Авторитетният в-к "Таймс" отново се сети за най-добрия български футболист - Димитър Бербатов. Митко даде пространно интервю пред британската медия, в което красноречиво заяви, че няма намерение да спира с футбола.
"Трудно е да се оттеглиш. Все едно да си влюбен в някого 16 години и после просто - Митко щрака с пръсти - спираш да го обичаш. Никой не прави това."
Бербатов пояснява, че е реалист, а не глупак. В момента той е свободен агент, след като през юни напусна гръцкия ПАОК и е наясно, че не е мечтата на всеки треньор, а и възрастта му не работи в негова полза, защото този месец ще стане на 36 години. Въпреки това, той следи изявите на двама играчи, които не са по-млади от него. Гарет Бари също скоро ще е на 36, а Златан Ибрахимович е с едва 8 месеца по-малък от Бербатов.
"Не чувам някой да твърди (че Ибрахимович е прекалено стар), защото той е футболист от световно ниво и може спокойно да играе още един или дори два сезона. Той има класата, знанието и опита. Не губи енергия в безсмислени единоборства, но в точния момент е на правилното място и бележи попадения - посочва Берба. - Той разполага с футболен интелект, а освен това имаме и Гарет Бари в Евертън. Наблюдавам внимателно и двамата. Възхищавам им се, защото на тази възраст да играеш на толкова високо ниво е достойно за адмирации."
Феновете на Юнайтед ще си спомнят често за Бербатов тази седмица, защото той е последният футболист, вкарал хеттрик на големия им съперник Ливърпул, след незабравима задна ножица, а дербито между двата тима е в неделя.
"Имате право", отговаря българинът на предположението, че няма как да се впише в стила на Юрген Клоп. "Аз обаче така или иначе играх за Манчестър Юнайтед, затова не бих преминал в Ливърпул."
Истината е, че Бербатов никога не се е славил с неизчерпаема енергия, а със способността си да контролира играта и да вкарва запомнящи се голове. В лошите си моменти е окачествяван като мързелив.
"Не всеки харесва начина ми на игра, имам собствен стил. По това си приличаме със Златан", разказва Митко и си спомня, че като дете е спал с фланелката на Нюкасъл. "Да, защото Алън Шиърър бе моят герой, дори се радвах като него след попаденията. Като малък му подражавах.
" Дали би приел предложение от Рафаел Бенитес да заиграе за "свраките", които са в Чемпиъншип?
"Всичко е възможно. Само, за да помириша още веднъж терена, особено в Англия. Винаги съм бил щастлив да играя. Имал съм своите възходи и падения, като всеки футболист. Когато загубиш, пропуснеш положение или дузпа, когато си контузен, ти все още си част от отбора. Затова трябва да си щастлив дори и тогава. Състезателите умираме два пъти. Когато спрем да играем футбол и след това..."
За момента, в който той е напускал Тотнъм, за да се присъедини към Манчестър Юнайтед:
"Тогава Хуанде Рамос поиска да говори с мен и ми каза, че красивият футбол, практикуван от отбора по онова време, ще си тръгне заедно с мен. Не можех да повярвам, почувствах се много некомфортно и не знаех какво да отвърна. Благодарих, защото това бе невероятен комплимент. В крайна сметка аз искам да правя същото във всеки един момент от кариерата си. Да играя красив футбол и да забавлявам хората."
Как би се описал самият Бербатов, ако някой мениджър в момента има нужда от класен нападател?
"Аз съм интелигентен състезател. Винаги съм харесвал този тип футболисти, способни да четат играта и да предвидят къде ще отиде топката. Дори и да си по-бавен от своя съперник, ако си достатъчно умен ще си на правилното място преди него. Затова се старя да бъда такъв футболист."
Дали обаче в противния случай няма да има повече време да мисли за следващото си действие?
"И това е вярно, но понякога нямаш време за мислене, просто действаш. Най-красивите моменти обаче, особено в моята кариера, са дошли точно след такива мигове. Зависи от ситуацията, в някои моменти можеш да обмислиш следващия ход. При гола си срещу Ливърпул (със задната ножица) например, никога не съм обмислял какво ще се случи. Просто виждаш летящата топка и правиш каквото можеш. Не я спрях добре първия път, затова имах нужда от допълнително докосване, а после стрелях и за щастие поразих целта."
За тандема си с Роби Кийн в Тотнъм:
"Той беше страхотен човек, тичаше като луд. Допълвахме се, защото той бягаше навсякъде, а аз го правех в главата си. Всеки от нас направи другия по-добър. После всеки премина и в по-голям клуб. Той отиде в Ливърпул, а аз - в Манчестър Юнайтед."
