрия БГ футболист днес.И какво да наравим,че няма българин,който да е от световна класа?!Да не се радваме и на моментните проблясъци на Бербатов,Петрови или който и да е (май няма други).Не сме слепи фенчета,но просто това ни е едното парченце щастие във футбола.Това удоволствие,кото изпитах вчера беше невероятно.Малко са моментите,които да се зарадваш истински на нещо.И аз просто съм от хората,които не са потънали в злоба от собствеите си неуспехи.Явно,че това дразни някои хора,но това е положението.По-добре да се радваме на нещо,което го имаме,отколкото да изпитваме само негативни емоции,за това дето искаме,а го нямаме. 